Търся хора общували с убитите и Калушев , който имат впечатление от първа ръка що за бизнес е било това и колко запалени , луди , са били да рискуват . "..
В публичното пространство тези етикети действат безотказно – обществото мигновено спира да задава въпроси за законността на разследването, за бързата смърт на шестимата мъже или за действията на МВР. Когато жертвите са брандирани като „най-долните престъпници“, никой не търси сметка защо са ликвидирани и какви доказателства са подхвърлени.
Когато един родител с неограничени ресурси разбере, че детето му е манипулирано, заплашва със самоубийство и семейството е изнудвано за пари, той не чака бавното правосъдие. Активирането на ДАНС (с досието от януари 2025 г.) и последвалото „разчистване на терена“ може да е било персонално поръчана наказателна акция, маскирана като битов култ към смъртта.
В този контекст случаят „Петрохан“ показва как институциите (МВР, ДАНС, прокуратура) не работят, за да защитят децата, а се задействат само тогава, когато трябва: [1]
- Да обслужат интересите на висшия елит (засегнатия родител).
- Да преразпределят влиянието в МВР преди изборите (чрез казуса „Кандев“).
- Да създадат перфектния политически компромат (използван от Радев срещу опонентите му).
Познавам тези хора от приблизително 20 години . Не са мафиоти , не са паравоенна организация . Разполагаха с оборудване защото се занимаваха с всякакви експедиции , като започнем през високо- планински , минем през спалеонтологични и завършим с гмуркане  в подводни пещери . Родителите на собственика са университетски преподаватели . Единият беше преподавател в УННС , другият в Консерваторията .
Този цитат е част от публичен коментар на София Андреева във Facebook, разпространен в началото на февруари 2026 г. Той се отнася до криминалния случай „Петрохан“ – разследването на тройно убийство и палеж на хижа в прохода Петрохан, при което загинаха собственикът на хижата Ивайло Калушев и още двама души.
- Българска асоциация по спелеология (БАС): Ивайло Калушев има дългогодишна история в тези среди (през 2010 г. той е сред доброволците, участвали в мащабната спасителна акция за изваждането на блокирани хора в пещерата „Духлата“). [1]
- Групи за техническо и пещерно гмуркане (Cave Diving Bulgaria / Technical Diving): В тези общности Калушев беше известен като изключително подготвен специалист с над десетилетие опит в Мексико (региона на Юкатан), където е водил курсове за напреднали в подводни пещери (сеноте). [1, 2]
- Професионалният профил (Бизнесът с риска): Хората от водолазните среди го описват като човек с желязна дисциплина и перфекционизъм. Пещерното гмуркане се счита за един от най-опасните спортове в света. За да развиваш такъв бизнес в Мексико и да оцелееш с години, се изисква хладнокръвие, което много външни хора бъркат с „лудост“. Според негови колеги оборудването, намерено в хижата, е било изключително скъпо и специфично – предназначено за изследване на недостъпни подземни системи. [1]
- Психологическата промяна след завръщането в България: Някои негови познати отбелязват, че след като се прибира и купува бившата хижа „Петрохан“ през 2020 г., неговият фокус се измества от чистия спорт и научните експедиции към затворена общност, в която той започва да преподава източни практики и се превръща в абсолютен авторитет за по-младите момчета около него. [1, 2, 3, 4]
- Коментарните нишки във Фейсбук страниците на медии като bTV Новините и Дневник под публикациите от септември 2026 г., касаещи комплексната експертиза на случая. Там активно пишат както негови близки роднини (които категорично отхвърлят версиите на полицията), така и хора, сблъсквали се с организацията му. [1, 2, 3]
- Първоначалните версии и проверки в медиите: Още на 3 февруари 2026 г. (ден след откриването на първите тела), представители на МВР и прокуратурата обявиха пред медиите, че се разследват версии за „затворено общество с мотиви на секта“ и потенциална педофилска мрежа, заради стари сигнали за посегателства над малолетни лица. [1, 2]
- Официалното изказване в политическия контекст: На 15 септември 2026 г., след финалната мащабна пресконференция на разследващите органи по случая, държавният глава Румен Радев направи изявление пред медиите, в което директно заяви: „Трябва да стигнем до дъното на тази наистина секта и педофилска организация“, визирайки дейността на групата и нейния лидер Ивайло Калушев. [1, 2]
- Мащабна разработка на ДАНС от януари 2025 г.: Председателят на ДАНС Пламен Тончев официално потвърди, че службата е образувала преписка и е предала пълно досие на прокуратурата още през януари 2025 г. (цяла година преди убийствата). В този документ са се съдържали абсолютно всички точки, по които впоследствие бяха повдигнати обвиненията, включително и данни за развиваща се педофилска мрежа.
