Конфликта няма военно решение докато има ислям и араби наоколо . На какво е способен Израел , колко е отмъстителен е въпроса ? Твърди се, че Израел разполага и с крилати ракети, които могат да бъдат оборудвани с ядрени бойни глави. Според информацията на "Израелския комитет за солидарност с Мордехай Вануну" израелските ракети са разположени край Ерусалим и Галилея в Северен Израел.
Мордехай ВанунуСнимка: AP
Израелската политика и ядрените оръжия
Израелският лауреат на Нобелова награда за мир и днешен президент на страната Шимон Перес изиграва решаваща роля в историята на ядрената програма. Прес получава още през 1952 година от тогавашната премиера на Израел Бен Гурион заданието да основава израелския "комитет по ядрена енергия". 51 години по-късно-, през 2003 година в интервю за БиБиСи Прес казва, визирайки секретността на програмата следното: "Някой иска да ви убие, а вие го измамвате, за да спасите живота си. Това не е неморално. Ако нямаме врагове, нямаше да има нужда от заблуждаване и сплашване".
И така цифрите са различни от 60 до 300 ядрени бойни глави
За Хамас е ясно. Те нямат спирачки .
Каква е , обаче, историята на конфликта и кой е отговорен ?
По време на Първата световна война великите сили взеха редица решения относно бъдещето на Палестина, без особено да се съобразяват с желанията на местните жители. Палестинските араби обаче вярваха в това Великобритания им беше обещала независимост в Кореспонденция между Сайн и Макмеън , размяна на писма от юли 1915 г. до март 1916 г. между сър Хенри Макмеън , британски върховен комисар в Египет, и Ḥusayn ibn ʿAlī , тогава емир на Мека, в който британците поемат определени ангажименти към арабите в замяна на тяхната подкрепа срещу османците по време на войната. Въпреки това през май 1916 г. Великобритания,Франция , иРусия постигна споразумение (Споразумението Sykes-Picot ), според което, inter alia, по-голямата част от Палестина трябваше да бъде интернационализирана. Още повече усложнявайки ситуацията, през ноември 1917гАртър Балфур , британският държавен секретар по външните работи, адресира писмо до лорд Лайънъл Уолтър Ротшилд (Декларация на Балфур ), изразяваща симпатия към създаването в Палестина на национален дом за еврейския народ при разбирането, че „няма да се прави нищо, което може да накърни гражданските и религиозните права на съществуващите нееврейски общности в Палестина“. Тази декларация не дойде чрез акт на щедрост или събуждане на съвестта за горчивата съдба на еврейския народ. Отчасти имаше за цел да подтикне американските евреи да упражнят влиянието си, за да накарат Съединените щати да подкрепят британската следвоенна политика, както и да насърчи руските евреи да продължат борбата на нацията си.
Палестина беше тежко засегната от войната. В допълнение към разрушенията, причинени от боевете, населението е опустошено от глад, епидемии и османски наказателни мерки срещу арабските националисти. Големи битки се водят в Газа, преди Ерусалим да бъде превзет от британските и съюзнически сили под командването наГенерал сър Едмънд (по-късно 1-ви виконт) Алънби през декември 1917 г. Останалата зона е окупирана от британците до октомври 1918 г.
Вчера дадох основателните причини Русия да е заинтересована от тази война. Към поста имаше неочаквано за мен голям интерес. Имаше и критики - виждате ли колко пресилено било да се мисли за руска ръка, нямало такава информация, едва ли не Украйна и САЩ имали не по-малък интерес от войната и всякакви чудатости, незаслужено подценяващи Вова.
Изглежда най-засегнати от такова предположение са някои специалисти по Близкия Изток, в чиито обширни исторически познания за десетилетния конфликт няма място и за Русия. Дори шокиращият блокаж на израелските комуникации за сигурност чрез кибератака беше отдаден като заслуга на … ирански хакери.
ОК, нека да видим какво ще покаже бъдещето. Все пак аз не казах, че е Русия, а че има основателни причини да смятаме, че е тя.
