четвъртък, 22 август 2024 г.

Бай Ганьо магаре

?

ГЕРБ - Гърмен  

 

 


Димитър Димитров

Администратор
Водещ сътрудник
 12 мин 
Краставите прасета ( магарета ) през девет баира се подушват. Една от противните мутри на прехода . Бай Ганьо литератор и политик , пример за войнстваща посредственост и нагаждачество .

Novini.bg 

8 ч. 
"Президентът най-нагло хвърли вината за провала за съставяне на правителство на Горица Грънчарова - Кожарева. Истината е, че той провали този мандат, защото тази жена не преви гръбнак пред него. Нищо не мога да направя", пише бившият евродепутат, като изказва възмущението си от случващото се.

Александър Йорданов не харесал въпросите на Силвия Великова. Когато Атанас Славов, дисидент, беглец в САЩ, с присъда за книга и т.н., се върна в родния си Сливен през 1993 година, направих интервю с него. Попитах го дали са истински демократи неговите приятели, сред които споменах Александър Йорданов. Той рече: "Сега ще ти разкажа една история. Отишъл един човек при сливенската владика /владиката в Сливен е в женски род/ и поискал сина му да бъде назначен за поп. Владиката казал, че първо трябва да се провери дали момчето на този човек не е съгрешавало с други момчета. Че как ще разберете, учудил се човекът. Имаме тук една тава, посипваме брашно, вземаме отпечатък, абе имаме си начин, рекъл владиката. Минала седмица, минали две, не назначават момчето. Отишъл пак човекът и попитал владиката дали пък неговото момче не е съгрешавало с други момчета. Владиката казал: Абе не е баш съгрешавало, ама все му е било допирано. Та така с моите приятели, които днес са лица на СДС, а комунизмът им беше допиран." И докато се чудех как ще публикувам такъв отговор, припомням, че беше 1993 година, вестникът беше възпитаният "Стандарт" и невъзпитаните думи там не бяха чести, бате Насо продължи като отговор на същия въпрос със следното: "Има едни хора, които могат само едно - да се надуват, да се надуват и, като гръмнат, да засипят пет квадратни километра с лайна."
В случай, че се чудите с какво беше засипана Силвия Великова.
Всички реакции:
Вие, Kapka Todorova, Donka Varamezova и 1,2 хил. други
92 коментара
161 споделяния
Харесване
Коментар
Споделяне
Най-уместните

Andrey Pramov
Не се чудим. Има живи още хора, дето знаят с какво се препитаваше Сашко Й. преди 10-ти...
13
Пламен Каменов
Атанас Славов е великан, но и теб, Весе, си те бива!
30
Diana Karasch
Браво! Не се отказвай, Весе!
13
Ana Kirilova отговори
 
5 отговора
Ognjan Dechev
Не е допиран само , а си е въртян на шиш ..А сега сам се върти за удоволствие на милиционеркомунистите..
9
Elena Tarasheva
Да въведем термин дУпиран
26
Diana Karasch отговори
 
1 отговор
Ekaterina Borisova
Не мисля, че някой се чуди какво да мисли в тази ситуация. За съжаление,всичко е ясно. Има хора, които на всяка цена искат да са успешни.
Rumi-Ana Nikolova
Весе,незнам от какво си се отказала,но си невероятна и се гордея с теб.
6
Kanna Racheva
Просто продължи, Весе!
7
Петър Ганев
Прекалено интелегентни сме и искаме всички да са кото нас, но уви.....някои хора не ги интересува, за тях е важно да са уредени финансово и само финансово. Аз да съм добре, а какво ме боли фара, че тия дето са ме избирали са интелегентни балъко - балам... 
Вижте повече
5
Димо Димов
„Що се отнася до моята политическа биография, то тя е повече от скромна. Като студент съм бил една година комсомолски секретар на организацията при Филологическия факултет във ВПИ-Шумен”, пише собственоръчно Александър Йорданов в автобиографията си, която открих преди време в архивите на СДС. Същият Йорданов години по-късно ще бъде описан в „Спомените” на Огнян Дойнов да твърди следното: „Александър Йорданов посещава семейство Дойнови във Виена през 1996 г., малко преди да отиде посланик във Варшава. Вечерята преминава кротко, в спокоен разговор. Гостът разказва за събитията в България и за собствения си принос в тях, Дойнов задава кратки въпроси. Стига се до невралгичния момент, когато Елена Дойнова пита госта не са ли негови думите срещу комунистите, които той третира като престъпници. “Как може?” – учудва се Александър Йорданов. – “Не съм казвал такова нещо. Моят тъст, когото много уважавам, е комунист. В моето семейство има комунисти, които са достойни хора. Как мога да кажа такива думи?” (Дойнов, О., Спомени, изд. Труд, С., 2002, стр. 466)

Няма коментари:

Публикуване на коментар