вторник, 29 август 2023 г.

Преходът непреходен

 


Колко струва предателството ? Авторът 

Любими 1 ч. 

  не е сметнал поне грубо , но резултата се вижда . Чалгария  е  най-мръсната , бедна корумпирана кочина в ЕС  . И  затова бил виновен Запада ?  Пенчо бре , чети ! Но Пенчо все не ще . Все иска да яде , ама откъде ?  

Аз го коментирах   Димитър Димитров

Преди малко някъде коментирах, че Борисов и Радев може да са от различни отбори , но собственикът им е един и ,ако има разправии , то са за пари , за комисионните ,защото не вярвам тези двамата да нещо различно от тарикати , например полезни идиоти по убеждение .Дори Копейкин не е такъв . За съжаление българското общество е сляпо , ослепено от сляпата алчност , опортюнизъм и конформизъм на мнозинството от тези ,които бе трабвало да му отварят очите . Не знам дали списъкът с предателства и далавери е пълен , но е точен . Всяка точка може да бъде разширена с поне няколко статии , разследвания и т.н. Това ,обаче не е достатъчно явно на службите за сигурност, финансово разузнаване , прокуратура . https://www.facebook.com/Pitashtiat/posts/pfbid02FYriKc1sVxzgd5kwyBiR6zsdWNRZUScFyYy3wRG6cLYnpxm97iqVzc1Xw9eX1H6Wl Чудех се как да нарека слепотата и я нарекох #Ментелигенция . И се сетих за фейлетона на Алеко Константинов "Разни хора , разни идеали " Явно национална черта задълбочила се до патология по време на комунизма и причина за резултатите от прехода . https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid02qDCz9w3yoaJKMYojATfyksU2zV8mmFXAAzLdYv7jQwxjGoj7jwRFq8o292QmETQol&id=100080220114897 И да припомня тази статия "Кратка хроника на новия български капитализъм" от 2019 https://kafeneto.wordpress.com/…/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82…/…
 Добре подредено . С едно разширение с малко имена ,линкове и подробности за предателствата от тази публикация ще се получи четиво за историята .

