Ценностите, за които американците казват, че определят националния характер, се променят , тъй като по-младите поколения оценяват патриотизма, религията и раждането на деца като по-малко важни за тях, отколкото младите хора преди две десетилетия, открива ново проучване на Wall Street Journal / NBC News.
...
Когато проучването на Journal / NBC News попита американците преди 21 години да кажат кои ценности са най-важни за тях, силните мнозинства избраха принципите на упорит труд, патриотизъм, отдаденост на религията и целта да имат деца .
Днес упоритата работа остава на върха на списъка, но акциите на американците, изброяващи останалите три ценности, са намалели значително, водени от промяната на приоритетите на хората под 50 години .
Около 61% в новото проучване посочиха патриотизма като много важен за тях, намалявайки с 9 процентни пункта спрямо 1998 г., докато 50% посочиха религията, намалявайки с 12 пункта. Около 43% поставиха висока стойност на това да имат деца, което е 16 пункта спрямо 1998 г.
Изгледите варираха рязко според възрастта. Например, хора на 55 и повече години, близо 80% казват, че патриотизмът е много важен в сравнение с 42% от тези на възраст 18-38 години - хилядолетното поколение и по-възрастните членове на Gen-Z. Две трети от по-старата група посочиха религията като много важна в сравнение с по-малко от една трета от по-младата група.
„ Има нова Америка, в която въпроси като деца, религия и патриотизъм са далеч не толкова важни . И в Америка, това ново поколение се обажда на снимките за това къде се оглавява страната “, каза републиканският анкетен Бил Макинтърф, който проведе анкетата с демократичния анкетист Джеф Хорвит.
В същото време проучването откри няколко точки на единство. Повечето от американците са много или донякъде доволни от икономиката , но две трети казват, че не са сигурни, че следващото поколение ще бъде по-добро от сегашното. Големите мнозинства също оцениха толерантността към другите като много важна лична ценност.
...
Попитани за това, че страната става по-разнообразна и толерантна към различни стилове на живот и култура, 63% от хората, които заявиха, че ще гласуват в демократичен първичен, заявиха, че подобни стъпки са стъпка напред .
За разлика от това, 16% от гласоподавателите на републиканците заявиха, че тези промени са крачка напред за страната. Вместо това, почти шестима от 10-те гласоподаватели на ПГ заявиха, че виждат смесена торбичка напред и отстъпват назад.
В момента демократите са партията "Вземете Америка от американците".
Проучването също така откри партизански разцепления по отношение на възгледите за расовите отношения. Когато бяха анкетирани преди шест години, около половината републиканци и малко по-голям дял от демократите заявиха, че отношенията между състезанията са в добра позиция. Днес половината републиканци казват, че расовите отношения са добри, докато само 21% от демократите го казват .
Като цяло последното проучване установи, че 60% от възрастните твърдят, че расовите отношения са в лошо състояние, по-малък дял, отколкото в средата на 2016 г., преди господин Тръмп да встъпи в длъжност, когато 74% заявиха, че отношенията са лоши. По това време в новините имало два инцидента на полицейски престрелки на афро-американски мъже.
В новото проучване само 19 процента от афро-американците заявиха, че расовите отношения са справедливи или много добри , най-ниското ниво в проучванията на Journal / NBC News за повече от две десетилетия.
Ако искате да твърдите, че белите трябва да плащат „репарации“ за робство, не можете да кажете, че расовите отношения са добри.
Проблемът, вместо това, е, че европейците, както и германците, по-специално, да се отнасят себе си зле, с грамадна мания над държавния дълг. И разходите за тази мания се преливат на света като цяло. " Пол Кругман вижда проблема в икономиите откакто го чета . Не за пръв път критикува Германия, не за пръв път казва ,че тя се възползва от другите . Например той твърдеше че германските работодатели плащат прекалено малко спрямо производителността и Германия се възползва от еврозоната , от това ,че Италия например не може да си обезцени валутата защото е в еврозоната и т.н. Има нещо вярно , задържането растежа на заплатите повишава конкурентоспособността и печалбите се трупат в най-богатите , а Германия внася по-малко отколкото изнася , германците харчат по-малко за пътувания , почивки в Южна Европа , но ако заплатите тръгнат нагоре , капиталите тръгват да търсят евтини роби на труда . Синдикатите на Фолксваген могат да си протестират колкото искат, но концерна ще отвори новият си завод където му изнася .