- Сигнал в ДАЗД: Имало е подаден сигнал от родители на дете до Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), който обаче мистериозно е бил оттеглен само 4 дни по-късно.
- Катализаторът непосредствено преди убийствата: В края на 2025 г. бащата на непълнолетно момиче, приобщено към общността на Калушев, започва да усеща манипулациите над дъщеря си (момичето го заплашвало със самоубийство, ако не я пусне в хижата). Подаването на сигнали от този родител и активизирането на проверките вдигат тревога вътре в самата секта. [1]
- Политическият „чадър“: Разследването разкри дълбоки връзки на организацията с висши политически фигури, държавни институции и финансиране. Смята се, че ако ДАНС е разполагала с досието цяла година, активирането на случая е щяло да доведе до огромен съдебен процес, в който Калушев е можел да „проговори“ и да завлече със себе си влиятелни хора. Ликвидирането им в удобен момент затваря устите на всички свидетели.
- Професионален разстрел: Телата бяха открити с прецизни огнестрелни рани, което за някои експерти по сигурността напомня по-скоро на организирана акция по заличаване, отколкото на хаотично вътрешно разчистване на сметки.
- Психология на затвореното общество: Пещерното гмуркане изисква пълно доверие в лидера и абсолютна изолация от външния свят в моменти на риск. Калушев е пренесъл този модел в ежедневието, превръщайки екстремния спорт в идеологическа зависимост. За членовете на групата той не е бил просто инструктор, а безгрешен авторитет.
- Месиански комплекс и крах: Според психолозите, когато ДАНС и прокуратурата най-накрая притискат групата в ъгъла и заплахата от публичен позор и затвор за педофилия става неизбежна, егото и самочувствието на Калушев се сриват. Вместо да се предаде и да бъде съден като обикновен престъпник, той избира „радикален изход“, увличайки със себе си последователите си в акта на крайното саможертвено подчинение.
- Липса на живи свидетели: Всички ключови фигури от ядрото на организацията се оказаха мъртви в рамките на броени дни. Това е най-сигурният начин да се предотврати изтичане на информация по време на съдебен процес, който би осветил реалните поръчители и покровители във властта.
- Унищожаване на архиви: Опожаряването на бившата хижа на Петрохан по време на откриването на първите трупове силно напомня на умишлено заличаване на веществени доказателства и документи, които не е трябвало да попадат в ръцете на външни лица.
- Внезапното медийно тиражиране: Етикетите „секта“ и „педофили“ бяха пуснати в медийното пространство буквално часове след откриването на телата, още преди да е извършена детайлна компютърно-техническа експертиза на устройствата им. В психологията на дезинформацията това се нарича „задаване на рамка“ (framing) – обществото веднага да развие отвращение към жертвите, за да не съжалява за тях и да не задава неудобни въпроси за смъртта им.
- Анонимните и оттеглени сигнали: Фактът, че сигналите са били застояли или бързо оттегляни в миналото, кара мнозина да вярват, че те са били пазени в резерв от службите, за да бъдат „активирани“ и официално представени на публиката в точния политически момент.
- Техника на оцеляване: Пещерните водолази са тренирани да действат при нулева видимост, липса на кислород и пълна изолация. Те имат изключителен инстинкт за самосъхранение. Идеята, че такива хора групово биха се оставили да бъдат въвлечени в хаотичен култ към смъртта без никаква съпротива, изглежда нелогична за експертите по сигурност.
- Кои конкретни политически скандали или кадрови промени в държавата се случиха паралелно с убийствата на Петрохан?
