Въпроси и съмнения: Чалгария или България

Чалгария на Мафията или България на хората ?

! !!

!!!!!!!!!!!!

В нормална държава това би било огромен скандал , но в Чалгария се мълчи . Чуйте какво казаха ! Скандалът ще стигне до ЕП и съответните комисии . Да видим дали нашият или европейският парламент ще реагира по-бързо и адекватно . За ВСС и Прокуратурата няма надежда . Годините отрицателна селекция и инсталиране хора на Мафията я прави ОПГ , маша .

Какво ѝ остава на Мафията след тези разкрития освен да заглушава медиите и да се снишава . Може би да фалира кочината Чалгария като катурне валутният борд и каквото може да открадне за последно .

!! Казаха ,че Пепи Еврото се намира в България !Вярвам им!! !! Когато гръм удари как ехото заглъхва !!! Неизбежно е темата да стане повод за протести при бездействие на прокуратурата и парламента дори ако националните медии се снишат и не се разисква .

Андрей Янкулов

10 ч

В статия за юридическия сайт Дефакто на адвокат Ина Лулчева са публикувани извадки от станалото напоследък обект на сериозни дискусии в правната общност постановление на прокурора от Софийска градска прокуратура Йордан Петров, с което е отказано образуване на досъдебно производство по сигнал срещу съдията от Софийски районен съд Мирослав Петров.

Тъй като съдържанието на извадките не може да бъде коментирано по друг начин, освен като най-меко казано крайно притеснително, а и те вече са обществено достояние, оттук насетне на още по-силно основание цялото постановление, а и въобще информацията по този казус, вече е задължително да станат публични.

Големият въпрос, който всъщност би трябвало да се разреши през изясняването на този единичен казус, и който се коментира и в статията, е за това къде са границите на свободата на магистратите и какви са възможните форми на контрол върху тях.

Може ли един съдия или прокурор да използва гаранциите си за независимост и ненакърнимост на вътрешното си убеждение, за да твори необезпокоявано беззакония? Например със свой акт да разпореди предаването на веществени доказателства за 4 милиона лева на хора, които нямат законовото право да ги получат? Какво трябва да бъде лекарството срещу това – ограничаване единствено до инстанционен контрол за правилността на акта и отмяната му като незаконосъобразен? Или и търсене на друг вид отговорност, в това число потенциално наказателна? Ами ако инстанционен контрол няма, понеже въобще не е предвиден в закона или пък когато евентуално би се упражнил, би бил практически безпредметен?

И, разбира се, обратната страна на тази монета – могат ли и формите на контрол да се използват, за да твори необезпокоявано беззакония онзи, в чиито ръце са дадени лостовете да задвижва тези форми на контрол? Например при липса на каквито и да е данни за корупционно престъпление от съдия или прокурор, да разпорежда проверка на този съдия или прокурор от антикорупционната комисия, която да се извършва и с негласни методи и средства, а информацията от нея накрая да отиде в базата данни на човек с прякор, който да я използва за шантаж?

Къде е разумният баланс във всичко това? Ето го ключовия въпрос.

С статията си адвокат Лулчева казва, че съдията има конституционен имунитет срещу наказателно преследване за постановените от него актове.

Според Конституцията обаче „при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер“.

Имунитет за действия и актове по служба има, но той не е абсолютен – „освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер“.

Например един от много малко осъдените висши държавни служители у нас – бившият председател на СГС Владимира Янева, беше осъдена с влязла в сила присъда именно за свой съдебен акт в нарушение на закона – че при осъществяване на правомощията си по даване на разрешение за прилагане на СРС е разрешила използването на СРС за срок по-дълъг от допустимия по закон.

Т.е. потенциално съдия или прокурор биха могли да извършат престъпление със свое действие или акт по служба, и следователно могат да бъдат и проверявани/разследвани за такива.

Но как се прави това? Какви са разписаните в закона гаранции срещу злоупотреби с тези правомощия? Какво се случва фактически по тези проверки и разследвания, какви са резултатите от тях, какво се прави със събраната информация?

Краткият отговор е, че разписаните в закона гаранции са минимални, а какво се случва фактически никой не знае. И това трябва да се промени, ако искаме да тръгнем напред.

Прокуратурата има прекалено голяма неконтролирана и небалансирана власт при осъществяването на правомощията си – тя е абсолютен монополист на функцията по обвинение, което у нас сме решили (преобладаващата част от правната общност), че е нещо съвсем в реда на нещата, макар че в този вид го няма никъде в Европа. Именно тази култура на разбирането за нормалността на монопола, дълбоко вкоренена в ДНК-то на системата ни на наказателно правосъдие, води дотам да е и съвсем нормално прокуратурата например да може да си разпорежда всякакви проверки и да си извършва всякакви разследвания, и всичко това изцяло на тъмно, като в определени хипотези да не е задължена да разкрие на никого дори и крайния си акт.

Адекватната противотежест на всичко това обаче може ли да бъде абсолютно да ѝ се забрани да проверява съдии за престъпления.? Или други властимащи, в този смисъл. Според мен все някой трябва да може да го прави.