Хората, които не познават природата на руската власт или подвластни на исторически заблуди винаги подценяват мащаба и обхвата на деструкцията, на която е способен Кремъл. Особено когато става дума за оцеляване на диктатор. Те не разбират степента, в която цялото величие на руската държавност и квинтесенция на руските режими е да всяват страх и ужас - и така да печелят респект - чрез атентати, диверсия, корупция и вграждане на агентура на всяко ниво в обектите им на интерес, която да бъде задействана за активно мероприятие при нужда.
В това е тяхната сила - твърда сила. Няма я силата на положителния пример и модел за следване, който предлагат демократичните общества - тяхната мека сила. Меката сила е притегателна и заразяваща; твърдата сила плаши, но отблъсква. А понеже само с нея разполагат, източните диктатури като руската, китайската и иранската си взаимодействат за постигане на своите цели. Затова просто не е много вероятно, когато е ясно, че атаката срещу Израел е подпомогната от друга държава, то Русия - при толкова нейни интереси - да не е замесена.
Същото е в България - колко политици и дори анализатори сте чували да анализират връзката между огромното руско присъствие в политиката, енергетиката, медиите, службите, паравоенните структури, дипломатическия състав и поведението на самия посланик ? Самодоволното политиканстване и вътрешна борба за власт хванаха неподготвени и Украйна, и Израел за толкова близки като почерк и изпълнение инвазии!
Впрочем, за дългата ръка на Москва се разказваха немалко вицове - които нямаше как да не са верни. Спомням си един такъв - като част от него е на руски по понятни причини.
Руски дипломат в арабска страна приключва мисия в Близкия Изток. Шейхът на страната домакин иска да му направи подарък:
“ - Какво ще кажете за един Мерцедес ?”
“ - Няма как да го внеса в Русия.”
“ - А 100 хиляди долара на ръка?”
“ - Ще ми ги вземат”.
“ - Мисля че за една нощ в моя харем обаче няма кой да разбере ?”
“ - О, наистина, това е чудесен подарък”.
Прекарва нощта в харема дипломатът, около него ханъмите и той си пуска ръката. Но с ужас напипва мъжки форми. Преди да изкрещи, чува глас в тъмното:
“Не делай хмурец на лицо,
а немедленно спусти яйцо!
Привет из Москвьi, будь здоров!
Майор в разведке, Иванов.”
Операция Аякс не беше ли на МИ6 и ЦРУ . Успя ли ? Защо дойдоха ретроградните шиитски духовници на власт в Иран , който също е заподозрян ? Ами в Афганистан ? Когато великите сили искат да имат свои кучи синове или цели държави под ръка и на власт , така става . Преди Първата световна касапница Близкият изток е част от Османската империя . Какво се случва след това е добре разказано и се знае . https://www.britannica.com/place/Palestine/World-War-I-and-after Корена на злото е дълбок. 👎Преди малко слушах какво се е случило в един кибуц от жена на 53 която е оцеляла . Първо нахлули облечени в черно маскирани и стреляли по всичко живо и отвличали , а след тях мародери . Имало една възрастна жена преживяла Холокоста. Терористите я отвлекли . Тя каза и друго , че палестинци идвали да работят при тях . Същото каза и друг евреин , вероятно от българските на развален български . Хамас преговаряли за повече работници да влизат в Израел от Газа до последният момент едва ли не и заблудили по този начин службите какво се готви . Оставам с впечатление ,че всичко е било добре планирано и момента избран за да могат да отвлекат повече заложници и избият повече евреи . Сега Израел налага пълна блокада на Газа 365 km²
Население1 850 000 души (2015) 5068 души/km² Какъв ще е резултата ? Всъщност този ефект ли е търсен , този отговор , защото като им спрат водата , храната и тока много скоро ще почнат да измират . Кой има интерес от това , от покачване цените на петрола и падане цената на човека и човешкият живот , от увеличаване наплива от емигранти към ЕС . За мен Израел е грешка , която вече не може да се поправи и насилието и войните в Близкият изток ще продължат още много десетилетия . Те могат да побеждават във войните , но с истински мир и добри съседи няма да се сдобият скоро . 🎯Официално Израел не притежава атомни оръжия, но въпреки това цял свят знае, че Израел е ядрена сила. Колко големи са ядрените арсенали на Израел и произлиза ли заплаха за световния мир от тези оръжия?https://www.dw.com/bg/%D1%8F%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB/a-4556686 🎯Често приятелски настроени държави помагали за изграждането на израелския ядрен потенциал. САЩ доставят още през 50-те години ядрен реактор за научни цели, Франция строи втори реактор и завод за преработка на отработено ядрено гориво. През 1999 година Германия сключва договор за доставка на три подводници тип "Долфин". Специалистите предполагат, че подводниците могат да бъдат оборудвани с ядрени ракети. През юли тази година Израел изпраща една от подводните лодки през Суецкия канал до Червено море с разрешението на Египет. По този начин правителството в Ерусалим демонстрира, че и в случай на атомна атака от Иран може да реагира гъвкаво с атомен контраудар.🎯 А какво имат палестинците освен своите тунели и ракети доставени вероятно от Иран или Русия ? 😜Май отново става въпрос за двойни стандарти .