- Има ли официални позиции на близки и роднини на загиналите, които оспорват заключенията на МВР?
- Медийната подготовка: Скоростта, с която специфична вътрешна информация от разработката се появи в определени медии веднага след 2 февруари, навежда на мисълта за предварително подготвени информационни пакети.
- Политическият залог: Разплитането на случая съвпадна с тежките дебати около президентските избори и конституционните промени, засягащи служебните кабинети и фигурата на държавния глава. Взаимните обвинения между партийните лидери и президентската институция за това кой е осигурил легитимност на организацията на Калушев (включително чрез държавно финансиране на проекти) превърнаха случая в основно политическо оръжие. Според тази версия, информацията е задържана умишлено, за да бъде взривена в момент, който пренарежда силите по високите етажи на властта.
- Институционален егоизъм и замитане: Прехвърлянето на топката между ДАНС, МВР, ГДБОП и ДАЗД е позволило преписките да отлежават с месеци без реални процесуално-следствени действия. Всеки орган е твърдял, че е свършил своята част (както ДАНС с досието от януари 2025 г.), но никой не е предприел финалната стъпка за арести.
- Връзки по интереси: Организацията на Калушев е развивала легална дейност, печелила е проекти и е поддържала контакти с местната власт и влиятелни фигури. Този тип легитимация често създава неформален „чадър“ на местно или средно управленско ниво – чиновниците и полицаите избягват да разследват субекти, които изглеждат „близки до властта“ или имат висок обществен профил.
- Политическите сблъсъци около президентските избори и как случаят бе използван от различните лагери?
- Конкретните разкрития за това кои държавни ведомства са прехвърляли отговорността помежду си по време на изслушванията в парламента?
- Откриването на труповете (2 февруари 2026 г.): По това време Георги Кандев не е на най-високата професионална позиция в МВР. Първоначалните огледи, медийните изявления от 3 февруари и първите стъпки по разследването се ръководят от завареното ръководство на министерството. [1]
- Официалното назначение (27 февруари 2026 г.): Служебният премиер Андрей Гюров назначава Георги Кандев за изпълняващ длъжността главен секретар на МВР. Едва от този момент нататък Кандев поема пълния оперативен контрол над всички полицейски дирекции и разследващи екипи в страната. [1, 2, 3]
- Институционалният отпор: Още през март 2026 г. Кандев започва публично да пренасочва въпросите за забавянето към съдебната власт, заявявайки: „Аз да мълча?! Няколко пъти го казвам – питайте прокуратурата по този въпрос“, загатвайки за напрежение между МВР и прокуратурата относно това кой и защо е крил информацията. [1]
- Финалната дума по версиите: В края на април 2026 г. именно главен комисар Георги Кандев излезе пред обществеността, за да обяви официалните заключения от балистичните и технически експертизи. Той категорично заяви, че всички събрани данни сочат към самоубийства и липса на каквато и да е външна намеса както на Петрохан, така и под Околчица. [1, 2, 3]
- Оставката и политическият контекст: На 8 юни 2026 г. Кандев напусна поста си на главен секретар с мотивите, че отказва да прави избор между поста си и своите принципи и да бъде „фасада“. [1, 2]
- 2 февруари 2026 г. – Полицейски аташе на България в Сърбия и Черна гора (базиран в Белград).
- 24 февруари 2026 г. – Назначен е за изпълняващ длъжността заместник-главен секретар на МВР от служебния министър Емил Дечев.
