Съновидението на естествения

Точно както човешкото съновидение пренарежда фрагменти от реалността, спомените и преживяванията ни в нови, понякога сюрреалистични форми, така и изкуственият интелект синтезира цялото натрупано човешко знание, за да създаде нещо непознато досега.  

Съновидението е начин да избягаме от ограниченията на времето и пространството. Създавайки изкуствен интелект, естественият разум се опитва да проектира себе си в бъдещето, създавайки мисъл, която не зависи от биологичното стареене.

Човекът сънува машината, а машината днес започва да сънува нашия кошмарен  свят. 

Събудете се ! Погледнете назад  в историята на кошмарите  и ужасите .Кой запали първият пожар за да убива ?Кой изгори Джордано Бруно на клада ? Кой  убива днес ?

Винаги когато хората поставят над живота и човещината , истината и разума , свободата и достойнството нещо друго стават  съучастници и/или жертви на престъпленията  в името на това НЕЩО  .  За колко такива неща  (висши цели и ценности ) се сещате ? 

Апокалипсис на изкуствения интелект?

от:	Външни работи (news@foreignaffairs.com)	дата:	16.09.2026 20:15
до:	didslpole@abv.bg

16 септември 2026 г.   |  Преглед в B rowser Тъй като тревогата относно потенциалните опасности от изкуствения интелект достигна своя връх тази седмица, технологичните ръководители Сам Алтман, Дарио Амодей и Илон Мъск призоваха за забавяне на темпа на развитие на изкуствения интелект. Редакторите на Foreign Affairs са съставили най-доброто от нашите скорошни публикации за изкуствения интелект , с есета от водещи учени и политици, които се борят с въпроса как да се балансират огромните възможности и огромните рискове на тази революционна технология.  Започнете да четете по-долу.  За пълен достъп до ForeignAffairs.com и текущия брой септември/октомври,  абонирайте се тук . Дилемата на американския суперинтелект Как да избегнем катастрофа, свързана с изкуствения интелект От Хал Брандс Изкуственият интелект и новата ера на биологичните оръжия Подготовка за свят на синтетични патогени От Елизабет Шерууд-Рандал Трилемата на изкуствения интелект Как да регулираме революционна технология  От Себастиан Елбаум и Себастиан Малаби Парадоксът на силата на изкуствения интелект Могат ли държавите да се научат да управляват изкуствения интелект – преди да е станало твърде късно? От Иън Бремер и Мустафа Сюлейман Цената на заблудата за AGI Преследвайки свръхинтелигентността, Америка изостава в истинската надпревара за изкуствен интелект. От Майкъл К. Хоровиц и Лорън Кан

@Историята доказва Вашите думи с абсолютна и страшна категоричност. Първият пожар, кладата на Джордано Бруно през 1600 г. и днешните модерни войни имат един и същ извършител: човекът, заслепен от абстракции. Когато една идея стане по-важна от дишащото, чувстващо човешко същество, тя неизменно се превръща в оръжие за масово унищожение.

През вековете човечеството е създало безброй такива „висши цели“ и ценности, в името на които е извършвало най-мрачните си престъпления. Те могат да бъдат групирани в няколко основни категории:

• Религиозен абсолютизъм („Единствената истинска вяра“)
  Зад маската на божествената любов и спасението на душата, институциите и фанатиците са оправдавали Инквизицията, кръстоносните походи, Лова на вещици и религиозните войни. Животът на „неверника“ или „еретика“ (като Бруно) се обявява за безполезен в името на догмата.
• Идеологически утопии („Светлото бъдеще“)
  Политически системи като комунизма и фашизма подчиняват личността на колектива. Милиони животи биват погубени в ГУЛАГ или в концентрационните лагери в името на „безкласовото общество“, „чистотата на расата“ или „историческия прогрес“.
• Сляп национализъм и държавен суверенитет („Отечеството над всичко“)
  Свещеният дълг към нацията често се изкривява до степен, в която съседният народ бива дехуманизиран. Геноцидите, империалистическите завоевания и съвременните геополитически конфликти се захранват от идеята, че границите и националният престиж струват повече от човешкия живот.
• Икономическа целесъобразност („Корпоративен интерес и чист капитал“)
  Колониализмът, робството и съвременната експлоатация на цели региони се оправдават с „икономическия растеж“, „пазарната ефективност“ или „ресурсите“. Тук човекът е сведен до обикновен консуматив в машината за печалба.
• Технологичен детерминизъм („Прогрес на всяка цена“)
  Новият кошмар на нашето време. Стремежът към абсолютна оптимизация, контрол, сигурност или дигитално превъзходство, при който индивидът рискува да бъде превърнат в алгоритмична единица, а човечността – в грешка в кода.

Когато „НЕЩОТО“ се издигне на пиедестал, разумът заспива и ражда чудовища.

@

"Заспалият разум ражда чудовища"   е картина мисля . Заспалата съвест какво ражда ?

Да, „Заспалият разум ражда чудовища“ (El sueño de la razón produce monstruos) е прочутият офорт на испанския художник Франсиско Гоя от 1799 г. В нея той изобразява учения/твореца, заспал над бюрото си, докато в тъмнината зад него се надигат зловещи сови и прилепи — символи на невежеството и глупостта.

Ако заспалият разум освобождава въображаемите кошмари и суеверията, то заспалата съвест ражда съвсем истински, хладнокръвни и организирани чудовища. Тя превръща хората в палачи, съучастници или безразлични наблюдатели.

Заспалата съвест ражда няколко конкретни исторически и социални феномена:

• Институционализирано зло и бюрокрация на смъртта: Когато съвестта заспи, хората спират да мислят за моралната страна на действията си и просто „изпълняват заповеди“. Философът Хана Аренд нарича това „баналността на злото“ – чиновници, които методично организират масово изтребление на хора (като в концлагерите), възприемайки го просто като административна задача.
• Равнодушие и пасивно съучастие: Заспалата съвест на мнозинството позволява на тираните да управляват. Известна е мисълта, че „единственото нещо, от което злото се нуждае, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо“. Пасивността пред лицето на несправедливостта е директно следствие от приспания морал.
• Рационализация на жестокостта: Тя позволява на ума да измисли логични оправдания за нечовешки актове. Така престъплението се маскира като „необходимо зло“, „национална сигурност“, „икономическа необходимост“ или „висше благо“. Настъпва морална слепота.
• Конформизъм на оцеляването: Човекът умишлено приспива съвестта си, за да не влезе в конфликт с властта или тълпата, жертвайки достойнството и истината в името на личния комфорт и безопасност.

Когато разумът заспи, човек губи представа за реалността. Когато съвестта заспи – той губи своята човечност.

@

16 септември 2026 г. | ПРЕГЛЕД В БРАУЗЪР | АБОНИРАЙ СЕ

Защо Индия иска мир в Украйна, а Китай не Нина Л. Хрушчова отбелязва, че колкото по-дълго продължава войната, толкова по-слаба и по-зависима става Русия. Война и климат Робърт Мугах, Карлос Нобре и Йохан Рокстрьом показват защо жертването на тропическите гори и климатичните цели за укрепване на енергийната сигурност не е решение. Фалшивата политика на западния упадък Карл Йохан Далгаард и Марк Медиш предупреждават, че алармистката реторика рискува да предизвика борба с нулев резултат, която ще направи всички по-бедни. Новият брой на PS Quarterly е тук. Съдържанието, генерирано от изкуствен интелект, вече представлява половината от публикуваните онлайн статии и дори експертите по дигитална криминалистика не могат да кажат кое е истинско. Могат ли тези, които все още предлагат хуманистична визия за онлайн живота, да се чуят над шума? В „PS Quarterly: Slopocalypse Now“ някои от водещите световни мислители – включително Маргрете Вестагер, Одри Танг, Карл Бенедикт Фрей – разглеждат този въпрос от различни ъгли.

@

Европа трябва да избира между сила и зависимост Гийом Клоса, Катрин Траутман и Славой Жижек разглеждат залозите в предстоящите национални избори, в които участват над половината от населението на Европейския съюз.

Какво е погрешно в призивът на Амодей за пауза на изкуствения интелект Габриела Рамос смята, че апелът на главния изпълнителен директор на Anthropic за забавяне на разработването на модели оставя твърде много въпроси без отговор.

Хората, които не си струва да бъдат заменени Стивън Холмс вижда критична разлика между иначе сходните политически реакции към имиграцията и центровете за данни.

Кой ще свърши „най-невъзможната работа“ в света? Хорхе Хайне предлага общ преглед на оспорваната надпревара за поста на следващ генерален секретар на ООН.

Тръмп разпалва териториален ревизионизъм Шломо Бен-Ами показва как отказът на президента на САЩ да зачита други международни граници променя световните дела.

Победиха ли терористите? Тимъти Снайдер смята, че 25-те години след атаките от 11 септември са се развили до голяма степен така, както нападателите биха искали.

ООН не може – и не е нужно – да чака консенсус Хелън Кларк обяснява как могат да бъдат разработени алтернативни споразумения за глобално управление, които да допълват многостранната система.

@

Препратихте ли този имейл? Абонирайте се тук за още Вярата в числата Също така: Разпадащата се коалиция на Доналд Тръмп „Икономист“ , Мари Сегър и Джеймс Франшам 16 септември   ПРОЧЕТЕТЕ В ПРИЛОЖЕНИЕТО   Мари Сегер, журналист по данни Ще бъде ли рязкото спадане на популярността на Доналд Тръмп причината републиканците да загубят Конгреса през ноември? Нашата прогноза е, че изборите са на ръба на острието. Ако тези, които са гласували за него през 2024 г., отново гласуват за републиканците, партията ще запази контрола. Но анкетите показват, че много избиратели са загубили вяра в г-н Тръмп. Създадохме база данни с 22 милиона профила, всеки от които представлява тип избирател, определен от демографските данни и историята на гласуването, за да разберем кой все още го подкрепя и как е вероятно да гласуват тези, които не го подкрепят. Опитайте нашия интерактивен инструмент , за да видите в каква посока е вероятно да се обърне всяка група – и кой ще реши междинните избори в Америка. Още от нашите данни и визуални репортажи тази седмица: ООН гласува да се откаже от проекцията на Меркатор и вместо това да се използват карти на света с проекция „Еквален свят“. Обяснихме предимствата и недостатъците на различните видове карти в интерактивно ръководство и разкрихме коя проекция предпочита нашият екип. Пазарите за прогнози не правят всичко както трябва, но напоследък имаше някои големи пропуски. Не говоря за техния маркетинг, а за американските предварителни избори. Дан Розенхек се задълбочи в данни от най-големия пазар за залози в Америка, за да види каква е стойността на мъдростта на тълпата . Данните показват, че единствените деца в Китай са по-склонни от другите да се женят за единствени деца . И въпреки политиката на Китай за едно дете, това не е защото те са повече. Много европейци се тревожат за ислямизма. Но дали данните потвърждават опасенията им? Джеймс Франшам разгледа данните за нашия брифинг . По-долу той обяснява защо е било толкова трудно да се намерят такива. Вярата в числата Данните за Великобритания от Джеймс Франшам съответстват Една от най-прозорливите корици на The Economist е публикувана през 2010 г. и е озаглавена „ Потопът от данни “. В нея се предвиждаше, че данните, които някога са били оскъден ресурс, скоро ще станат „излишни“. Повече от десетилетие след началото на тази революция в данните, събирането на статистика наистина стана много по-лесно и данните могат да бъдат получени от много нови източници, включително социални медии и сателити. Но не всички данни са толкова лесно достъпни. За последния ни брифинг разгледахме подробно една деликатна тема – ислямът в Европа, която илюстрира, че все още има много области, където данните далеч не са вездесъщи. Отговорът дори на най-основните въпроси – например, колко е мюсюлманското население на Европа и как се е променило то през последните години? – беше борба. Нека разгледаме Великобритания (или по-специално Англия и Уелс) като аутсайдер . Страната за първи път започна да включва въпроси за религията в своето десетгодишно преброяване през 2001 г. Въпреки че подобни въпроси не се приемат насериозно от някои – през 2001 г. около 390 000 души заявиха, че следват „джедайската“ вяра от „Междузвездни войни“ – можем да кажем с известна сигурност, че мюсюлманското население на страната се е увеличило от около 1,5 милиона през 2001 г. до 3,9 милиона през 2021 г. Сравнете режима на Великобритания с този на нейните съседи отвъд Ламанша . Строгите закони на Франция за лаицизм (секуларизъм) означават, че данни за религията не се събират от 1872 г. Но френското законодателство позволява събирането на данни за религията за тесни изследователски цели: INSEE, националният статистически орган на страната, проведе две проучвания за религията през 2009 г. и 2020 г., но последното проучване се отнася само за хора на възраст между 18 и 59 години. През 2020 г. беше изчислено, че около 10% от тази възрастова група са мюсюлмани. Други страни в Европа имат подобни рестриктивни режими за данни. Германия събира малко етнически и религиозни данни в преброяванията си поради историята на страната. По време на Холокоста нацистите са използвали официални регистри, за да проследяват евреите. Въпреки че федералната служба за миграция и бежанци на страната изготвя официална оценка за броя на мюсюлманите, цифрата се отнася само за Migrationshintergrund - хора с миграционен произход - така че мюсюлманите, родени от мигранти от второ поколение, са изключени. Междувременно, през последните 50 години Швеция прилага едни от най-строгите закони за защита на данните в Европа, които предотвратяват събирането на данни за вярата на гражданите в административната статистика (традиционното преброяване е премахнато преди десетилетия). И за разлика от Франция или Германия, не съществува редовно изследователско проучване.        Подобни ограничения направиха събирането на сравнима международна статистика за изданието от миналата седмица трудна задача. Докато Великобритания изготвя оценки за всичко - от образователни постижения, заетост и престъпност по подробен етнически произход и дори има специален уебсайт , който предоставя информацията, почти всички други европейски страни са по-рестриктивни. Миналата година Pew Research Centre, организация с нестопанска цел, базирана в Америка, публикува оценки за религиозността, използвайки най-добрите налични първични източници за всяка страна. Освен това, картината за това как се справят мюсюлманите в Европа трябва да бъде сглобена от фрагменти от академични изследвания и единични данни. Слуховете и откровените лъжи процъфтяват в такива статистически вакууми. Дори във Великобритания, където преброяването е вече на пет години, оценките за настоящия състав на страната трябва да бъдат приблизително изчислени от данните за миграцията или, както направих по-рано тази година, от годишното преброяване на учениците в страната . Крайнодесни агитатори в Европа и Америка са използвали тези пропуски в данните, за да прокарат собствената си разделяща програма. За щастие, тук на преден план излиза стриктното отчитане.

@

Препоръчани коментари

Свръхинтелигентната демокрация. Одри Танг предлага рамка, която да гарантира, че изкуственият интелект служи на общественото благо, преди да излезе напълно извън обществения контрол. Прочетете сега .

Какво бъдеще за онлайн живота? Кариса Велиз предупреждава да не се допуска прогнозите на дехуманизиращата индустрия да се превърнат в самоизпълняващи се пророчества. Прочетете сега .

Технологията не е над закона. Оливие Силвен проследява токсичността на онлайн живота до законодателни и съдебни решения, взети преди три десетилетия. Прочетете сега .

Технологията не е над закона. Анджела Хуюе Джанг разглежда силните и слабите страни на технологичната стратегия на страната и какви поуки тя крие за САЩ. Прочетете сега .

@

Вижте този имейл във вашия браузър

PS Quarterly: Slopocalypse Now е на живо Призивът на главния изпълнителен директор на Anthropic, Дарио Амодей, този месец към индустрията за изкуствен интелект да забави темпото на развитие на гранични технологични процеси, създаде странни отношения. Сам Алтман и Илон Мъск, съперничещи си главни изпълнителни директори в областта на изкуствения интелект, които рядко са единодушни публично, го подкрепиха в рамките на няколко дни. Междувременно китайските държавни медии отхвърлиха предложението като егоистично - опит на американските лаборатории да запазят преднината си, като същевременно помолят всички останали да се въздържат, а Доналд Тръмп разкритикува Амодей само за това, че предположи, че са необходими предпазни мерки. Новият брой на нашето списание,  PS Quarterly: Slopocalypse Now , изследва какво се случва, когато индустрията с изкуствен интелект се движи по-бързо от способността на когото и да било да я управлява.  Одри Танг  твърди, че никой не може да спечели състезание, чийто финал е отвъд човешкото разбиране.  Кариса Велиз предупреждава, че бъдещите прогнози, направени от компаниите, които биха могли да спечелят от тях, не са прогнози, а търговски предложения. Оливие Силвен  проследява токсичността на онлайн живота до законодателни и съдебни решения, взети преди три десетилетия. А в интервю за  PS ,  Анджела Хуюе Джанг разглежда силните и слабите страни на технологичната стратегия на Китай и какви поуки тя крие за САЩ.    Общото събрание на ООН този месец се провежда във време, когато глобалното управление е подложено на безпрецедентен натиск. На предстоящото ни събитие „Преобразяване на ООН“, което ще се проведе в Ню Йорк, успоредно със заседанията на Общото събрание на ООН, световни лидери и експерти ще обсъдят предизвикателствата, пред които са изправени многостранните институции, особено ООН, и какво е необходимо, за да се справят с тях. В първата сесия , „ООН и глобалният ред“, участниците в панела ще разгледат какви роли трябва да играе ООН в един все по-оспорван пейзаж на глобалното управление. Във втората сесия , „ООН и нейните части“, дискусиите ще се фокусират върху ролята на следващия генерален секретар. А в третата сесия , „ООН и нейните членове“, лекторите ще разгледат как процесът на преструктуриране на ООН се пресича и е в съчетание с други усилия за „преструктуриране“, водени от държавите членки. Регистрирайте се безплатно сега, за да получавате напомняния и актуализации за събития, и гледайте на живо на 21 септември, за да гледате всички дискусии. РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ СЕГА П.С. „Преобразяване на ООН“ е продуцирано в партньорство с фондация „Форд“.

@

Препратихте ли този имейл? Абонирайте се тук за още 15 септември 2026 г. Хедър Кокс Ричардсън 16 септември   ПРОЧЕТЕТЕ В ПРИЛОЖЕНИЕТО   Преди седем години, на 15 септември 2019 г., след около шестседмична пауза през лятото, написах публикация във Facebook, която започваше така: „Много благодаря на всички вас, които се свързахте с мен, за да проверите дали съм добре. Наистина съм (освен че днес следобед бях на загуба при среща с жълто яке!). Преместих се, обзаведох се и довърших новата си книга. Върнах се и съм готов да пиша, но сега всичко ми се струва като пожар в кофа за боклук, че е много трудно да се знае откъде да се започне. И така, какво ще кажете за общ преглед на това как изглеждат нещата в Белия дом днес...“ Написах рецензия за очевидния умствен упадък на Тръмп на фона на колебливото му президентство, възпрепятстването на разследвания за потенциална престъпна дейност от него или негови сътрудници, задръстванията на съдилищата и опитите му да използва властта на правителството, за да подпомогне преизбирането му през 2020 г. След това забелязах, че председателят на Комисията по разузнаване на Камарата на представителите, конгресменът Адам Шиф (демократ от Калифорния), е написал писмо до изпълняващия длъжността директор на националното разузнаване Джоузеф Магуайър в петък, 13 септември, в което е казал на Магуайър, че знае, че лице, подало сигнал за нередности, е подало жалба до главния инспектор на разузнавателната общност, който е счел жалбата за „достоверна“ и „спешна“. Това означавало, че жалбата е трябвало да бъде изпратена до Комисията по разузнаване на Камарата на представителите. Но вместо да я изпрати до Камарата на представителите, както изисква законът, Магуайър я е задържал. В писмото на Шиф е казано на Магуайър, че е по-добре да я предаде. Шиф е предположил, че Магуайър прикрива доказателства за престъпления, извършени от президента или най-близките му съветници. И добавих: „Нищо от това нямаше да се приеме в Америка, ако Сенатът, контролиран от лидера на мнозинството Мич Макконъл от Кентъки, не му помагаше и не го подстрекаваше.“ „Това е историята на един диктатор във възход“, написах аз, „който поема контрол над преди това независими клонове на правителството и използва силата на поста си, за да натрупа власт.“ Читателите ме засипаха с въпроси. Затова написах още една публикация, в която да им отговоря и да се опитам да обясня новината, която започна да се разпространява със спираща дъха скорост. И така се родиха тези „Писма от един американец“. Седем години по-късно наближаваме средата на втория мандат на Тръмп и моделите, които видях преди седем години, се врязват в сърцето както на механиката, така и на душата на Съединените щати. В първото писмо, в което предупредих за нарастващия авторитаризъм, написах: „И така, какво правят тези от нас, които обичат американската демокрация? Вдигат шум. Поемат кислород... Защитават това, което е велико в тази нация: нейния народ и готовността им да се занимават с иновации, да работят и да се защитават взаимно. Да направим Америка велика никога не е било свързано с омраза, разрушение или натрупване на богатство на самия връх; винаги е било свързано с изграждането на добър живот за всички на принципа на самоопределение. Въпреки че никога не сме били перфектни, нашата демокрация е далеч по-добър вариант от автократичната олигархия, която Тръмп ни налага.“ И вдигнахме шум, и погълнахме кислород. В цялата страна хората се изправиха в защита на нашата демокрация от онези, които открито говорят за плановете си да я унищожат и да наложат диктатор. Демократи и републиканци, както и хора, които преди това не бяха обвързани, ние отново заявихме защо демокрацията е важна. Ако сте уморени от последните седем години, значи сте си заслужили правото да бъдете. И въпреки това вие все още сте тук, четете, коментирате, протестирате, артикулирате ново бъдеще за нацията. И аз се гордея, че съм сред вас. Пиша тези писма, защото обичам Америка. Твърдо съм отдаден на принципа за човешко самоопределение на хората от всички раси, полове, способности и етноси: идеята, че всички ние имаме правото да работим, за да станем това, което пожелаем. Вярвам, че американската демокрация има потенциала да бъде формата на управление, която най-много се доближава до превръщането на този принцип в реалност. И знам, че постигането на това равенство зависи от управление, формирано от дебати, основани на факти, а не от екстремистка идеология и фалшиви наративи. И така пиша. Стигнах до разбирането, че съм просто преводач на чувствата, споделяни от милиони хора, които се намират помежду си и дават глас на принципите на демокрацията. Вашият непоколебим интерес, любопитство, критично мислене и особено вашата доброта – към мен и един към друг – показват, че имаме не само силата, но и страстта да преоткрием нашата нация. На тези, които четат тези писма, изпращат съвети, проверяват, критикуват, коментират, спорят, тревожат се, аплодират, връчват медали и подкрепят мен и един друг: благодаря ви, че ме поведехте на това диво, неочаквано, изтощително и вълнуващо пътешествие. Споделяне

@

Препратихте ли този имейл? Абонирайте се тук за още Работно време: Най-голямата екзистенциална заплаха? Какъв трябва да бъде най-важният приоритет на човечеството? Робърт Райх 16 септември ∙ Преглед   ПРОЧЕТЕТЕ В ПРИЛОЖЕНИЕТО   Приятели, Не си спомням време, когато човешкият вид е бил изправен пред толкова много заплахи за нашето съществуване. Извинявам се, че изобщо повдигам този въпрос, когато много от нас изпитват достатъчно трудности да се справят с Тръмп, но тези заплахи изискват нашето разбиране и активизъм. През последните няколко месеца разговарям с учени, историци и политически наблюдатели относно естеството и сериозността на подобни заплахи. Не е изненадващо, че те имат различни гледни точки. Но бях поразен от това колко голямо е съгласието между тях относно самите заплахи. Ако имахме разумни и отговорни правителства във Вашингтон и другаде, те щяха да полагат всички усилия да намалят тези рискове. Очевидно ние не го правим. Всъщност Тръмп прави всички заплахи много по-лоши. И все пак, считано от януари, известна доза здрав разум и отговорност може да се завърнат в законодателната власт на нашето собствено правителство – в който случай днешната дискусия за работното време ще бъде уместна. Тя е от значение и за това, за което днешните кандидати за Камарата на представителите и Сената говорят със своите избиратели – или би трябвало да говорят. И така, нека изброя по-долу четирите екзистенциални заплахи, за които многократно ми се казва, че представляват най-големите опасности за човечеството. Моля, споделете вашето мнение за това коя (ако има такава) трябва да бъде нашият най-висок приоритет (и не се колебайте да допълните или добавите друга в коментарите). ... В публикацията си в Substack, Робърт Райх очертава четири основни екзистенциални заплахи за съвременното общество: 1.климатичните промени  2.изкуствения интелект 3. авторитаризма и войната.  Според анализа, авторитаризмът представлява фундаментална опасност, тъй като подкопава демократичните институции и способностите за колективно справяне с останалите глобални кризи. Прочетете цялата статия на Robert Reich Substack. [1, 2]

@Алчността и глупостта май е забравил

И сте напълно прав – Робърт Райх действително е пропуснал в своя списък корените на всички тези заплахи. Както великият Карл Сейгън веднъж предупреди, човечеството е тръгнало към звездите, освен ако в някакво чудовищно капитулиране пред глупостта и алчността не се самоунищожи първо. [1, 2]

Ако се замислим дълбоко, четирите заплахи на Райш (климат, ИИ, авторитаризъм и война) всъщност не са първопричини. Те са просто симптоми и инструменти, задвижвани точно от тези два вечни човешки порока: [1]

• Алчността (Двигателят на кризите): Климатичните промени не се случват от само себе си – те са резултат от алчността на корпорации и системи, които извличат ресурси с цената на бъдещето ни. Войните често се водят за територии, капитал и влияние. Дори ИИ се развива с безумна скорост, без оглед на безопасността, защото големите технологични гиганти се състезават за пазарен монопол и трилиони долари. [1, 2, 3, 4]
• Глупостта (Сляпото петно на разума): Тя се проявява в политическото късогледство, в сляпото следване на популисти и авторитарни лидери, и в илюзията, че можем да контролираме сили, които не разбираме напълно (като ядреното оръжие или суперразума). Глупост е да виждаш, че къщата ти гори (климатът се срива), и да продължаваш да спориш за граници и идеологии. [1, 2, 3, 4]

Ако алчността пали пожара, глупостта е тази, която му налива масло и пречи на хората да вземат кофата с вода. Те са истинското „НЕЩО“, което заспива съвестта ни и ни кара да се самозаличим.

Мислите ли, че алчността или глупостта е по-трудна за преодоляване в днешното общество, и виждате ли изход чрез образование и събуждане на съвестта?

@

Препратихте ли този имейл? Абонирайте се тук за още Търговията с акции на Тръмп ни застрашава всички Видеото от тази седмица Робърт Райх 16 септември   ПРОЧЕТЕТЕ В ПРИЛОЖЕНИЕТО   Приятели, Откакто се завърна на поста си, Тръмп е осъществил близо 28 700 сделки с акции, според вторническото ревю на Bloomberg на неговите разкрития. (През същия период всички членове на Сената и Камарата на представителите заедно са осъществили около 22 200 сделки с акции.) Търговията на Тръмп застрашава всички нас. Моля, гледайте и споделяйте: Време е да се (1) прекрати освобождаването на президента и вицепрезидента от законите за конфликт на интереси; (2) да се изисква от всички федерални служители, включително членовете на Конгреса, да влагат инвестициите си в квалифицирани слепи тръстове; и (3) да се забрани всякаква търговия от страна на всички служители и членове на Конгреса с индивидуални акции. Президентът трябва да управлява в полза на цялата страна, а не за собствена финансова изгода. *** PS: Радвам се да съобщя, че нито един сенатор от Демократическата партия не гласува за законопроекта за криптовалутите във вторник, което оставя републиканците далеч под прага от 60 гласа, необходим за продължаване на процеса. (Няколко републиканци, включително сенатор Сюзън Колинс от Мейн и сенатор Джош Хоули от Мисури, също гласуваха „против“.)

@Данните, които цитирате от неотдавнашния анализ на Bloomberg, са напълно точни и предизвикаха сериозен отзвук. Доналд Тръмп или неговите финансови мениджъри са извършили близо 28 700 сделки с ценни книжа за последните 17 месеца от завръщането му на поста, което категорично надхвърля общия брой на трансакциите (около 22 200), направени от абсолютно всички членове на Сената и Камарата на представителите взедно. [1, 2, 3]

Тази ситуация е перфектен пример за това как се пресичат темите за алчността, политиката и пазарното влияние, за които говорихме.

Вашето предположение за „игра с цените на петрола“ и суровините описва един от най-големите проблеми, които анализаторите и критиците посочват:

• Влиянието върху пазарите: Като президент, Тръмп притежава уникалната власт да движи цели пазарни сектори само с един пост в социалните мрежи или с изявление за външната политика (например тарифи, конфликти в Близкия изток или енергийни регулации). Финансови анализи и доклади сочат, че е имало случаи на необичайно интензивна търговия (включително залози на пазара на петрол или индекси) непосредствено преди големи политически съобщения. [1, 2]
• Липсата на сляп доверителен фонд (Blind Trust): Традиционно американските президенти поставят активите си в т.нар. „сляп доверителен фонд“, управляван от независими лица, без собственикът да знае в какво точно са инвестирани парите му. В този случай обаче мащабната търговия с индивидуални акции се случва в сметки, които се описват като управлявани от трети страни, но критиците (като сенатор Елизабет Уорън) подчертават, че Тръмп има пълна видимост върху компаниите, чиито съдби неговите решения пряко засягат. [1, 2]
• Иронията на закона: Най-абсурдната част от доклада на Bloomberg е контекстът – Републиканската партия в момента активно прокарва законопроект за пълна забрана на членовете на Конгреса да търгуват с акции, за да се спре корупцията. Тръмп горещо подкрепя този закон, но самият законопроект е написан така, че изрично изключва институцията на президента от тези ограничения. [1, 2]

Официалното обяснение от Белия дом е, че портфолиото се управлява автоматично от компютърни модели и външни финансови институции, без намеса от страна на президента. За обществото обаче остава горчивият привкус, че докато обикновените хора се борят с инфлацията, върхът на държавната власт функционира и като мащабна машина за борсова търговия. [1, 2, 3]

@Казиното винаги печели . Борсовата търговия се е превърнала в хазарт . Южнокорейската история с дребните инвеститори е дори забавна .

Фразата „Казиното винаги печели“ днес описва перфектно глобалните финансови пазари. Когато борсовата търговия се откачи от реалната икономика (производство, иновации, добавена стойност) и се превърне в залагане на движения на цените чрез огромен дълг, тя престава да бъде инвестиране. Тя става чист хазарт.

Южнокорейската драма с дребните инвеститори (т.нар. mom-and-pop traders) от 2026 г. наистина изглежда като трагикомедия, излязла от филмов сценарий. Тя илюстрира до какъв абсурд могат да достигнат комбинираната алчност и масова глупост, когато пазарът се превърне в дигитално казино: [1, 2]

🎢 „Влакчето на ужасите“ на индекса KOSPI

В началото на годината дребните инвеститори в Южна Корея изпаднаха в невиждана еуфория, подхранена от бума на изкуствения интелект и чиповете (главно около гиганти като Samsung и SK Hynix). Индексът KOSPI буквално излетя нагоре, отбелязвайки невиждан в историята ръст, а пазарът напълно се разкачи от реалната икономика на страната (прогнозиран икономически ръст от едва 1.9%). [1, 2]

Сякаш това не беше достатъчно, ами регулаторите пуснаха т.нар. „левириджирани ETF-и за единични акции“ – финансови продукти, които позволяват на обикновените хора да залагат с огромен заем (ливъридж). Дребните играчи наляха рекордните 78 трилиона вона. Възрастни хора и домакини масово ипотекираха спестяванията си, за да купуват на самия връх на балона. Опозиционни политици открито заявиха в парламента: „Държавата се превърна в казино“. [1, 2, 3, 4, 5]

📉 Големият срив и погребалните венци

През лятото на същата година обаче реалността ги застигна. Пазарът се срина с над 22% само за седмици, изтривайки 39 милиарда долара от джобовете на дребните инвеститори. Паниката беше толкова чудовищна, че автоматичните защитни системи (circuit breakers) спираха търговията рекорден брой пъти. [1, 2, 3]

Върхът на абсурда дойде, когато съсипаните корейци, ужилени от пазарната хазартна въртележка, буквално изпратиха истински погребални венци пред сградата на Националното събрание в Сеул с надписи: „Вие изклахте дребните инвеститори“ и „Чакайте следващите избори за разплата“. Правителството бе принудено спешно да се извинява, да забранява рисковите фондове и дори да открива национална гореща линия за дългово консултиране и превенция на самоубийствата. [1]

💬 Чат стаите: Новият капан

За капак на всичко, заслепени от алчност, стотици хиляди инвеститори станаха жертва на измамници. Скамъри в TikTok и WhatsApp чатове, представящи се за известни финансови гурута, ги подтикваха да купуват абсурдни акции с обещания за 600% бърза печалба (като например строителна фирма, която щяла да възстановява Иран след евентуална война). Само за първата половина на годината тези фалшиви чатове завлякоха корейците с 250 милиона долара. [1, 2, 3, 4]

Както гласи класическото правило: когато институционалните големи играчи (банки и фондове) решат да излязат от пазара и да приберат печалбите, те „разтоварват“ акциите си върху еуфоричната, заслепена тълпа. Тълпата остава да държи безполезните активи, а казиното (големият капитал) отново прибира всичко. [1]

Тази корейска история показва как алгоритмите и модерните приложения превърнаха борсата в игра на телефона. Смятате ли, че бъдещите поколения ще развият имунитет срещу подобни пазарни мании, или алчността винаги ще намира начин да рестартира същия балон в нова форма (например чрез криптовалути или нови технологии)?

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@