През юли 1922 г. Съветът наОбществото на нациите одобри мандатния инструмент за Палестина, включително неговия преамбюл, включващ Декларацията на Балфур и подчертаващ еврейската историческа връзка с Палестина. Член 2 прави задължителната власт отговорна за поставянето на страната при такива „политически, административни и икономически условия, които ще осигурят създаването на еврейския национален дом… и развитието на самоуправляващи се институции“. Член 4 позволява установяването на aЕврейска агенция за съвети и сътрудничество с администрацията на Палестина по въпроси, засягащи еврейския национален дом. Член 6 изисква палестинската администрация, „като гарантира, че правата и положението на други слоеве от населението не са накърнени“, при подходящи условия трябва да улесни еврейската имиграция и тясното заселване на евреите на земята. Въпреки че Трансйордания – т.е. земите на изток от река Йордан – представляват три четвърти от британския мандат на Палестина, тя беше, въпреки протестите на ционистите, изключена от клаузите, покриващи създаването на еврейски национален дом. На 29 септември 1923 г. мандатът официално влиза в сила.
1Палестина беше отделен политически субект за първи път от векове. Това създаде проблеми и предизвикателства както за палестинските араби, така и за ционистите. И двете общности осъзнаха, че до края на мандатния период бъдещето на региона ще се определя от броя на населението и собствеността върху земята. По този начин централните въпроси през целия период на мандата бяха еврейската имиграция и закупуването на земя, като евреите се опитваха да увеличат и двете, а арабите се стремяха да забавят или спрат и двете. Конфликтът по тези въпроси често ескалира в насилие и британците са принудени да предприемат действия - урок, който не е загубен от нито една от страните.
Дейностите на арабските националисти станаха фрагментирани, тъй като напрежението възникна между кланове, религиозни групи и градски жители и фелахини по въпроса как да се отговори на британското управление и нарастващия брой ционисти. Нещо повече, традиционното съперничество между двете стари видни и амбициозни ерусалимски фамилии, Ḥusaynīs и Nashāshībīs, чиито членове са заемали множество държавни постове в късния османски период, възпрепятстваразвитието на ефективно арабско лидерство. Няколко арабски организации през 1920 г. се противопоставиха на еврейската имиграция, включително Палестинския арабски конгрес, мюсюлманско-християнските асоциации и арабската изпълнителна власт. Повечето арабски групи бяха ръководени от силно антибританското семейство Ḥusaynī, докато Партията за национална отбрана (основана 1934 г.) беше под контрола на по-сговорчивото семейство Nashāshībī. През 1921 г. британският върховен комисар назначаваAmīn al-Husaynī да бъде (велик) мюфтия на Йерусалим и го направи президент на новосформиранияВърховен мюсюлмански съвет, който контролира мюсюлманските съдилища и училища и значителна част от средствата, събрани от религиозни благотворителни дарения. Amīn al-Husaynī използва тази религиозна позиция, за да се превърне в най-мощната политическа фигура сред арабите.