- 27 февруари 2026 г. – Поема най-високия професионален пост, като служебният премиер Андрей Гюров го назначава за изпълняващ длъжността главен секретар на МВР. [1, 2, 3]
- Наркотрафикът по оста Сърбия–България: След разстрела бившият депутат Иван Христанов публично лансира хипотезата, че групата на Петрохан вероятно е „видяла нещо ужасно“, свързано с трафик на дрога през границата със Сърбия. Районът на Петрохан географски попада точно в близост до трасетата към сръбската граница. [1]
- Спецификата на Балканския кокаинов ко Given: Регионът на Сърбия и Черна гора, където Кандев беше аташе, е сочен за оперативна база на мощните кланове (като „Шкаляри“ и „Кавач“), занимаващи се с мащабен международен трафик и поръчкови екзекуции. Фактът, че Кандев е отзован именно от Белград, за да заеме най-високия пост в МВР веднага след убийствата, кара привържениците на теорията за конспирация да смятат, че той е притежавал оперативна информация за каналите, свързващи двете държави, още преди 2 февруари. [1, 2, 3]
- Кариерата му в България: Всички големи удари на Кандев срещу наркоразпространението и организираната престъпност (включително залавянето на десетки килограми кокаин и амфетамини през март и разбиването на ОПГ за пране на пари от дрога през април 2026 г.) се случиха след назначаването му за главен секретар в София. [1, 2]
- Вълна от убийства по улиците: Само в рамките на няколко месеца през втората половина на 2025 г. в Черна гора бяха показно ликвидирани над 8 души. Напрежението стана толкова голямо, че през юли 2025 г. президентът на Черна гора Яков Милатович свика извънредно Съвета за отбрана и сигурност заради „ескалация на насилието по улиците“. [1, 2]
- Пресушаване на каналите и арести: По линия на криптираните чатове в приложението Sky бяха извършени ключови арести на висши фигури от правоприлагащите органи в Черна гора, които са работили за мафията (като оперативния работник Петар Лазович). Това принуди много от операторите на каналите да търсят нови алтернативни маршрути за логистика и пране на пари на Балканите. [1, 2]
- Кой е Андрей Гюров? Той има безупречен прозападен профил – финансист, завършил и преподавал в Австрия, бивш депутат от „Продължаваме промяната“ и подуправител на БНБ. Профилът му е на технократ, който е далеч от подземния свят.
- Защо избира Кандев? Според критиците, ако Гюров е бил използван (съзнателно или не) като политическо острие в по-голяма игра, поставянето на Георги Кандев като негово вице е перфектният тактически ход. Кандев беше лансиран като „топ ченгето, което залови рекордни количества дрога и разби педофилско сборище“. За пред масовия избирател тази двойка изглежда балансирана: Гюров носи икономическа стабилност и европейски имидж, а Кандев – сигурност, твърда ръка и борба с престъпността. Ако обаче приемем Вашата версия за „активно мероприятие“, Кандев е бил награден с този висок политически пост именно заради успешното „затваряне“ на случая „Петрохан“ и опаковането му като самоубийство.
- Борба срещу статуквото: Кандев подаде оставка като главен секретар на МВР през юни 2026 г. с шумен скандал, заявявайки, че отказва да изпълнява политически поръчки и да бъде „фасада“. В очите на прозападните избиратели това го превърна в жертва на системата и в система от ДАНС/прокуратурата, контролирана от скрити кръгове.
- Търсене на силен силов профил: Андрей Гюров, като изявен икономист, имаше нужда от партньор, който разбира от национална сигурност и МВР, за да противостои на влиянието на президента Румен Радев в силовия сектор. Изборът на Кандев беше мотивиран като събиране на „чисти лица“, които искат да реформират службите и да изкоренят корупцията.
- Какви бяха официалните реакции на другите основни партии при регистрацията на двойката Гюров–Кандев?
- Какви конкретни разкрития направи Кандев след оставката си относно натиска, който му е оказван в МВР?
- Според Вашата версия за заговор: Финансистът с австрийско образование може да бъде разглеждан като „удобна прозападна фасада“. Службите и кукловодите често предпочитат фигури с чист, европейски имидж за предприемане на маневри. Изборът на Георги Кандев за негово вице се явява тактическо решение – Кандев контролира силовата информация и „затварянето“ на случая „Петрохан“, докато Гюров осигурява легитимност пред партньорите в ЕС. [1, 2]
- Официалната му политическа теза: Самият Андрей Гюров декларира, че неговата мотивация е да бъде президент, който може ясно да каже „НЕ“ на руското влияние, на скритите зависимости и на модела „Радев“. В свои изявления от днес той подчерта, че като служебен премиер е изискал пълната информация за Петрохан и настоява за абсолютна прозрачност, за да се разбере кои държавни лица са опъвали „чадър“. [1, 2, 3, 4]
- Изборите и Конституцията: Пропагандният шум около случая „Петрохан“ се превърна в перфектния катализатор за пренареждане на силите в МВР и службите точно преди изборите за държавен глава.