Всички реакции:

Вие, Бистра Георгиева, Daniel Smilov и 256 други

Харесване

Коментар

Споделяне

Преглед на още коментари

Stefan Gaydarski

Добре, нека се опитаме да бъдем градивни. Държавното обвинение е монопол на държавата навсякъде по света, дали ще се нарича прокуратура или другояче, няма значение. 30 години НПО сектора в България философства по темата, и няма как да премълчим, в края на краищата се издържа от нея. Да бъдем великодушни и да не се фиксираме върху издръжката, защото вярно, че трябва да се яде, но всички сме съгласни - има и по-стойностни неща в живота от яденето.

Та.

Не спря да се тръби 30 години каква феноменална правна уредба на прокуратурата съществува в България.

Преди повече от десет години излезе един сборник на "Отворено общество", в опит да се изясни сравнително-правно каква е нашата и какви са прокуратурите по Европа. Доста неуспешен опит излезе, така и не се посочи кое в чуждите законодателства да се взаимства, за да стане по-добре.

Продължава да мъждука дискусията в изпълнителната или съдебната власт трябва да е прокуратурата. Преди две години съдия Захарова изрично заяви, в качеството си на председател на ВКС, че тя е и трябва да бъде в съдебната власт.

След всички милиони, които се изсипаха за дъра-бъра, как за 30 години НПО сектора не написа една брошура, в която да посочи - в държавите от ЕС, в които прокуратурата е в съдебната власт, правната уредба превъзхожда българската в това и това направление.

Нека почерпим от добрия чужд опит.

Нищо подобно не се случи.

Как се процедира?

Търсят се персонални гафове в действията и бездействията на определени прокурори, за да се аргументира колко е лоша конституционната рамка.

За мене това е изначално сгрешен подход.

Става дълго.

Твърдя абсолютно убедено, че наративът за лошата прокуратура и беззащитния, добър и подчинен съд, само и единствено е вредил и рушил - никой български гражданин не е повишил защитата на правата си от този подход.

Ето и сега.

Не се критикува прокурорът Петров, а правната уредба на прокуратурата.

Мисля, че не бива да бъде обвинявана широката общественост, която намира деятелностите на НПО сектора в тази посока като препитание и нищо повече.

Да не бъдем по-мъдри от Аристотел, който твърди, че добрата политика е понятна и за един овчар. Когато е добра.

Така и не разбрах на какво отгоре е надменното отношение към "мнозинството от правната общност", която не била дорасла за великия интелектуален прогресизъм на НПО сектора.

Извинявам се, ако досаждам.

9 ч
Харесване
Отговор

Андрей Янкулов

Stefan Gaydarski ама разбира се, Ново начало - най-големият враг е "НПО секторът", който, видиш ли, даже си позволява да разсъждава нещо там. Да му се забрани и да се оставят разсъжденията само на контролиран кръг лица.

Тезата, че някой просто си се издържа от безсмислено лаладжийство за съдебна реформа, от която нужда всъщност няма и всичко е съвсем наред (или ако не е съвсем наред, то проблемът е просто в Иванов или Петров), катастрофира челно доста често в живия живот. Например в това как хиляди страници прокурорски актове се оказват в някакъв ресторант, прокурор се оказва посред нощ в ролята на товарач на злато на паркинга на съд, зам.-главен и бъдещ и.ф. главен прокурор получава охрана, защото главният щял да го убива... и мога да изреждам подобни трудно смилаеми за нормалния мозък безобразия до изчерпване на символите на коментара. Че всичко това са единични случаи с персонализирана отговорност на "Петров" е прекалено наивно обяснение, което отива към графата "чиста пропаганда".

Слагането в един кюп на целия НПО сектор с наратива за лошата прокуратура и добрия съд и с липсата "поне на брошури" е просто най-малкото фактологически невярно, но в крайна сметка какво да те убеждавам в очевидни и лесно проверими неща.

И въобще не иде реч за никакъв "прогресизъм", а за действащи модели в Европа от много години, че и в България след Освобождението. Не е никакъв "прогресизъм" разбиранията на човек за наказателния процес например да не се ограничават само до тезите на академик Павлов, т.е. до на съветските учени.!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

BIRD.BG

5 ч

100 милиона? Услуги за олигарси или рекет

#Евротолийкс: Ръкописни бележки сред документите от архива на Петьо #Еврото показват нечии интереси в едрия бизнес. Ясно разпознаваеми са имената на енергийния “консултант” Христо #Ковачки, Домуса (Кирил #Домусчиев), Красимир Дачев, #ТЕЦ Бобов дол, ТЕЦ Русе, ТЕЦ Плевен, #въглища, “договори за студен резерв от #ЕСО” и “английски #офшорки”. #BirdBG

Обработените от БОЕЦ и BIRD.BG документи от архива са вече достъпни на депутати от парламентарната комисия за контрол над службите. Сега очакваме Делян Добрев (#ГЕРБ), като най-деен по енергийни въпроси, и членове на комисията по енергетика да проявят интерес и да поискат достъп. Очакваме и икономическата комисия да провери имало ли е рекет на бизнеса!

Вижте по-малко