Пол Кругман никога не е говорил за глобализацията на пазара на труда . Поне аз не съм чел такива мнения . Той винаги настоява правителството в САЩ и по света да харчат и така да гонят пълната заетост и растежа , но дали би ми отговорил защо въпреки че САЩ го правят ,проблемът е силният долар и дефлационният натиск като цяло в Глобалната Кочина .
""Известна информация: Около 2010 г. политиците и разбойниците от двете страни на Атлантическия океан попаднаха в лош случай на треска за строги икономии. По някакъв начин те загубиха интерес да се борят с безработицата, въпреки че тя остана катастрофално висока и вместо това поискаха съкращения на разходите. А тези съкращения на разходите, безпрецедентни в слаба икономика, забавиха възстановяването и забавиха връщането към пълна заетост.
Въпреки че алармизмът на дълга управляваше както тук, така и в Европа, в крайна сметка стана ясно, че има съществена разлика в основната мотивация. Нашите ястреби с дефицит всъщност бяха лицемери, които изведнъж загубиха всякакъв интерес към дълга, веднага след като републиканец беше в Белия дом. Германците, от друга страна, наистина го имаха предвид."
Излиза ,че наивните и праволинейни спестовни германци са виновни едва ли не за силният долар и задаващата се
Голяма депресия
Дали е прав ?
"" Вярно е, че Германия принуждава затруднените дългови държави в Южна Европа да наказват, съкращавайки обществото съкращения на разходите; но тя също така наложи много строги икономии върху себе си. Икономиката на учебника гласи, че правителствата трябва да управляват дефицита във времена на висока безработица, но Германия основно премахна дефицита си през 2012 г., когато безработицата в еврозоната беше над 11 процента , а след това започна да намалява все повече излишъците.""
Ако е прав рецесията , би трябвало да удари първо и най-болезнено еврозоната .
$$Защо това е проблем? Европа страда от хроничен недостиг на частно търсене: Потребителите и корпорациите изглежда не искат да харчат достатъчно за поддържане на пълна заетост. Причините за този недостиг са обект на много дебати, въпреки че най-вероятният виновник е демографията: ниската плодовитост е оставила Европа с намаляващ брой възрастни през първите си работни години , което се изразява в ниско търсене на нови жилища, офис сгради , и така нататък.
Европейската централна банка, европейският колега на Федералния резерв, се опита да се пребори с тази хронична слабост с изключително ниски лихви - всъщност тя изтласка лихвите под нулата, които икономистите смятаха за невъзможни. И инвеститорите в облигации очевидно очакват тези крайни политики да продължат много дълго време. В Германия дори дългосрочни облигации - чак до 30 години ! - плащат отрицателни лихви. "$$ Край с гугъл превода .
Май взаимните обвинения тепърва започват .
Американският президент вярва, че държи всички козове в търговските преговори с Европейския съюз?!!!!
Президентът Доналд Тръмп вярва, че има доста изгодни аргументи в преговорите с Европейския съюз.
„Работата с Европейския съюз е много трудна, те се пазарят добре“, заяви Тръмп пред репортери в Белия дом във вторник. „Държим всички козове в тази игра, защото всичко, което трябва да направим, е да обложим с мита техните автомобили и те ще ни дадат всичко, което искаме, защото изпращат милиони Мерцедеси и милиони BMW-та”, добавя той.
Заплахата идва, след като Тръмп подписа споразумение с ЕС по-рано този месец за увеличаване на износа на говеждо месо от САЩ, което частично облекчи американските фермери, които поеха голям удар от ескалиращата търговска война с Китай. Очаква се годишният безмитен износ на говеждо месо от САЩ за ЕС да нарасне близо три пъти до 420 млн. долара в резултат на сделката.
По-рано тази година президентът обеща да наложи високи мита на вноса на автомобили и автомобилни части от ЕС и Япония, но в средата на май реши да ги отложи със 180 дни.
Тръмп ще се срещне с лидери от ЕС на срещата на Г-7 този уикенд във Франция. Мнозина очакват срещата на върха да приключи без съвместно комюнике поради различия по въпросите на търговията.
Не знам дали ще има търговска война , но тя дори не е нужна за да започна Голямата депресия на този век . Очевадно дори икономистите не са в час какво и защо се случва , да не говорим за политиците и такива като Тръмп . Световната кочина , световният ред се клати и търговските , валутните , данъчните и истинските войни предстоят , но дори да не се случат Галямата депресия чука на вратата от 2008 . Как не го разбраха се питам .
Отдавна светът се нуждае от правила и обединение , но правила не само за търговците и бизнеса , не само за пазара на стоки и услуги , а и за пазара на труда . Делът на труда в БВП на световната икономика намалява поради обясними причини . От там идва по-слабото търсене и дефлационният натиск, свръх капацитета . Дори в страни с висока заетост растежът на заплатите не отговаря на растежа на производителността .