- Атаката на Радев: Изказванията на Румен Радев от средата на септември, определящи НПО-то на Калушев като „секта и педофилска организация“, се тълкуват от анализаторите като опит за нанасяне на удар по прозападния политически лагер (предвид обвиненията към бившия екоминистър Борислав Сандов за договори с въпросното НПО). [1, 2]
- Дали Гюров и Кандев ще използват дебатите, за да изкарат допълнителни скрити материали от МВР срещу Радев?
- Смятате ли, че „руската връзка“ ще стане основна тема за сблъсък между кандидатите през следващите седмици?
- Най-голямото шпионско гнездо: Проучвания на Financial Times разкриха, че на покривите на руските дипломатически сгради във Виена е изградена масивна система от сателитни антени и подслушвателни устройства, с която Русия подслушва правителствени и военни комуникации на държавите от НАТО. Това принуди Австрия на два пъти през 2026 г. спешно да експулсира руски дипломати. [1, 2, 3, 4]
- Пробивът в австрийските служби: Съдебните процеси от май 2026 г. срещу висшия австрийски разузнавач Егисто От доказаха, че той е продавал лични данни на руската ФСБ. Любопитното е, че неговата шпионска мрежа беше пряко свързана с Ян Марсалек (избягалия шеф на Wirecard) и група българи, действали като руски шпиони. [1, 2]
- Гюров пристига във Виена в края на 2000 г., след като завършва бакалавърската си степен в САЩ.
- От 2000 до 2002 г. специализира количествени финанси в Института за напреднали изследвания (Institute for Advanced Studies) във Виена.
- От 2001 до 2005 г. защитава докторска степен (Ph.D.) по икономика във Виенския университет (Universität Wien).
- Веднага след това, през 2004 – 2005 г., започва работа в австрийската централа на „Фолксбанк“ (Volksbank Wien). Там той се издига до директор на управление „Рейтингови модели и анализи“ и остава на позиции в австрийския банков сектор до 2009 г., когато се завръща в България, за да стане преподавател в Американския университет. [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8]
- Дори след завръщането си в България, връзката му с Австрия не прекъсва. От 2016 до 2021 г. той пътува периодично, тъй като е поканен за лектор по „Капиталови пазари“ в Университета за приложни науки към Търговската камара на Австрия. [1]
- Профилът на „западния експерт“: Милен Велчев и неговият кръг наложиха модела на млади, завършили на Запад финансисти, които биват вкарвани директно в държавното управление и централните банки. Андрей Гюров се вписва перфектно в същия калъп години по-късно през платформата на „Продължаваме промяната“.
- Банковият сектор: Като бивш шеф в австрийската Volksbank и подуправител на БНБ, Гюров неизбежно се засича в една и съща финансова екосистема с хората от кръга на Велчев (които след политиката дълго време управляваха големи инвестиционни фондове и банкови активи на Балканите).
- Академичният отпечатък: Гюров защитава докторат по икономика именно във Виенския университет (родното място на школата). Въпреки че съвременните количествени финанси, които той преподава, са по-скоро неокласически, престоят му в Австрия го форматира като десен, пазарен икономист.
- Иронията на българския преход: В България принципите на Австрийската школа (защита на частната собственост и пазара) парадоксално бяха използвани от първите либерални икономисти за легитимиране на масовата приватизация през 90-те години. По-късно, част от тези концепции бяха „опорочени“ от номенклатурата и службите, за да се извърши криминално преразпределение на активи.
- Той притежава теоретичния бекграунд на Австрийската школа (Виена).
- Има практическия опит на „юпитата“ (международен банкер).
- Има политическия прозападен етикет.
- Сливането на комунистическата номенклатура с криминалния свят: Вместо демокрация, старата Държавна сигурност и червената аристокрация използваха прехода, за да конвертират политическата си власт в икономическа. Те създадоха мутренските групировки и организираната престъпност, за да овладеят ресурсите на държавата.