1 Британското управление в Палестина по време на мандата беше като цяло добросъвестно , ефективно и отговорно. Мандатното правителство развива административните институции, общинските услуги, благоустройството и транспорта. Той полага водопроводи, разширява пристанища, удължава железопътни линии и доставя електричество. Въпреки това беше по-малко усърден в насърчаването на образованието, особено в арабския сектор, и беше възпрепятстван, защото трябваше да реагира на изблици на насилие както между арабските и еврейските общности, така и срещу себе си. Целите и стремежите на трите партии в Палестина изглеждаха несъвместими, което, както се доказа от събитията, наистина беше така.
1 През август 1929 г. приключват преговорите за формирането на разширена Еврейска агенция, която да включва неционистки еврейски симпатизанти от целия свят.
Това последно развитие, макар и да акцентира върху арабските страхове, даде на ционистите ново чувство на увереност. През същия месец спор в Йерусалим относно религиозните практики вЗападната стена — свещена за евреите като единствен остатък от Втория храм на Йерусалим и за мюсюлманите като мястото на Купола на скалата — избухна в сериозни междуобщностни сблъсъци в Йерусалим, Ẓefat и Hebron . Около 250 са убити и 570 ранени , като арабските жертви са предимно в ръцете на британските сили за сигурност. Кралска анкетна комисия под егидата наСър Уолтър Шоу приписва сблъсъците на факта, че „арабите са започнали да виждат в еврейската имиграция не само заплаха за прехраната си, но и възможен господар на бъдещето“.
Втора царска комисия, начело сСър Джон Хоуп Симпсън издаде доклад, в който се посочва, че по това време не е имало свободна земя за земеделско заселване от нови имигранти. Тези два доклада повдигнаха в остра форма въпроса къде е задължението на Великобритания, ако специфичните й задължения към ционистите съгласно Декларацията на Балфур се сблъскват с общите й задължения към арабите съгласно член 22 отЗавет на Обществото на народите . Те също са в основата наБялата книга на Пасфийлд, издадена през октомври 1930 г., която дава известен приоритет на задълженията на Великобритания към арабите. Той не само призова за спиране на еврейската имиграция, но също така препоръча земята да се продава само на араби без земя и определянето на „икономическия капацитет за усвояване“ да се основава на нивата на арабската, както и на еврейската безработица. Ционистите разглеждат това като подсичане в основата на тяхната програма, тъй като, ако правото на арабския жител придобие приоритет пред това на еврейския имигрант, независимо дали действителен или потенциален, развитието на еврейския национален дом ще стигне до застой. В отговор на протестите на палестинските евреи и лондонските ционисти, британският министър-председател ,Рамзи Макдоналд през февруари 1931 г. адресира обяснително писмо до Хаим Вайцман, анулирайки Бялата книга на Пасфийлд, което на практика означава връщане към политиката на Бялата книга от 1922 г. Това писмо убеди арабите, че препоръките в тяхна полза, направени в Палестина, могат да бъдат анулирани от ционисткото влияние в центъра на властта в Лондон. През декември 1931 г. на мюсюлмански конгрес в Ерусалим присъстваха делегати от 22 страни, за да предупредят за опасността от ционизма.
1!!! От началото на 30-те години нататък събитията в Европа отново започват да се налагат по-силно на Палестина. TheИдването на власт на нацистите в Германия през 1933 г. и широко разпространеното преследване на евреите в Централна и Източна Европа дават голям тласъккъм еврейската имиграция, която скочи до 30 000 през 1933 г., 42 000 през 1934 г. и 61 000 през 1935 г. До 1936 г. еврейското население на Палестина достигна почти 400 000, или една трета от общото. Тази нова имиграционна вълна провокира големи актове на насилие срещу евреите и британците през 1933 г. и 1935 г. Арабското население на Палестина също нараства бързо, до голяма степен чрез естествен прираст, въпреки че някои араби са привлечени извън региона от вливането на капитали, донесени от средата класа еврейски имигранти и британски обществени работи. Повечето от арабите (почти девет десети) продължават да бъдат заети в селското стопанство въпреки влошаващите се икономически условия. До средата на 30-те години обаче много безимотни араби се присъединяват към разширяващия се арабски пролетариат, работещ в строителните занаяти в края на бързо разрастващите се градски центрове. Това беше началото на промяна в основите на палестинския икономически и социален живот, която трябваше да има дълбоки незабавни и дългосрочни последици. През ноември 1935 г. арабските политически партии колективно поискаха еврейската имиграция да бъде прекратена, прехвърлянето на земя да бъде забранено и демократичните институции да бъдат установени.