Поне Европа би трябвало да се обедини до федерална държава и да реши проблема . Една достатъчно затворена икономика може да го реши дори без да повишава значително данъци и разходи на държавата или да трупа дълг . Здравословната инфлация е когато синдикатите повишават разходите за труд .Днес те не могат да се справят .
“Happy?” splutters a middle-aged man at a polling station in central London, when asked about his feelings on voting in a recent European election. “I’d be happy if I could kick all the bastards out.”
He is not with the programme. In 1972 the king of Bhutan decided his country would adopt gross national happiness as a goal. At the time it seemed eccentric. But over the past decade, politicians in democracies have started to pay more attention to the idea that they should give priority to the well-being of their citizens. Thomas Jefferson argued that “the happiness of every individual [is] now acknowledged to be...the only legitimate object of government”. That view is now mainstream.
Get our daily newsletterUpgrade your inbox and get our Daily Dispatch and Editor's Picks.
In 2008 the French government set up the Stiglitz-Sen-Fitoussi commission to create new national accounts which go beyond gdp and reflect things like the quality of life and the state of the environment. Two years later Britain’s prime minister, David Cameron, set up a “well-being index” to measure Britain’s happiness and social progress. And this year New Zealand produced the world’s first “well-being budget” in which health and life satisfaction—not wealth or economic growth—would guide some public-spending choices. In practice, this has meant more money to combat child poverty, domestic abuse and mental health problems.
Happiness matters not only in its own right but also because it influences whether politicians get elected. In 2017 a study by Federica Liberini of ethZurich, a university, showed that voters in Britain who said they were highly satisfied with their lives were 1.6% more likely to support the party in power. That may not sound like much, but she found that a 10% rise in family income was associated with a mere 0.18% increase in support for incumbents. In other words, well-being (or happiness) seems more important to the outcome of elections than money.
A recent study by George Ward of the Massachusetts Institute of Technology confirmed the political significance of happiness. He looked at what best explains the variation in the incumbents’ share of the vote in 15 European elections between 1973 and 2014. Life satisfaction, he found, was twice as important in explaining how incumbents did as the unemployment rate and about 30% more important than gdp growth. Mr Ward also found that, in these 15 elections, almost half of those who were very satisfied with their lives said they would vote for the incumbent while less than a third of those who were not at all satisfied would. Research from America suggests that happiness has as big an effect on voting patterns there as education.
Clap along if you feel
All this suggests that happiness is the main determinant of whether a government gets re-elected, more important than jobs or wages. Make voters happier and you will get back in. Fail to do so and you will be booted out. But a question arises: how do you explain what is happening in Europe?
In almost every European country, parties angry with the status quo have increased their share of the vote over the past decade or so. The populist right has got into power (usually in coalitions) in Italy, Poland, Hungary, Austria, Slovenia, Finland and Estonia. Britain voted to leave the European Union and, at recent elections to the European Parliament, the populist Brexit Party came from nowhere to top the polls. In France Marine Le Pen’s National Rally was the largest party and in Italy the Northern League doubled its share of the vote compared with the general election of 2018. It is true that some incumbents and centrists also did reasonably well. A centre-right party has just won in Greece and the centre-left topped the polls in Spain in April. But by and large the parties that long dominated European politics have been the biggest losers in elections. Voters seem miserable and want change.
But when you look at indicators of happiness you find exactly the opposite message. Voters are satisfied. According to Eurobarometer, the European Union’s polling organisation, the proportion of Germans who consider themselves very or fairly satisfied with life has risen from 73% in 2003 to 93% in 2017, a substantial increase in a measure that in most of the world, most of the time, is fairly stable. In Britain the share went from 88% to 93%, and the share of those pronouncing themselves very satisfied soared from 31% to 45% in 2003-17, a remarkable change. In the eu as a whole, the share of those who say they are very or fairly satisfied rose from 77% in 1997 to 82% two decades later.
Happiness is the truth
These “life satisfaction” measures are backed by other indicators, which suggest the findings are of something real. The majority of Europeans, Eurobarometer finds, think their household finances are “rather good”. Most say they trust the army, the police, the courts, even television. Yet they are not voting as if they are satisfied. They are choosing populist, new or special-interest parties, not incumbents. Moreover, these parties are often getting a third of the vote—a higher share than the bit of the population which says it is dissatisfied (which is below 20% in most countries). Happy voters must be backing insurgents and populists. Why is the link between happiness and incumbency breaking?
One possible answer is to say that support for both populism and happiness is going up because people are getting older. Old people might vote for more reactionary parties; they also tend to be happier. In Britain, according to YouGov, a polling organisation, 64% of voters over 65 voted to leave the eu, compared with only 29% of 18- to 24-year-olds. Measures of well-being leap up everywhere once you reach about 60. But even if Brexit reflects Britain’s carefree pensioners—and some evidence suggests that despite being older, Brexit voters were stroppier than average—there is little sign of such an age effect elsewhere. Support for other European populists—the National Rally, the League, afd and so on—mostly decreases with age. These are parties of young and middle-aged workers, not cheery pensioners.
A second possibility is that happiness is influencing politics but not the kind that is usually studied. Psychologists distinguish between two sorts: “evaluative” and “hedonic”. Evaluative measures answer the question: how do you evaluate your life at the moment? Hedonic ones answer the question: were you angry, or happy, or worried yesterday? Politicians tend to assume that evaluative happiness matters more in determining how people vote. But that might be wrong.
The World Happiness Report finds that indicators of the average frequency of worry, sadness and anger on the previous day rose slightly in western Europe in 2010-18, even though general life satisfaction was increasing. Perhaps a decline in hedonic happiness lies behind the upsurge in support for populists, swamping the rise in evaluative happiness.
Scraps of evidence support the idea that voters are indeed slaves to emotional whim, not people making rational judgments about which political party is most likely to contribute to their future happiness. Dr Liberini’s study discovered not only that happy people backed incumbents but that unhappy ones blamed governments for things that could not possibly be their fault. The death of a spouse, for example, reduced the likelihood of voting for an incumbent by 10%, compared with a control group.
An American study from 2010 titled “Irrelevant events affect voters’ evaluation of government performance” came to a similar conclusion. College football and basketball games had a discernible effect on senate and governors’ races, pushing up votes for incumbents when local favourites won. Similarly, a study of 400 ballot propositions in Switzerland between 1958 and 2014 found that rain increases people’s risk aversion and rain on voting day reduced support for changing the status quo. Switzerland’s “deliberative democracy” seems not to feature much deliberation.
Finally, it is possible that populists do well in countries with lots of happy people, even if happy people are less likely to vote for populists. This might be, suggests Cas Mudde of the University of Georgia, because such countries tend to be richer, and so economic concerns can take second place to social and cultural matters such as immigration, race and religion.
Because I’m happy
If so, that would explain why support for extremists seemed to have increased (rather than fallen) as economies recovered from the 2008-09 financial crisis. A growing economy gives voters confidence to take a punt on parties which might seem irresponsible when unemployment is high or gdp is falling. Long ago, Seymour Martin Lipset, an American social scientist, pointed out that the high point of membership of the Ku Klux Klan was the gilded 1920s and McCarthyism blossomed in the prosperous 1950s.
Matthijs Rooduijn of Utrecht University and Brian Burgoon of the University of Amsterdam looked at support for radical parties in 21 European countries from 2002 to 2014. They found that people who thought they were being left behind were less willing to vote for the radical right when the economy was weak (though support for the radical left was stronger). But when the economy recovered, support for the far right rose. Perhaps the most dangerous moment for an unpopular regime really is when things start to improve.
One last factor to consider is less to do with voters than with politicians. This is that populists are using social media more adeptly than mainstream parties are. In the first three months of this year France’s National Rally and Germany’s afd generated about 40% of all posts related to the European election campaign from political groups on Facebook in France and Germany. In Britain posts linking to the Brexit Party generated more shares than the posts for all other parties combined. In Italy’s general election in 2018, the League and the Five Star Movement dominated Facebook. Maybe the number of unhappy voters is not rising. Maybe it is just that thanks to the internet, populists are getting better at finding (or creating) them.
None of this means that happiness has suddenly become irrelevant to the craft of politics. What it suggests is that the simple formula—politicians make voters happier, voters return them to power—needs refinement. The pursuit of happiness may be an inalienable right but the political rewards for increasing it are uncertain.
Get incisive analysis on the issues that matter. Whether you read each issue cover to cover, listen to the audio edition or go behind the headlines on your phone, time withThe Economist is always well spent.
Хората често приемат желаното за действително и от пъстрият пъзел на живота , от роршаховата рисунка си създават образ на света ,който е далече от действителният или ги измъчват страхове и несигурност . На страхът очите са големи .