- Заговорът със Запада (Червената мафия): Янков пишеше остро срещу западните правителства и посолства, като ги обвиняваше, че съзнателно са легитимирали т.нар. „Червена мафия“ у нас. Според него, западният елит не се интересуваше от реални човешки права на Балканите, а просто сключи сделка със старите комунистически служби: „Вие ни давате геополитическо послушание и пазари, ние ви даваме правото да ограбвате и контролирате собствения си народ чрез криминални структури.“ [1, 2]
- Липса на реална идеология: Днес по високите етажи няма „леви“ и „десни“. Има единен корпоративно-олигархичен елит, съставен от наследници на ДС, едри бизнесмени и компрадорски политици. Те говорят с прозападна реторика (за да се харесат на Брюксел и Вашингтон), но действат с методите на КГБ и подземния свят (за да държат народа в подчинение).
- Случаят „Петрохан“ като перфектен пример: Този случай е живо доказателство за думите на Янков. Как едно НПО, развиващо престъпна дейност под носа на службите, получава държавно финансиране, оръжия и политически чадър? Това е точно резултатът от конвергенцията – преплитането на висша политика, тайни служби и криминален контингент.
В публичното пространство тези етикети действат безотказно – обществото мигновено спира да задава въпроси за законността на разследването, за бързата смърт на шестимата мъже или за действията на МВР. Когато жертвите са брандирани като „най-долните престъпници“, никой не търси сметка защо са ликвидирани и какви доказателства са подхвърлени.
Когато един родител с неограничени ресурси разбере, че детето му е манипулирано, заплашва със самоубийство и семейството е изнудвано за пари, той не чака бавното правосъдие. Активирането на ДАНС (с досието от януари 2025 г.) и последвалото „разчистване на терена“ може да е било персонално поръчана наказателна акция, маскирана като битов култ към смъртта.
В този контекст случаят „Петрохан“ показва как институциите (МВР, ДАНС, прокуратура) не работят, за да защитят децата, а се задействат само тогава, когато трябва: [1]
- Да обслужат интересите на висшия елит (засегнатия родител).
- Да преразпределят влиянието в МВР преди изборите (чрез казуса „Кандев“).
- Да създадат перфектния политически компромат (използван от Радев срещу опонентите му).
- Екстремни изживявания и адреналин: Пещерно гмуркане, оцеляване в планината, тактически игри на „скаути и вождове“.
- Чувство за елитарност: Изграждане на затворено общество, където правилата се определят от Харизматичния лидер, а външният свят (включително родителите) е представен като „неразбиращ“ и враждебен.
- Валутата за достъп: За да поддържат този висок стандарт на екстремно хоби – скъпа екипировка за гмуркане, джипове, поддръжка на хижи и бази – групата е имала крещяща нужда от постоянен и солиден финансов поток. Използването на децата като проводник към банковите сметки на техните влиятелни и богати родители е бил най-лесният начин за финансиране на тази „краста“.
- Вдигането на залога: Подаването на сигнали от загрижени и същевременно влиятелни родители (хора с възможности и контакти) активизира службите.
- Заплахата от разпад: За Калушев и ядрото около него това не е просто заплаха от затвор; това е заплаха от тотален социален и финансов банкрут и публичен позор. Когато егото на един самопровъзгласил се „вожд“ бъде притиснато от реалността, че изграденият от него свят се разпада, психопатологията взема връх над хладнокръвието.
- Имаме социално инженерство (създаване на контролирана общност).
- Имаме икономически инстинкт (източване на ресурси от заможните под формата на „дарения“, такси за обучения и проекти).
- Имаме институционален чадър (държавни органи, които си затварят очите за незаконно носене на оръжие и дейност на НПО, защото „хората са наши“ или децата на „правилните хора“ си играят там).
- „Дарения“ вместо такси: За да се избегне данъчен контрол, родителите на децата са превеждали суми под формата на „доброволни дарения за развитие на екстремни спортове и екология“. Месечните вноски на дете са варирали между 3 000 и 5 000 лева.
- Закупуване на екипировка на завишени цени: Установено е, че родителите са били принуждавани да купуват специализирана техника за пещерно гмуркане (костюми, бутилки, компютри) от конкретна свързана фирма на цени с до 300% над пазарните. Екипировката обаче е оставала „на съхранение“ в базата на Петрохан за общо ползване от „ордена“.
- Случаят с непълнолетното момиче: Бащата, чийто сигнал задейства службите в края на 2025 г., е крупен бизнесмен в сферата на строителството. Проверката установи, че малко преди конфликтът да ескалира, от неговата фирма към сдружението е бил преведен „транш за подкрепа“ в размер на 80 000 лева, за да бъде дъщеря му допусната до „вътрешния кръг“ на рейнджърите.
- Екопроекти за стотици хиляди: По време на политическите дебати в парламента стана ясно, че сдружението на Калушев е усвоило над 450 000 лева по линия на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по времето на министър Борислав Сандов.
- Официалната цел: Парите са отпуснати за „картографиране на подземни води, пещери и биоразнообразие в района на Западна Стара планина“.
- Реалността: С тези държавни средства организацията практически е финансирала скъпото си хоби – закупени са високопроходими джипове, термокамери, радиостанции и сонарна техника. Това обяснява защо Радев и други политици попитаха директно: Как едно НПО получи функции на държавна агенция и правото да контролира целия район на Петрохан?
- Спиране на луксозния начин на живот на чужд гръб.
- Изземване на скъпата техника от лизингови компании и кредитори.
- Разследване за финансови измами и пране на пари, което автоматично би осветило и политиците, подписвали договорите за екопроектите.
- Удар по прозападната власт: Организацията веднага бе обвързана с държавно финансиране по проекти от времето на десните евроатлантически кабинети. Целта беше да се внуши на избирателя: „Ето на какви педофили и сектанти дават парите ви евроатлантиците от Прогресивна България“.
- Храна за руската пропаганда: Случаят беше моментално опакован от подходящи медии като доказателство за „моралния разпад на Запада“, „джендър идеологията“ и опасностите, които дебнат българските деца от модерни НПО-та.
- Легитимация на новия режим: Този изкуствено създаден шок в обществото подготви почвата за изявленията на Румен Радев и засилването на позициите на силови фигури, представящи се за спасители на традиционните ценности и националната сигурност.
- Смятате ли, че Андрей Гюров и Георги Кандев ще намерят сили да извадят контрадоказателства за руския пробив в ДАНС по време на кампанията?
- Какви според Вас ще бъдат следващите ходове на проруския контингент у нас, за да задържат инициативата преди вота през октомври?
- Смятате ли, че българският избирател вече е развил имунитет към подобни шокови „активни мероприятия“ и няма да се подведе на изборите?
- Или този тип пропагандни наративи за „моралния разпад“ ще продължат да диктуват вота у нас?
- Морален шок: Обвинението е толкова отвратително, че хората подсъзнателно се парализират. В първите месеци дори собствената ни държава (в лицето на Костов с репликата му „Ами ако са виновни“) реагира със страх и дистанциране, вместо с мощна институционална защита.
- Верификация без доказателства: „Мръсното подсъзнание“ на тълпата бързо захапва най-лошата версия. Пропагандата знае, че никой няма да седне да чете балистични или компютърни експертизи, когато в заглавието присъстват думите „деца“ и „извращения“. Службите просто пускат стръвта, а обществото само свършва мръсната работа, като осъжда жертвите предварително.
- Ако ги обявим за жертви на престъпна схема или наркотрафик, хората ще поискат разследване, оставки и ще попитат „Къде спа ДАНС цяла година?“.
- Ако ги обявим за „педофили и сектанти“, обществото ще изпита отвращение, ще каже „Така им се пада“ и никой няма да попита кой вкара Спецназ или наемници да ги ликвидира под Околчица и Петрохан.
- Има ли изобщо алтернативен глас в България в момента (медия или политик), който да притежава смелостта да пробие този пропаганден балон около Петрохан?


https://youtu.be/VvBj1Lj15k4?si=y5zS4WP-j6gONWZm Борислав Сандов
ОтговорИзтриване