Какво следва ?

 

ЮВАЛ НОА ХАРАРИ: СВЕТЪТ ТРЯБВА ДА СЕ НАМЕСИ В ГАЗА И ДА РАЗОРЪЖИ "ХАМАС"

Какво следва?

Никой не знае със сигурност, но някои гласове в Израел призовават за повторно превземане на Ивицата Газа или сриването ѝ със земята с бомби.

Резултатът от подобна политика би била най-тежката хуманитарна криза в региона от 1948 г. насам, предупреждава той.

Ако "Хизбула" и палестинските сили в Западния бряг се присъединят към сблъсъка, хиляди може да загинат, а милиони да бъдат принудени да бягат от домовете си.

От двете страни на оградата има религиозни фанатици, фиксирани върху божествените обети и спомените от войната през 1948-а.

Палестинците мечтаят да обърнат изхода от онази война. Еврейските крайно религиозни националисти като финансовия министър Бецалел Смотрич предупреждават дори арабските жители на Израел, че са "тук по погрешка, защото Давид Бен-Гурион не довърши работата през 1948 и не ви изгони".

2023 г. може да позволи на фанатиците от двете страни да преследват религиозните си фантазии и да пресъздадат войната от 1948 за отмъщение.

Дори ако не се стигне до такива крайности, сегашният конфликт вероятно ще забие последния пирон в ковчега на израелско-палестинския мирен процес.

Ювал Ноа Харари описва кибуците по границата с Газа като "социалистически комуни и сред най-устойчивите крепости на израелската левица".

Димитър Димитров

СиНантропи и Денисовци срещу Хайделбергци и Неадерталци . Сапиенса още не се е появил . Двойните стандарти ,обаче , са характерни за всички двукраки без пера , включително западните . Битката между Руската и Британската империя за Афганистан , за Иран до какво доведе ? Поради принципи Байдън облекчи санкциите на Венецуела , нали ? Догодина по това време са изборите в САЩ , а напролет в Русия . На провелите се през ноември 2022, пети в рамките на последните три и половина години, парламентарни избори в Израел победи т.нар. "блок Нетаняху", представляващ алианс от четири десни и религиозни партии. Година по-късно война . Уж били проспали подготовката на терористичната акция на Хамас . Не е тайна ,че Нетаняху и подобните му предпочитат републиканската партия . Израелски министър на националната сигурност Итамар Бен-Гвир е от крайнодясната партияя "Оцма Йехудит".Същият просто си е израелски фашист . Такива са способни на всичко като ислямистите от всякаква порода . Арабите , дори когато се наричаха социалисти и претендираха да са прогресивни , си останаха националисти . Никой от режимите подкрепяни от СССР не беше всъщност ляв , а по-скоро фашистки . Срещу тях Запада и САЩ противопоставиха религията . Най-добре се вида това в Афганистан и подкрепата за муджахидините . Сега на религиозният фанатизъм залага Путин . Така че за принципи и ценности може да става в някой друг свят .👇

• Харесване
• Отговор
• 1 мин

Halime Bahry

Какво каза църковният пес на Путин , ядреното оръжие било дар от бога . Те са луди . Когато религията стане политика или политиката религия , все едно , хората почват да се избиват . Толкова им е акъла на онези в Палестина и Израел, не е повече и на Путин и на останалите замесени .

• Харесване
• Отговор
• 46 мин

4

На линия

Димитър Димитров

Halime Bahry По-кратко не мога да го кажа .

Evgeni Kanev

Любими  · 3 ч.  · 

Чета, че Путин и Си заклеймили отношението на Израел към палестинците без думичка за Хамас. И си мисля за ключовата разлика между автокрациите и демокрациите.

Наративът на автокрациите се мени според моментния интерес - няма принципи, свързани с общочовешки ценности, да не говорим за международно право, които да попречат на Русия и Китай да заклеймят Израел и да не си премълчат за зверствата на Хамас. Спомням си как и Хитлер бил genosse, сиреч товарищ на Сталин между 1939 и 1941 г, а след това до ден днешен руснаците се брандират като победителите на фашизма - с когото другаруваха. Да не говорим техните комунистически пъпетс у нас как пръскаха позиви за братство с германските трудещи се срещу англосаксонския империализъм, а след това 50 години слизаха от горите като антифашисти.

Понеже единствената ценност на автокрациите е властта като самоцел за охолство на тесен елит - то и проектирането на твърда сила е единствения лост, който признават, прилагат и уважават. В парадигмата, където властва правото на силата - или си силен и печелиш, или си слаб и губиш. Win -lose. Zero sum game. С други думи - не може някой да печели, ако друг не губи.

Затова и цялата пропаганда на авторитарите представя демокрациите - опасна алтернатива за техните народи - винаги като врагове. А техните действия като коварни, ”лицемерни” и винаги в ущърб на интересите на техните страни.

САЩ се защитава от китайските информационни технологии с шпионски потенциал - заплашва растежа на Китай и да не може да стане номер едно.

Украйна иска да бъде демократична и независима страна - заплашва сигурността на Русия.

Израел е нападнат - неговата реакция към тероризма заплашвала световния мир.

Помните наратива на 1984: “Войната е мир; свободата е робство; невежеството е сила”.

Този пропаганден манталитет е пропил съзнанието и речника и на много наши геополитически коментатори - с процъфтяващ whataboutism. В него винаги САЩ и Русия преди, сега Китай са паритетни сили, които имат геополитическото право с война да решават Но не казват колко пъти Русия и колко пъти САЩ са почвали война и колко чужда земя САЩ са заграбили. А ако почват война - винаги примерът е Ирак - то САЩ са там само заради петрола. Но не казват колко петрол са заграбили ?

В това мислене Европа е кукла, васал, дори роб на САЩ, както съветските републики на СССР. НАТО е американски проект за подчинение на Европа - а защо не участва тогава в Ирак?

В това мислене няма място за война за защита на ценности и принципи.

Защото в това мислене не може да има win-win. И играта да не е zero sum. Т.е. че е възможно две страни да намират в преговори взаимна изгода и заедно да увеличават своята мека сила. Не чрез правото на силата, а чрез силата на правото. Върховенството на правото.

На какво се дължи силата на Европейския съюз и защо е най-успешния и притегателен проект? Именно - защото интересите на малките държави са защитени, когато споделят с големите общи ценности.

А защо много българи не могат да го оценят? Защото смятат, че големите държави ни експлоатират и повече даваме, отколкото вземаме.

Съветският манталитет за твърдата сила, win-lose and zero sum game.

Харари :

Случилото се повече не може да се промени. Мъртвите не могат да възкръснат, а личните травми никога няма да бъдат напълно излекувани.

Но не бива да допускаме още по-голяма ескалация.

Много от силите в региона се ръководят от безотговорни религиозни фанатици. Затова външните сили трябва да се намесят, за да деескалират конфликта, пише Харари.

Всеки, който иска мир, трябва нееднозначно да осъди зверствата на "Хамас", да принуди "Хамас" да освободи незабавно и безусловно всички заложници и да помогне за възпирането на евентуална намеса на "Хизбула" и Иран. Това ще даде на израелците поне малко пространство за дишане и лек лъч на надежда.

На второ място - коалиция на желаещите, в която може да влязат САЩ, ЕС, Саудитска Арабия или Палестинската автономия - трябва да поемат от "Хамас" отговорността за Ивицата Газа, да изградят наново Газа и едновременно с това изцяло да разоръжат "Хамас" и да демилитаризират територията, на която оперира.

"Има съвсем минимален шанс за осъществяване на тези мерки. Но след последните ужаси повечето израелци не смятат, че могат да продължават да живеят с нещо по-малко от това", завършва той.

•