1
Арабското въстание
Арабското въстание от 1936–1939 г. е първото продължително и насилствено въстание на палестински араби от повече от век. Хиляди араби от всички класи бяха мобилизирани и националистическите настроения бяха разпалени в арабската преса, училищата и литературните среди. Британците, изненадани от степента и интензивността на бунта, изпращат повече от 20 000 войници в Палестина и до 1939 г. ционистите въоръжават повече от 15 000 евреи в собственото си националистическо движение.
Бунтът започна със спонтанни актове на насилие, извършени от религиозно и националистически мотивирани последователи наШейх ʿИз ал-Дин ал-Касам, който беше убит от британците през 1935 г. През април 1936 г. убийството на двама евреи доведе до ескалация на насилието и касамитските групи започнаха обща стачка в Яфа и Наблус. В този момент арабските политически партии се сформиратВисш арабски комитет, председателстван от мюфтията на Йерусалим Амин ал-Хусайни. Той призова за обща стачка, неплащане на данъци и закриване на общинските правителства (въпреки че държавните служители имаха право да останат на работа) и поиска край на еврейската имиграция, забрана за продажба на земя на евреи и национална независимост. Едновременно с удара арабските бунтовници, към които се присъединиха доброволци от съседни арабски страни, се насочиха към хълмовете, атакувайки еврейски селища и британски съоръжения в северната част на страната. До края на годината движението придобива размерите на национален бунт, чиято опора е арабското селячество. Въпреки че пристигането на британските войски възстанови някакво подобие на ред, въоръженият бунт, палежите, бомбените атентати и убийствата продължиха.
Кралска анкетна комисия, председателствана отЛорд Робърт Пийл , който беше изпратен да проучи нестабилната ситуация, докладва през юли 1937 г., че бунтът е причинен от арабското желание за независимост и страх от еврейския национален дом. TheКомисията на Пийл обяви мандата за неприложим и задълженията на Великобритания към арабите и евреите за взаимно несъвместими. Пред лицето на това, което тя определи като „десни срещу десни“, комисията препоръча регионът да бъде разделен. Ционисткото отношение към разделянето, макар и двусмислено, като цяло беше отношение на предпазливо приемане. За първи път британски официален орган изрично говори за еврейска държава.
С избухването на Втората световна война през септември 1939 г. ционистката и британската политика влизат в пряк конфликт. По време на войната ционистите се стремяха с нарастваща спешност да увеличат еврейската имиграция в Палестина, докато британците се опитваха да предотвратят такава имиграция, считайки я за незаконна и заплаха за стабилността на регион, който е от съществено значение за военните усилия. Бен-Гурион заяви от името на Еврейската агенция: „Ще се бием [до Великобритания в] тази война, сякаш нямаше Бяла книга и ще се борим срещу Бялата книга, сякаш нямаше война.“ Британските опити да попречат на еврейската имиграция в Палестина в лицето на Холокоста— ужасната трагедия, сполетяла европейските евреи и други, смятани за нежелани от нацистите — доведе до катастрофалното потъване на два кораба, превозващи евреибежанци , Патрия (ноември 1940 г.) и Струма (февруари 1942 г.). В отговор Irgun, под ръководството наМенахем Бегин и малъктерористична отцепнала се група ЛЕХИ (Борци за свободата на Израел), известна със своя основател катоБандата на Стърн се впусна в широко разпространени атаки срещу британците, кулминирали в убийството наЛорд Мойн , британски държавен министър, от двама членове на LEHI в Кайро през ноември 1944 г. 1 През годините на войната еврейската общност в Палестина беше значително укрепена. Неговото умерено крило подкрепи британците; през септември 1944 г. е сформирана еврейска бригада - общо 27 000 евреи, записани в британските сили - и прикрепена към британската 8-ма армия. Еврейската индустрия като цяло получи огромен тласък от войната и еврейската индустрия за боеприпаси се разви за производство на противотанкови мини за британските сили. За Yishuv войната и Холокостът потвърдиха, че еврейска държава трябва да бъде създадена в Палестина. Важна беше и подкрепата на американските ционисти. През май 1942 г. на ционистка конференция, проведена в хотел Biltmore в Ню Йорк, Бен-Гурион получава подкрепа за програма, изискваща неограничена имиграция, еврейска армия и установяването на Палестина като еврейска общност.
