Разумът или емоциите

 Дали разумът или емоциите ще надделеят  не мога да преценя . Разликата между  Камала  Харис и Доналд Тръмп не е голяма .   Казват че по време на Байдън  икономиката на САЩ  вървяла и безработицата намалявала , доларът бил силен и  въобще  цъфнали и завързали , но това всъщност  не е точно така . Неравенствата продължават да растат  и това не е от вчера , а от времето на Рейгън . Дълговете на правителството и хората също  растат . Само доходите на  на мнозинството някак изостават  от тези на най-богатите все повече и работещите бедни се увеличават . Увеличава се и гневът  и разделенията , води се културна война  за какво ли не и т.н. 

Ако мислите че злото  е един или група зли хора  то много се лъжете . Много по-често пътя към ада е постлан с добри намерения от добри хора , които не знаят какво правят . 

Може би Илон Мъск е от тях ? Или просто си преследва някакви интереси ? 

Evgeni Kanev

20 септември 2018 г.  · 

"На вас и на мен ни се казва, че трябва да изберем между лявото или дясното, но аз предполагам, че няма такова нещо като ляво или дясно. Има само горе и долу. Нагоре – към отколешната мечта за максимална индивидуална свобода съчетана с ред - или надолу – към незначителността на отделния човек при тоталитаризма."

Роналд Рейгън

Evgeni Kanev

Любими  · 21 ч.  · 

Приятел чужденец - автентичен консерватор - ме критикува, че използвам термина само по отношение на проруските, тръмпистките и накратко - простатукво лица в българската политика.

И донякъде е прав. Самият модерен консерватизъм е в идеологическа криза с лице като Тръмп, начело на републиканската партия. Т.н. Социален консерватизъм е доста голямо отклонение от този на Рейгън и Тачър.

Първо в икономиката - където концепцията за свободния пазар бе заменена с протекционизъм на американския пазар с по-високи тарифи и двустранни сделки според интересите. Дублиран с огромни държавни харчове и дефицити - които не оставиха нищо от консервативната концепция за “малката държава”.

Второ - в личния и социалния живот. Концепцията за общностите, традициите и християнските добродетели, които да обединяват нацията бяха заменени с културна война чрез езика на омразата към различните, а политиките срещу идентичността се водят от позицията на възстановяне на доминантните позиции на белия хетерсексуален мъж. Разбира се, че основание за резистентност срещу прекаленото левичарско залитане към тези политики има - особено когато започват да се появяват претенции за специфични групови права на отделни общности. Но отхвърлянето на науката и залитането по конспиративни теории няма нищо общо с автентичния консерватизъм.

Тази културна война е детайлно изучена от кремълските хибридчици и те водят далеч по-успешна война срещу демокрациите в медиите, отколкото на бойното поле в Украйна.

Основен похват?

Забъркването на един пропаганден коктейл от старите консервативни ценности -

Вяра в Христа, традициите, семейството - с цел инструментализирането им като антипод на демократичните ценности - свободата на словото, правата на човека и върховенството на закона. Под общото наименование ”либерални/глобални елити” - основен враг и причина за упадъка на човечеството.

Понеже на абстрактно ниво демократичните ценности не могат да бъдат отхвърлени лесно - то се използват отделни казуси с правата и свободите на хора от отделни расови, етнически и най-вече напоследък сексуални общности, които се представят като “групови” на Запад (т.е не са свързани с човешки права), а у нас като “нетрадиционни” и трябва да бъдат законово ограничени.

Крайният резултат на хибридната война е засилване на разделението в демокрациите и укрепване на позициите на “социалните консерватори”. Уж в защита на традициите, но реално за сметка на правата и свободите на всички граждани. Целта е конвергенция на западните демокрации и източните автокрации на база общи интереси на свръхбогатите елити и техните васали в страни като България.

А у нас почти няма автентични консерватори, защото почти няма политици, които да са истински вярващи в Христа; защото БПЦ е инструмент за геополитическо влияние на РПЦ и Кремъл; защото в личния си живот тези политици рядко може да са пример за “християнско семейство”. Но най-вече, защото у нас няма автентични (а не пропагандно сформирани) общности около Църквата, както на Запад.

А от българския консерватизъм в Царство България е останал само … Бай Ганьо.

Всички реакции:

432Ангелов Ангел, Бистра Георгиева и 430 други

37

45

Харесване

Коментар

Споделяне

Преглед на още коментари

На линия

Димитър Димитров

https://www.dw.com/…/trmp-i-msk-dvama-mze-s-obsa…/a-69926563 Със или без разните хибридчици , кризата и разделенията са реалност . Ако утре Путин падне и руснаците се окажат заети със себе си пак ще е същото . Чудех се защо Мъск не ми е симпатичен , но май ще стане ясно . САЩ са нещо средно между олигархия и демокрация . Ако бяха демокрация , ядреното разоръжаване предложено от Горбачов на Рейгън щеше да се случи. Те имат проблем който расте и расте точно от ерата на Рейгън . "Записващите се в колежи и университети се утроиха. Притежаването на жилища се е увеличило от 40 на 60% — най-високият процент на притежание на жилища в света. Ерата на средната класа започна да приключва през 1970 г. и по същество приключи до 1980 г. През 1980 г. Роналд Рейгън стана президент на Съединените щати и постави началото на нова „ера на богатата класа“. През този период данъчните ставки бяха значително намалени за най-богатите семейства, докато данъците за семействата със средни доходи се увеличиха. Основният федерален данък, който се поема от средната класа, е данъкът върху заетостта, включително социално осигуряване и медицинска помощ, и той се е увеличил значително през същия този период. В резултат на това най-богатите семейства са успели да спестят повече и да натрупат повече богатство и да подобрят допълнително своето относително богатство и просперитет. https://academic.oup.com/…/8027/chapter-abstract/153399359…

2 Нарастващо неравенство: от „ерата на средната класа“ до „ерата на богатата класа“ 

Получете достъп 

https://doi.org/10.1093/acprof:oso/9780195305449.003.0003

 

Страници

 

34–63

• Публикувано:
   
  септември 2008 г

•  Анотирайте
• Икона за цитиране цитирам
• Икона за разрешения Разрешения
• Икона за споделяне Споделете 

Резюме

Тази глава разглежда нарастващото неравенство в Съединените щати. Според Службата за вътрешни приходи през 2005 г. 1% от хората с най-високи доходи са получили повече от два пъти повече доходи от всички в най-долните 50% взети заедно. Две десетилетия по-рано най-долните 50% са спечелили два пъти повече доходи от горния 1%. Половин век след Втората световна война по същество може да се раздели на два периода. Първият период се нарича „ера на средната класа“. Това беше времето, когато американската средна класа се появи с пълна сила. През този период, за първи път в историята, мнозинството от американците завършват гимназия. Записващите се в колежи и университети се утроиха. Притежаването на жилища се е увеличило от 40 на 60% — най-високият процент на притежание на жилища в света. Ерата на средната класа започна да приключва през 1970 г. и по същество приключи до 1980 г. През 1980 г. Роналд Рейгън стана президент на Съединените щати и постави началото на нова „ера на богатата класа“. През този период данъчните ставки бяха значително намалени за най-богатите семейства, докато данъците за семействата със средни доходи се увеличиха. Основният федерален данък, който се поема от средната класа, е данъкът върху заетостта, включително социално осигуряване и медицинска помощ, и той се е увеличил значително през същия този период. В резултат на това най-богатите семейства са успели да спестят повече и да натрупат повече богатство и да подобрят допълнително своето относително богатство и просперитет. За разлика от това, средната класа и бедните са видели, че техният дял от доходите и богатството на нацията намалява. Резултатът е най-драматичното нарастване на неравенството в историята на нацията.

Ключови думи: САЩ , американска бедност , неравенство , средна класа , данъчно облагане , данъчна политика , Роналд Рейгън

Предмет

 Социална политика и застъпничество Социална работа за деца и юноши Осиновяване и отглеждане

Колекция: Оксфордска стипендия онлайн

• 20 ч.

  Преди 20 часа
• Харесване
• Отговор

Глобалността и ние

Димитър Димитров Глобализацията по американски се обърна срещу тях . Европа сякаш е по-добре но пък изостава с интеграцията .

Прочетете в браузъра

10 август 2024 г

The Economist този уикенд Специално издание за надпреварата за Белия дом

Бо Франклин, старши дигитален редактор

Американските социологи предпочитат да забравят последните два президентски избора. През 2016 г. те точно предсказаха разликата на Хилъри Клинтън в гласовете на хората, но не успяха да отчетат нарастването на републиканците в колебаещите се щати в Средния запад, които бяха от решаващо значение за победата на Доналд Тръмп. А през 2020 г. социологите очакваха Джо Байдън да спечели с 8,4 пункта разлика в народния вот; се оказа около половината от това. Тази година г-н Байдън изоставаше от г-н Тръмп с три точки в националния вот, преди демократите да сменят конете. Засега гамбитът изглежда е проработил: нашият ежедневно актуализиран инструмент за проследяване на анкети поставя Камала Харис с две точки пред г-н Тръмп на национално ниво. Демократите ще се молят социолозите този път да са се оправили. Дори и да имат, такъв резерв може да не е достатъчен, за да се преодолее голям недостатък на избирателната колегия през ноември. В края на краищата републиканците спечелиха три от последните шест избора, но поведоха гласовете само на един.

Избор на редактора Селекция от статии, които трябва да прочетете

Глава до глава Камала Харис води пред Доналд Тръмп в нашия национален инструмент за проследяване на анкети Това е първата преднина за кандидат от Демократическата партия от октомври 2023 г

Избори в САЩ 2024 г Доналд Тръмп срещу Камала Харис: кой води в социологическите проучвания? Проследяване на надпреварата да бъдеш следващият президент на Америка

Лидери Дали Тим Уолц е подходящият вицепрезидент за Камала Харис? Прогресивните го харесват, но кандидатът за президент ще трябва да намери начини да спечели умерените

Лексингтън Мъдростта е да наречеш Доналд Тръмп странен Камала Харис и Тим Уолц се опитват да направят демократите отново нормални

https://youtu.be/lfBQoWxQaEM?si=pxsmmiiEDwi7ygNo&t=1904

Суинг състояния Може ли Доналд Тръмп да спечели обратно избирателите от предградията? В Мичиган републиканците продават по-мил, по-мек тръмпизъм на избирателите с колеж. Все още не залепва

Гласуването на „нахалник“. Камала Харис „брат“ ли е? Американските избори за TikTok току-що станаха по-интересни По голямата опасност  от това американците да изберат Тръмп е  Камала  Харис да не се справи и кризата  да се задълбочи . Тогава не се знае как ще реагират американците и какъв тъпанар ще си изберат . Може да е по-долен от Тръмп .