Няма мозък достатъчно голям да побере света и предвиди накъде отива . Прогнозите са лични и несигурни дори когато има голямо натрупване от знания и работят много хора . Ние сме субективни в преценката за себе си , другите , света и имаме различни ценности и гледни точки , различен духовен строй. Това, което предполагам че ще се случи , колкото и логично да звучи , си е само моето лично мнение .
Аз очаквам икономически и политически апокалипсис . Най-тревожно ми е за Европа , която според мен е в насипно състояние и естествено за България . Опасявам се че Путин и китайският император ще се съюзят ефективно
, че руснаците няма да се справят с КГБ-то и олигархията , че хибридният комунизъм в Китай ще настигне не само икономически , но и технологично либералните демокрации , но няма да се либерализира , че либералните демокрации стават все повече наследствени плутокрации , а капитализмът отново подивява както преди век . Мисля си го това ,защото ефектите и дефектите на глобализацията подкопават социалният модел на средната класа и социалната държава възникнали след края на Втората световна касапница .
Какво могат да направят синдикатите ,ако концерна Volkswagen реши напълно да се изнесе от Германия ? Голяма част от продажбите му били в Китай . Китай е най-големият пазар за много стоки и само този факт привлича капитали . Износът на капитали е проблем за развитите икономики от края на миналия век . Докато изнасяха трудоемки ,нискотехнологични, с ниска добавена стойност и мръсни производства и развиваха услугите и високите технологии всъщност общата производителност и стандарта растяха , но палачинката от известно време се обърна за много страни . Продукта се проектира, разработва в страната , а компонентите или целият продукт се произвеждат където е най-изгодно , обикновено навън. Голямата печалба остава за бранда , но данъците и заплатите на заетите не компенсират изнесения капитал . Разходите включително за квалифициран труд се намаляват , а с това като цяло и делът на наемният труд в БВП на световната икономика откъдето е и дефлационният натиск, с който се борят централните банки и правителствата на развитите икономики и демокрации . Някои от тях натрупаха фантастични дългове и те продължават да растат . Никой не знае отговорът на въпроса докога може да продължава така . На всичко отгоре населението застарява , включително и на Китай.
Ето Тръмп иска федералният резерв да сваля лихвите , намали данъците за най-богатите и трупа дълг и ще го прави докато може за да го преизберат евентуално .
А после ? После и след мен потоп . Това е еднопосочна улица и никой не знае какво има на края. Може би кръстопът , а може би пропаст .
Според мен просто следващата Голяма депресия, а предишната роди фашизма , ако си спомняте и войната .
Според мен причината бе изоставане на търсенето от предлагането , изоставане на доходите и заплащането на труда от ръста в производителността на труда благодарение на технологичното развитие . В селското стопанство тракторите , в промишлеността електромоторът и поточната линия , в транспорта автомобила и т.н. Просто много хора и голяма конкуренция на пазара на труда също като днес . Състезание по мизерия кой ще работи без пари .
Ако от днес разработването на нови технологии и ръста в производителността спрат, световната икономика има потенциал да расте още 20-30 и повече години за сметка на включването на нови и нови страни и хора от развиващите се страни до изравняване на стандарта на живот на цялото земно население . Лимитиращ фактор са само ресурсите . Въпреки това , въпреки износът на капитали това става много бавно и една от причините е че за да има инвестиции трябва да има растеж на търсенето , да се очаква ръст в потреблението , но за да има такъв трябва ръст във ...инвестициите , заетостта и заплатите . Яйцето или кокошката ? В пазарната икономика има положителни обратни връзки и тази през пазара на труда и инвестициите е най-силната . Пазарната икономика е като монофазен електромотор без пускова намотка , който тръгва накъдето го ритнеш . Ако по някаква причина тръгне да расте , ако спиралата се завърти в правилната посока ще расте почти до пълна заетост и доходите ще растат докато вече няма накъде , докато се изчерпа възможността за растеж . Разбира се никога няма да се постигне оптималният обем и нулева безработица , защото с намаляване на печалбите поради ръста на заплатите , намалява интереса от нови инвестиции . Ако тръгне на обратно , което винаги се случва след като удари тавана , положителната обратна връзка бързо вкарва пазарната икономика в рецесия . Икономисти, политици , бизнес и спекуланти следят как е хавата и дали тренда няма да се обърне . Това е една допълнителна положителна обратна връзка която поражда неустойчивост . Няма как в глобалната кочина с толкова много играчи тези положителни обратни връзки да бъдат управлявани . Глобалната икономика е неуправляема и няма институция с достатъчно правомощия и ресурси, която да се намеси когато тренда се обърне катастрофално . Затова прогнозирам Голяма депресия . Само не знам кога .
