Теория на счупените прозорци
Нашето обществено мнение е издигнало наказанието в култ. Как реагираме, когато в България избликват отвратителни случаи на домашно насилие? С увеличение на наказанията, разбира се. Четем за дрогирани и пияни убийци по пътищата? Неизменно изискваме увеличаване на указанията.
Това обаче не означава, че наказанията наистина се увеличават. понякога се проявяват неочаквани трудности, като последно е с това, че тестовете за наркотици не са достатъчно надеждни и с отнемането на автомобилите ще има проблеми. някои съобщения са претоварени и не могат да се справят, понякога законодателството не е доизпипано.
Дали по-големите наказания всъщност не се прилагат по-рядко, остава да се провери. По веригата често се появява някаква гнила ябълка, а хората с опит ще ви кажат, че колкото по-големи са наказанията, толкова по-висока става мизата и съответно - изкушението за корупционни действия. Това допълнително разярява общественото мнение, което настоява не само за наказания, но и за оставки, и рестартиране на самата държава. Защото важното е не наказанието да е жестоко, а да се прилага винаги и към всички.
По-тежките наказания невинаги водят до превенция
Много юристи казват, че размерът на наказанието не е правопропорционален на превенцията. Най-яркият дебат по тази тема беше, когато се отказвахме от смъртното наказание и предлагахме на обществото световните изследвания, според които перспективата е всичко в мига да свърши прави престъпника по-безотговорен в сравнение с многогодишното затваряне между четири стени. Съмнявам се, че убедихме някого, мнозинството по-скоро се примири, че прави една жертва заради европейските фондове.
Знаменателен беше крайнодесният бунт Стратегията за детето , където пропагандният страх беше насочен към това, че държавата нямало да не позволява да наказваме децата си. "Ще ни отнема децата заради един шамар", твърдяха тогава тези странни хора. Ами как ще възпитаваш деца без насилие, нали сме едно предмодерно общество? В някакъв смисъл така си го представя някой мъже - ами как да налагат ред в семейството без бой ?
Култът към наказанията стига до още по-голям абсурд, когато новоизпечените ни консерватори твърдят, че наказвайки ЛГБТ общността чрез забрани и маргинализация, подкрепят традиционното семейство. Къде го чукаш, къде се пука! Но става ясна същината на психологическия механизъм: санкцията е проста и бърза, позитивните мерки за подкрепа на двойките и родителството са дълга и сложна работа. Затова популистите имат нужда от враг за наказване.
Наказанията са по-лесни за прилагане от истинските решения
Или да минем в една друга сфера: училището. Ще ви кажат: Е, то отдавна е в криза, а според множеството от учителите основнитеят проблем е в това, че им са отнети инструментите за наказание. По мое време още ни пляскаха зад вратата и пращаха на колене в ъгъла, но за това явно вече не става и дума. Единственото, което може да се направи с неуправляем ученик, е да бъде преместен - първо в паралелка, след във второ или в трето училище, но окончателно изключване няма. Нали образованието е задължително. А това е и против интересите на съответното учебно заведение, защото всяко дете е пари. И почват да бъдат възможни възможни наказания - да се повтарят класове до четвърти както преди, да се връща оценката за поведението, да се санкционират родителите, да се изселват семействата и тъй нататък.
Какво би било, ако потърсим по-сложните решения? Вдигането на учителските заплати беше едно добро начало. Ето и още: да се използват паралелките по-малки, особено в проблемните райони, да се въведе български като чужд език от първи клас за последните деца, които не го говорят, помощник учители да се занимават индивидуално с проблемните, целодневното обучение да стане реалност навсякъде, така че учениците да живеят в пълноценна среда. Експертите ще добавят още много такива стъпки. Това, на което обръщам внимание, е лекарството, с което измисляме увеличаване на наказанията и недостатъците от дългата върволица позитивни мерки, които биха могли да решат проблемите.
Порочният кръг продължава
Нека се връщам към криминалната хроника , с която не заливате медиите през отпускарския сезон. Вдигаме наказанията за домашно насилие - шапка на тояга, успокоили сме народното недоволство. Само че за да се пребори това отвратително явление, са нужни много по-широки мерки. Като започнем от възпитанието в училище и през медиите, което реши от хвърлителната Истанбулска конвенция. Ревността, чувството на собствеността на другия човек е наистина стара традиция , но времето е да я следвам в историята. Нека "рогоносецът" напише стихотворение, за да изрази тъгата си, но да не бие.
След, една двойка не живее на Луната, тя им приятели, роднини, съседи, колеги. Трябва всички тези хора да бъдат натоварени с отговорност за нея, дори и дискретна. Човек, който знае, че някой пребива някого и не съобщава за това, е съучастник. Може да не ви звучи много либерално, но така функционират човешките общности. Добавяме лични лекари, които следват да имат базова психиатрична експертиза, социални работници, кибер експерти, които контролират социалните мрежи. С една дума - сложна работа, която да ти се занимава.
И затова разпаднатото ни общество върви все така - от разочарование към наказание и от наказание към разочарование.
*****Всеки път щом стане въпрос за престъпления и наказания се сещам за "Теория на счупените прозорци" . Възпитанието не става само в училище , а в семейството и на улицата , в социалната среда .
Та "Теорията твърди, че когато обществото пропуска и не обръща внимание на малките нарушения на реда като изхвърлянето на битови отпадъци на места извън предназначените, вандализъм, пиене на алкохол на публични места и други, провокира други хора към извършване на подобни или по-сериозни нарушения. Психологическият механизъм за това се илюстрира по следния начин: „Ако за другите може, защо не и за мен?“. При това нивото на нарушаване на правилата става все по-ниско и рано или късно води до по-сериозни нарушения.И обратно, активната работа по предотвратяването на малките нарушения и наказването на нарушителите, дори за най-малките нарушения, създава атмосфера на нетърпимост към всички нарушения (нулева търпимост)." Ако за един хвърлен фас , дъвка или друг боклук на улицата , в коридора или двора на училището има сериозна глоба , която за децата се плаща от родителите , бързо ще започне да се въвежда ред . Ако отсъствието без причина или нарушаването на дисциплината струва пари на родителите , те ще въздействат на децата , но и самите те ще се дисциплинират . Видеокамери има вече къде ли не и щом има доказателство неизбежно и наказание . Впрочем как е в Япония и Финландия ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар