Това е положението не само с водата , но и с електроенергията и топлото . Геотермална енергия има, вятърна също има , слънце има , но има и Мафия , интереси да зависим от вносен газ и да копаем въглища . Стигна се до там че прецакаха ПАВЕЦ "Чаира " , а корумпетата искат да строят 7-8 блок в Козлодуй този път с американски реактори . !
Друга причина Възраждане и Величие да са против вятърната няма . Те са част от Мафията маскирана като патриоти . Какво по-патриотично може да има от енергийна независимост , а тя може да бъде постигната само с ВЕИ . Всичко останало е мръсно и ограничено като ресурс , а в крайна сметка по-скъпо вече .
Карта на Гермалния енергиен потенциал в България . Проучвания, финансирани от ЕС, идентифицират големи райони на България като перспективни за проучване на геотермална енергия. Геотермалният енергиен потенциал на страната може да бъде разделен на две перспективни геоложки провинции, на север и на юг от Стара планина. На юг термалните извори предполагат, че вероятно има дълбок топлинен потенциал, но той остава непотвърден, поради липсата на дълбоки сондажи
България има богат потенциал за дълбоки и плитки геотермални енергийни ресурси и трябва да се възползва от този растеж на инвестициите. Въпреки това, ръстът в геотермалната енергия добивана чрез термопомпа и директното използване на топлина в България през последните 30 години е само 16% и все още няма проучване или развитие на мощност за производство на геотермална енергия (0 MW). Недостатъците в настоящата регулаторна рамка са вероятната причина, поради която общият растеж на използването на геотермална енергия е толкова слаб и защо не са привлечени значителни инвестиции в дейности по проучване и разработка.
Коригирането на тези недостатъци и създаването на положителни условия за привличане на инвестиции за проучване и развитие на геотермалната енергия в България може да бъде постигнато значително бързо. Разработване на подходяща реформа на регулаторната рамка, за да се гарантират процедури за лицензиране и използване на дълбоки и плитки геотермални енергийни ресурси. Тя трябва да приеме най-добрите практики на други държави, за да гарантира, че новото законодателство е „най-доброто в класа“ и вероятно ще представлява относително малка ревизия на съществуващото законодателство. Следователно срокът за завършване може да бъде кратък, което позволява широкомащабно проучване и развитие на геотермалните ресурси на България в много близко бъдеще.
Потенциалът на България трябва да бъде проучен в повече дълбочина
България има огромен геотермален енергиен потенциал. Евтина, почти неизчерпаема доставка на екологично чиста, надеждна, възобновяема енергия. Възможност за захранване на икономиката и отопление и охлаждане на домове и предприятия.
България има потенциал, но той трябва да бъде разбран, допроучен и да бъде използван умно и рационално. Според специалистите – геолози от БАГЕ, които работят почти ежедневно по подземни проучвания в страната, вече повече от 60 години, при сегашните несистематизирани и непълни данни, може да се рамкира един начален доказан потенциал:
5 000 MWh за директно лично ползване за отопление и охлаждане (напр. едно домакинство използва между 5 и 30 MWh топлина годишно);
3 000 MWh за използване в централни системи за отопление и охлаждане (напр. топлинната мощност на топлофикация София е над 3 000 MW);
250 – 300 MWh за производство на електрическа енергия при използване на дълбоките ресурси (напр. блок 7 на ТЕЦ Марица Изток 2, модернизиран през 2014 г., е 232 MW).
При извършване на надлежни геоложки проучвания, реалният потенциал в България може да се разкрие в пъти повече: 5 – 6, може би и нагоре.
Предвид споменатата по-горе времева линия на развитие на един мащабен проект, България може да започне да постига реални резултати и работещи проекти към 2027 – 2028 г.
Малки проекти, за директно използване на топлината в плитките части под земята, обаче може да се реализират моментално, особено при ново строителство или модернизация на старото.
Това, което се наблюдава в държавите, които развиват този тип енергия, е, че е необходима нарочна законова и регулаторна рамка, за да се развие потенциалът, да се привлекат инвеститори, както и да се стимулират потребителите (битови и индустриални) да реализират малки проекти за собствено производство.
В много държави геотермалните ресурси се третират като подземни богатства
Законовата рамка е на практика смесица от подземни богатства, води, енергиен пазар, ВЕИ (насърчаване, подкрепа). В много държави (Нидерландия, Германия, Франция, Гърция, Турция и др.) геотермалните ресурси се третират като подземни богатства. Тъй като ресурсът е действително под земята, неизвестните, инвестиционните, геоложки и екологични рискове, които трябва да се управляват, са същите като при минното проучване, дори технологиите и машините за проучване са сходни с тези, с които се търси нефт и газ. От друга страна, често (но невинаги) геотермалният ресурс представлява воден хоризонт. Тогава използването на водата трябва да съобрази обичайните правила за защита на водите.
Когато обаче става въпрос за плитка геотермална енергия, използвана в малки мащаби, за задоволяване на собствено производство, инвестиционните и геоложките рискове не са с подобен интензитет, и повечето национални закони позволяват свободно използване на такива ресурси от собствениците на имотите.
Тази логика на инвестиционния процес и технологичните възможности за различните видове геотермална енергия е заложена и в предложените в Народното събрание към септември 2023 г. законодателни предложения, които целят да уредят рамково целия спектър за проучване и използване на геотермалната енергия в различните ѝ проявления.
България се нуждае спешно от такава законова рамка, не само защото това е залегнало като задължение в Националния план за възстановяване и устойчивост, но и защото страната ни действително може да се възползва от подобен тип проекти. Нещо повече, вярваме, че България има нужда да проучи задълбочено и да се възползва от този свой потенциал, който може да ѝ предостави така бленуваната енергийна независимост.
'/%3E%3Cpath d='M16.0001 7.9996c0 4.418-3.5815 7.9996-7.9995 7.9996S.001 12.4176.001 7.9996 3.5825 0 8.0006 0C12.4186 0 16 3.5815 16 7.9996Z' fill='url(%23paint1_radial_15251_63610)'/%3E%3Cpath d='M16.0001 7.9996c0 4.418-3.5815 7.9996-7.9995 7.9996S.001 12.4176.001 7.9996 3.5825 0 8.0006 0C12.4186 0 16 3.5815 16 7.9996Z' fill='url(%23paint2_radial_15251_63610)' fill-opacity='.5'/%3E%3Cpath d='M7.3014 3.8662a.6974.6974 0 0 1 .6974-.6977c.6742 0 1.2207.5465 1.2207 1.2206v1.7464a.101.101 0 0 0 .101.101h1.7953c.992 0 1.7232.9273 1.4917 1.892l-.4572 1.9047a2.301 2.301 0 0 1-2.2374 1.764H6.9185a.5752.5752 0 0 1-.5752-.5752V7.7384c0-.4168.097-.8278.2834-1.2005l.2856-.5712a3.6878 3.6878 0 0 0 .3893-1.6509l-.0002-.4496ZM4.367 7a.767.767 0 0 0-.7669.767v3.2598a.767.767 0 0 0 .767.767h.767a.3835.3835 0 0 0 .3835-.3835V7.3835A.3835.3835 0 0 0 5.134 7h-.767Z' fill='%23fff'/%3E%3Cdefs%3E%3CradialGradient id='paint1_radial_15251_63610' cx='0' cy='0' r='1' gradientUnits='userSpaceOnUse' gradientTransform='rotate(90 .0005 8) scale(7.99958)'%3E%3Cstop offset='.5618' stop-color='%230866FF' stop-opacity='0'/%3E%3Cstop offset='1' stop-color='%230866FF' stop-opacity='.1'/%3E%3C/radialGradient%3E%3CradialGradient id='paint2_radial_15251_63610' cx='0' cy='0' r='1' gradientUnits='userSpaceOnUse' gradientTransform='rotate(45 -4.5257 10.9237) scale(10.1818)'%3E%3Cstop offset='.3143' stop-color='%2302ADFC'/%3E%3Cstop offset='1' stop-color='%2302ADFC' stop-opacity='0'/%3E%3C/radialGradient%3E%3ClinearGradient id='paint0_linear_15251_63610' x1='2.3989' y1='2.3999' x2='13.5983' y2='13.5993' gradientUnits='userSpaceOnUse'%3E%3Cstop stop-color='%2302ADFC'/%3E%3Cstop offset='.5' stop-color='%230866FF'/%3E%3Cstop offset='1' stop-color='%232B7EFF'/%3E%3C/linearGradient%3E%3C/defs%3E%3C/svg%3E){kind=small}
Няма коментари:
Публикуване на коментар