Ето коментираната пбликация на Evgeni Kanev

Любими 1 ч. 
След разкритията преди месец за реалното съдържание на радевото споразумение с БОТАШ, медиите сега отново оглушително мълчат за разкритията на антикорупционния фонд за делата на ББ с проекта Турски Поток. И двата проекта в угода на Путин - първият на ББ да почне, а вторият на Радев - да финансира войната. И двата проекта - с продължителни и много тежки загуби за България.
Един от най-големите куриози за всеки външен наблюдател на нашия политически театър е, че колкото повече Путин затъва в Украйна и собствената си държава - такива новини се премълчават от основните медии. Напротив - все повече се озвучава дивата шизофренична омраза към Украйна и Запада в публичното пространство. Всяка критика към това пропутинско говорене е изкарвано като обвинение в липса на толерантност (!), всяко изискване за обективност е посегателство към демокрацията, всяко позоваване на исторически факти (като в случая на МОЧА) е посягане на някаква наша светиня. И всички с критично отношение към ролята на Русия и СССР са национални предатели, безродници, майкопродавци.
Всичко на принципа на обърнатото огледало.
Този феномен си има рождена дата - нахлуването на Путин в Крим през 2014 г. Оттогава избуя патрЕотарското движение като прикрита форма за откъсване на България от Европа и нейните политически и военни съюзи.
Откакто започна войната и Путин се компрометира, националното предателство се измести към тези, които не споделят руския модел на налагане на фалшив патриотизъм, чиято крайна цел е безкритично възприемане на властта на вожда като синоним на Отечество, а всяка критика към нея - като предателство към Отечеството. Медиите постоянно ни занимават с невнятните внушения на проруски политици - начело с Радев - за патриотизъм и предателство. И никога с реалните вреди на техните конкретни политики за България. Защото им “липсва”
именно репер за национален интерес и оттам коя политика го защитава и коя го предава.
Далеч на заден план остават реалните анализи “полза-разходи” от предприеманите енергийни проекти, в които винаги Русия - явно или неявно - е основният играч, а България - просто подопечна територия за нейните интереси. Които винаги са наши “национални интереси”, а който се усъмни е национален предател. И от …Непредприеманите военни проекти за преоборудване на нашата армия с въоръжение на НАТО - които или се блокират или се правят опити да се закупи друг тип - спомнете си бесните запенени тиради на Радев за Грипен. Който самолет странно днес не е предпочитан от Украйна пред старите F-16.
Да си припомним някои такива актове на “патрЕотизъм” - само откакто сме членове на ЕС:
2006
Овчаров/БСП едностранно променя договора с Газпром в наш ущърб.
2008
Първанов “измисля” Троен шлем - доказано губещи проекти в замяна на още по-силна руска зависимост на нашата енергетика.
2010
Борисов “обещава” да построи интерконектор с Гърция, за който вече е взето решение от предното правителство, а ЕС е осигурил финансиране.
2011
НЕК по нареждане на ББ подписва анекс за Белене, чрез който Росатом ни осъжда да им платим 1.2 млрд лв. Подписалият анекса по-късно става представител на златната акция на държавата в Лукойл.
2012
Булгартабак е продаден само за 100 м евро на руската ВТБ, въпреки заявен интерес от стратегически инвеститори.
2014
Орешарски вкарва закон за Южен Поток с подкрепата на БСП-ДПС-Атака, като на файла, внесен в парламента са забравени поправките на …Газпром.
2014
КТБ фалира, а малкият акционер ВТБ няма никакви претенции. По-късно обаче придобива контрол върху БТК.
2016
При всеки скандал и напрежение заради високите цени на горивата се назначават проверки на бензиностациите, за отклоняване на вниманието. Опитът за поставяне на измервателни уреди на рафинерията пропада, а не след дълго си отива и шефът на митниците, предприел тази стъпка.
2019
Борисов строи Руски поток за малко повече от година, конекторът с Гърция още го няма.
2019
България се отказва от транзитни такси за 1.2 млрд долара - като вместо това инвестира 3 млрд лв бюджетни пари за Турски поток. ЕК ни осъжда да платим глоба от 77 млн евро за това, че капацитетът на тръбата е зает изцяло от Газпром и техни проксита.
2020
България отказва уредена от ЕК възможност да си търси неустойки за милиарди от Газпром.
2021
По думите на бившия министър на енергетиката, в качеството си на зам министър е привикан от тогавашния премиер Стефан Янев да му се търси сметка защо е против схема за източване на 600 млн лв държавни пари за подкрепа на ТЕЦ Марица Изток 2, предложена от работодатели и синдикати.
2021
Шефът на Булгаргаз, назначен от ГЕРБ и подкрепян от Радев анулира анекс за закупуване на много по-евтин азерски газ, за да може да се купува само руски газ. Загубите са по 1 млн лв на ден!
2022
Служебният кабинет на Радев търси всяка възможност да поднови закупуването на неизгоден и несигурен газ от Газпром. И да компрометира възможността Булгаргаз да съди Газпром.
2023 Радев подписва дългосрочен неизгоден договор с БОТАШ, изцяло в тяхна полза, по който Турция ще препродава руски газ на нас. И не само - Радев се опита да продава дори на Украйна, за да може Украйна сама да финансира войната на Русия срещу себе си!
Та нещо променило ли се е от времето, когато духовният баща на тези патрЕоти беше казал, че дружбата със СССР е като въздуха и слънцето за всяко живо същество?
А медиите ни чакат все така чакат разрешение какво могат да говорят и да не говорят по темата.

А сега пребройте колко са предателствата или далаверите , изневерите , лъжите , както ви се хареса ги наречете , изброени от
Evgeni Kanev

Преходът , непреходен

Кратка хроника на новия български капитализъм

30 години преход



                                                   

                  През 1993 г. знакови фигури от началото на прехода, под чийто контрол преминаха ключови части от икономиката, основаха Конфедерация на едрите индустриалци или Г-13. На снимката: Красимир Стойчев („Трон“), Емил Кюлев (Туристспортбанк), Илия Павлов („Мултигруп“), Валентин Моллов (групировка „Моллов“), Васил Божков („Нове холдинг“), Добромир Гущеров („Орел“). По-късно Павлов и Кюлев бяха показно убити.   

   Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник в инвестиционно-финансова консултантска компания „Маконис“ 
  Историята на прехода може по-добре да бъде разбрана през историята на възродения капитализъм и натрупването на българския частен капитал след 10 ноември 1989 г. Общата нишка на всички етапи в този процес е, че държавата в лицето на нейното текущо политическо представителство способства за прехвърлянето на публични активи и средства към конкретни частни субекти чрез търговия с влияние. На практика акумулацията и концентрацията на частен капитал е предшествана от идването на власт на подходящи за целта и етапа на развитие партии и политици.

В различни периоди българският частен капитал укрепва чрез приватизация на държавнаи общинскасобственост, насочване на обществени поръчки и еврофондове и укриване на данъции акцизи в условията на защита от закона, а понякога и с подкрепата на специфично законодателство. Този процес може да обясни много от неочакваните политически събития в страната, които трябваше да акуширати обезпечат натрупването на частни капитали.
Могат ясно да бъдат обособени шест негови периода.

1. Приватизация на външния държавен дълг (1985 – 1991)

Новата история на българския капитализъм често се свързва с Указ 56 от 1989 г. Неговият рестарт обаче започва още през 1985 г. с новия курс на разведряване на съветския лидер Михаил Горбачов. За много кратък период България натрупва външен дълг от над 10 млрд. долара, голяма част от който потъва във външнотърговските дружества и задгранични български предприятия. Съдбата на много от тях остава неясна, както хората и организациите, усвоили техния капитал.

Промяната на 10 ноември 1989 г. всъщност заварва България като практически фалирала държава, като самият фалит е обявен месеци по-късно. При това положение е ясно, че източникът на първоначалния български частен капитал е свързан с натрупването на българския външен дълг. Така е дадено ново начало на българския капитализъм след 1947 г, когато е национализирана (по-точно експроприирана) огромната част от българската индустрия.

След Указ 56 като най-важен акт на държавата в лицето на БНБ може да се смята раздаването на лицензи за частни банки и захранването им с капитал от новосъздадените… държавни банки. Още през 1989 г. започва и бързо да нараства броят на частните фирми, сред които изпъкват кредитираните от новите държавни и частни банки. Този период условно завършва с приемането на нова конституция.

2. Приватизация на приходите и национализация на загубите в държавната икономика (1992 – 1996)

В условията на остър глад за капитали предимство получават тези от новите частни фирми, които застават на входа и изхода на големите държавни предприятия с цел изсмукванена печалбата и фалирането им преди предстоящата приватизация.Натрупването на достатъчно капитали обаче изисква време и това забавя приватизацията с няколко години въпреки приетия закон още през 1992 г.

Започналите реформи на либерализация на икономиката са блокирани, за да се обезпечи по-лесният контрол върху огромните, но неефективни държавни структури. В резултат частните фирми приватизират печалбите, а загубите се кредитират от държавните и частните банки – до 1996 г., когато фалират 15 банки и се развихря хиперинфлация.

България още не се е възстановила от фалита през 1990 г., валутният резерв е на критично ниско ниво и БНБ (с основна заслуга за създаването на фалиралите банки) няма полезен ход освен печатницата на пари. Милиони българи попадат под прага на бедността. Същевременно стартира масова приватизация за много предприятия, които биха могли да бъдат продадени срещу свеж валутен ресурс на чужди инвеститори. Масовата приватизация създава няколко бизнес групи, задавайки облика на днешния икономически елит.

3. Приватизация на държавната и общинската собственост (1997 – 2002)

На практика новият държавен фалит беше предотвратен от МВФ и Световната банка срещу две ключови условия – въвеждане на валутен борд и приватизация или ликвидация по списък на най-големите губещи държавни предприятия до 30 юни 1999 г. Острата нужда от валута изкара на преден план касовата приватизация, като в рамките на три години почти 2/3 от българската икономика премина в частни ръце.

Малкото чуждестранни инвеститори (на фона на азиатска, руска и косовска криза) срещат обаче острата и нелоялна конкуренция на новите български капиталисти – с достатъчно капитал и политически инструменти, с които придобиват някои от най-големите български предприятия. Българските приватизатори са три вида: ликвидатори, които директно разпродават активите; бъдещи олигарси, които продължават дейността нa приватизираните предприятия под политически чадър, и малка група реални предприемачи, които опитват да правят бизнес по пазарен начин.

Оттогава условно българската икономика се разделя на сектори, работещи на пазарен принцип и свързани предимно с износа за чужди пазари, и сектори, работещи основно на българския пазар с политическа подкрепа – явна (обществени поръчки, законодателен лобизъм) и неявна (неплащане на данъци, търговия с влияние), за конкретни играчи.

4. Концесиониране и замяна на държавната собственост (2003 – 2008)

След голямата приватизация започва приватизацията и концесията на монополите и подземните богатства. На „тезгяха“ излизат БТК, електроразпределителните дружества, ВиК, „Булгартабак“, летища, пристанища, мини. В този процес самостоятелно или с чуждестранни инвеститори и фондове активно участват български бизнес групи, натрупали вече значително състояние и влияние чрез държавата.

Предстоящото влизане в ЕС прави особено атрактивна явната и скритата приватизация на държавна недвижима собственост предвид очакваното поскъпване на имотите. Особено голямо значение имат заменките, чрез които е незаконно приватизирана значителна държавна собственост с качество за ваканционни имоти, давайки така огромен тласък на застрояването на Черноморието и планинските курорти. И на превръщането на България в евтина туристическа дестинация, а масовия туризъм – в привилегирован от държавата сектор.

В края на този период започва и усвояването на еврофондове, като през различни схеми съществена част от тях се предплащат на политици и чиновници като условие за получаването им.

5. Усвояване на държавна и европейска собственост (2009 – 2013)

Световната финансова криза сменя модела на икономически растеж и вече не е рентабилно да се печели от имоти и собственост. Най-апетитни стават ВЕИ проектите с гарантирана от държавата доходност. Първите проекти успяват да се закачат за държавата (през НЕК) за период от 20 и повече години, но много чужди инвеститори губят инвестициите си след рязка промяна на законодателството.

Неизвестни български строителни компании започват да печелят стотици милиони от обществени поръчки и еврофондове, докато чуждестранни компании системно губят търговете. Някои от собствениците на новите строители се свързват с най-големите бизнеси с акцизни стоки, като в същия период настъпва срив в събираемостта на акцизите.

Чрез насочване на средства на държавните дружества с ударни темпове набъбва една банка, издигнала на ново ниво търговията с икономическо и политическо влияние. Преразпределена и концентрирана е огромна индустриална собственост в полза на политически лица, което закономерно води до нейния фалит. Случайно или не, както и през 1996 г., фалит в банковата система отново се случва след конфликт заради газопреносен проект. Но най-тежката последица от фалита е, че непазарните формули за икономически успех стават заразителни, нанасяйки голям удар върху пазарната икономика и инвестиционния имидж на България.
                             

                 В последните години концентрацията на частен капитал и политическо влияние в няколко лица и групи достига нива, които обезсмислят политическия процес и изпразват от съдържание демократичните институции.
Фотограф: Георги Кожухаров

6. Подаряване на държавна собственост и права (2014 – 2018)

Украинската криза и краят на „Южен поток“ разместват картите – поредното спиране на еврофондовете на правителство на БСП показва, че те могат да бъдат усвоявани при определена политическа конфигурация. Изострянето на олигархичните апетити обаче няма как да бъде овладяно само с еврофондове. Започват подаръците чрез държавни действия или бездействия – КТБ, „Булгартабак“, БТК, „дупки“, опрощаване на дългове, сделки с активи за милиони срещу нищожна цена, неочакван фалит на застрахователни компании, половинмилиарден ремонт на язовири и др.

Особено впечатляващо е възкръсването на проектни трупове като АЕЦ „Белене“ с аргументи, обратни на тези за спирането им, от същите политици. Едва ли е учудващо и бездействието на държавата по отношение на хазартната реклама, заливаща националния ефир. На този фон чуждестранните инвестиции са на рекордно ниски нива, а доколкото ги има, са почти за производство на стоки и услуги за износ, където политическият риск е минимален.

В крайна сметка концентрацията на частен капитал и политическо влияние в няколко лица и групи достига нива, които в голяма степен обезсмислят политическия процес и изпразват от съдържание демократичните институции.

Какви изводи можем да направим за възродения български капитализъм?

1. Неговият генезис – от кръгове свързани с бившата комунистическа партия и нейните служби, определя характера и формата на икономическия преход към пазарна икономика, а оттам и днешния облик на българската държава и общество.

2. Беше продължена лошата традиция на следосвобожденския капитализъм за трупане на богатство чрез участие в политиката или в тесни връзки с нея. В резултат вместо предприемачески капитализъм, основан на конкуренция и върховенство на правото, имаме олигархичен капитализъм, основан на протекция на избрани капиталисти с подаръци от държавата, защита от закона и подкрепа от специализирано законодателство. Не е случайно, че трудно можем да асоциираме богатството в България с голям бизнес, наложил брандиран продукт на българския или международните пазари.

3. Приватизацията на държавната собственост в полза на цялото общество е саботирана до укрепването на националния капитал – често чрез източване на държавни предприятия, и след това проведена предимно в полза на определени купувачи и в ущърб на западни чуждестранни инвеститори. Обективността изисква да се отбележи, че именно приватизацията създаде пазарната икономика в България и привлече милиарди чуждестранни инвестиции.

4. В топ 10 български компании по приходи през 2017 г. има само три чужди инвеститора, свързани с приватизацията, два от които са (квази) държавните „Лукойл“ и ЧЕЗ. И само един на зелено – „Кауфланд“. Цели 7 от 10-те топ компании са в сектор енергетика – единственият, в който държавата запазва силно икономическо присъствие след приватизацията. В топ 100 чуждестранните инвеститори са под 50%, като почти половината от тях са в енергетиката.

5. Българската икономика е сравнително ясно разделена на експортен сектор, който функционира на пазарен принцип и произвежда около 2/3 от БВП, и вътрешен, който е силно зависим от политическото влияние през обществени поръчки, еврофондове, акцизни стоки и лобистко законодателство.

6. Благодарение основно на своя експортен сектор и еврофондовете българската икономика расте и осигурява политическо спокойствие на управлението и на останалата част от икономиката. България започва прехода към пазарна икономика с близо 70% от износа си за СССР и изживява тежки политически и икономически трусове, губейки основните си пазари при липса на силно вътрешно търсене и малък пазар, а започва своето възстановяване с увеличаване на износа си за европейските пазари във връзка с предстоящото членство в ЕС.

7. Може да се каже, че при износ в размер на 2/3 от БВП и 70% от него за ЕС преходът като икономическа интеграция в друга политическа общност е завършил. Но това се случи, без България да отговаря на копенхагенските критерии за върховенство на правото и в известна степен на критерия за функционираща пазарна икономика, съгласно които беше приета в ЕС. Затова не е пресилено да се твърди, че в политически план България днес е по-близо до 1989 г., отколкото до 2005 г., когато подписахме договора за присъединяване към съюза.

8. Пазарната икономика, която в крайна сметка позволи натрупването на българския частен капитал, стана възможна предимно чрез политическата подкрепа, експертните усилия и фондовете на ЕС, МВФ и Световната банка.

9. България ще трябва да се справи с огромни предизвикателства през третата декада на XXI в. предвид навлизането на новите дигитални и биотехнологии по света, очакванията за нова световна икономическа криза и геополитически трусове, но най-вече заради липсата на дългосрочна и последователна визия за развитие на българската държава и икономика.       

Днес отново Волгин и един идиот промиваха мозъци . Били сме колония и диктували американците какво ще става . Мафията на прехода наистина е на зор и разделена , но и отърва виновни да са американците или Путин . Все им е едно на тези по снимките дали ще има МОЧА или няма да има . На някои от тях им все тая защото са мъртви , на други защото са в затвора като Божков, на трети защото властта и медиите са още техни , а разделяй и владей е начинът да не изпуснат кокала . 😉Последното произведение за тази цел е Възраждане ,защото останалите пишман патриоти се износиха и крепиха топките на Мутрата . Впрочем ИТН на Слави изигра същата роля . 😜И средностатистическият български глупак е ошашавен . Той не може да си представи размера на злото и колко нагло го манипулират . Ако може , ще загуби самоуважение .



А сега пребройте колко са предателствата или далаверите 

Няма коментари:

Публикуване на коментар