Арабите от Палестина останаха до голяма степен неподвижни през цялата война.Amīn al-Husaynī е избягал – през Ирак, Иран, Турция и Италия – в Германия, откъдето е излъчил призиви към събратята си араби да се съюзят със силите на Оста срещу Великобритания и ционизма. И все пак мюфтията не успя да обедини палестинските араби към каузата на Оста. Въпреки че някои подкрепиха Германия, мнозинството подкрепи съюзниците и приблизително 23 000 араби се включиха в британските сили (особено вАрабски легион ). Повишаването на цените на селскостопанските продукти е от полза за арабските селяни, които започват да изплащат натрупаните дългове. Арабското въстание обаче съсипа много арабски търговци и вносители, а британските военни действия, въпреки че доведоха до нови нива на просперитет, допълнително отслабиха традиционните социални институции - семейството и селото - като насърчиха голяма градска арабска работническа класа.
Съюзническото откриване на нацистките лагери на смъртта в края на Втората световна война и неопределеното бъдеще наОцелелите от Холокоста доведоха до нарастващ брой проционистки изявления отамерикански политици. През август 1945 г. президент на САЩХари С. Труман поиска британският министър-председател Клемент Атли да улесни незабавното приемане на 100 000 евреи, оцелели от Холокоста, в Палестина, а през декември Сенатът и Камарата на представителите на САЩ поискаха неограничена еврейска имиграция до границата на икономическия капацитет на Палестина. Искането на Труман сигнализира навлизането на САЩ в арената на силите, определящи бъдещето на Палестина. Въпросът за Палестина, сега свързан със съдбата на оцелелите от Холокоста, отново стана център на международното внимание.
С края на войната съседните арабски страни започват да проявяват по-директен интерес към Палестина. През октомври 1944 г. арабските държавни глави се срещнаха в Александрия, Египет, и излязоха с изявление,Александрийски протокол, излагащ арабската позиция. Те изясниха, че въпреки че съжаляват за горчивата съдба, нанесена на европейското еврейство от европейските диктатури, въпросът за оцелелите европейски евреи не трябва да се бърка с ционизма. Решаването на проблема с европейското еврейство, твърдят те, не трябва да бъде постигнато чрез нанасяне на несправедливост на палестинските араби. Заветът на Лигата на арабските държави илиАрабската лига , създадена през март 1945 г., съдържа анекс, който подчертава арабския характер на Палестина.
1 Често приятелски настроени държави помагали за изграждането на израелския ядрен потенциал. САЩ доставят още през 50-те години ядрен реактор за научни цели, Франция строи втори реактор и завод за преработка на отработено ядрено гориво. През 1999 година Германия сключва договор за доставка на три подводници тип "Долфин". Специалистите предполагат, че подводниците могат да бъдат оборудвани с ядрени ракети. През юли тази година Израел изпраща една от подводните лодки през Суецкия канал до Червено море с разрешението на Египет. По този начин правителството в Ерусалим демонстрира, че и в случай на атомна атака от Иран може да реагира гъвкаво с атомен контраудар. 11!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар