Проблемът ще расте и зрее като цирей !После ще се спука и мирише лошо .
На самотен остров не може да станеш милиардер, нито милионер , нито мародер , нито пенсионер. На погребението ти ще присъстват само лешоядите .
Дали Тръмп и Илон Мъск го знаят ? А Путин и Ким трети ? Въобще какво движи подобни идиоти .
Само че всяко нещо си има граници и когато ги премине се превръща в своето отрицание . Но човекът е характерен с това че трудно уцелва мярата . https://www.dnevnik.bg/…/4717917_kauzata_koiato_moje_da_ni…/ Истинската кауза е да се търси мярата заедно и да не се минават границите . В момента те са преминати в много отношения . Светът става все по конфликтен и разделен , неравенството и дълговете растат в най-развитите демокрации . 
Живота е течен кристал в буквален биохимичен смисъл и в преносен . Как да го обясня по добре , по-ясно . Адаптацията и развитието изискват пластичност, а не замръзнала йерархична пирамида . Кристалът е твърд ,но чуплив . Каузата, която може да ни обедини
| Според френския нобелист по медицина Алексис Карел (1873 - 1944) парите и манията за вещи са се превърнали в същина на живота, без то да носи повече интелигентност, морал, социална сигурност и граждански мир. |
Защо е нужна дълбока промяна
| Проблемът в случая е, че жаждата за богатство не се съпътства от духовност, етика и социална отговорност, а ни отдалечава от тях. |
Ситуацията у нас и нуждата от нова стратегия за личностно развитие
| Все по-наложителна е нуждата от равновесие на материалния с духовния живот, на свободата с държавността, на частните с публичните интереси, на полученото със заслуженото. |
| То поражда нови ценности, интереси и стремежи у хората, но не толкова за материално охолство, а за постигането на значимост на самите тях като личности с висока гражданска култура и добър социален статус. |
Българският клиентелизъм срещу социалния ни идеал
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Не се придвижвайте към „центъра“, демократи!Do not move to the “center,” Democrats!
Там няма нищо.There’s nothing there.
приятели,
След загубата на Камала Харис от Тръмп, лидерът на малцинството в Камарата на представителите Хаким Джефрис казва, че няма да критикува кандидатите на Тръмп, „защото всичко това е разсейване“.
Отвличане на вниманието от какво? Управлява?
Ако 35-годишната Александрия Окасио-Кортес беше успяла в неотдавнашния си опит да стане водещ демократ в комисията по надзора на Камарата на представителите, тя щеше да представлява смяна на поколенията за партията и да й даде енергичен комуникатор с възгледи против системата.
Но партията нямаше да го приеме. Вместо това позицията отиде при 74-годишния Гери Конъли, дългогодишен представител от Вирджиния, който беше следващият на опашката.
Някои демократи сега дори призовават Байдън да помилва Тръмп.
Представителят от Южна Каролина Джим Клайбърн казва, че помилването на Тръмп би било начин за „почистване на дъската“ за страната. Джон Фетерман от Пенсилвания публикува (не по-малко в Trump's Truth Social), че „случаите с мълчанието на Тръмп и Хънтър Байдън са глупости и помилванията са подходящи“.
Сега, това са глупости.
Бил съм наоколо достатъчно дълго, за да си спомня как демократите реагираха на двете поражения на Адлай Стивънсън от републиканеца Дуайт Айзенхауер: Те казаха, че е време демократите да се преместят в центъра.
Когато Хъмбърт Хъмфри загуби от Ричард Никсън, демократите казаха, че е време демократите да се преместят в центъра. Кога Джими Картър загуби от Роналд Рейгън? Преместете се в центъра! Кога Уолтър Мондейл загуби от Рейгън? Центърът! Кога Майк Дукакис загуби от Джордж Х. У. Буш? Когато Ал Гор … Когато Джон Кери … Когато Хилъри Клинтън … И продължава: център, център, център.
Какво е купил този рефрен на демократите освен даренията за кампанията от големите корпорации и богатите? Загуба на цел.
Някои демократи предупреждаваха по пътя, че преминаването към така наречения „център“ ще подкопае най-благородните цели на партията. Тед Кенеди предупреди демократите на националния конгрес през 1980 г. да не забравят борбата за „каузата на обикновения мъж и обикновената жена“.
Историкът Артър Шлезинджър младши пише в The New York Times , че „рейгънизмът и за мен“ би бил пагубен за демократите, защото „ако американските избиратели са в консервативно настроение, те със сигурност ще изберат истинското нещо, а не имитация на демократите“.
Но демократите не го послушаха. В края на 80-те те станаха „нови демократи“, почти неразличими от „демократите на Рейгън“. През 1996 г. Бил Клинтън каза, че „ерата на голямото правителство е приключила“ — прекратяване на социалните помощи, приемане на порочен законопроект за престъпността и дерегулиране на Уолстрийт.
Двадесет години по-късно, когато Бърни Сандърс се опита да върне Демократическата партия да даде глас на работещите хора, които бяха преследвани от главните изпълнителни директори и Уолстрийт, той беше ударен от Националния комитет на Демократическата партия, за да направи път на Хилари Клинтън – която загуби от Тръмп.
Демократите се движат към така наречения „център“ толкова дълго, че тласкаха „центъра“ към авторитаризъм.
За демократите е по-важно от всякога да държат Тръмп отговорен, дори ако това отнема години. Демократите също трябва да се противопоставят на всеки ход на Тръмп за преследване на онези, които са се опитали да го държат отговорен.
Демократите трябва да се ангажират да се противопоставят на дневния ред на Тръмп за депортиране на милиони хора, които, макар и без документи, са дългогодишни членове на техните общности; замяна на лоялни привърженици на Тръмп с предани държавни служители; и назначаване на опасни лудаци като Робърт Ф. Кенеди младши, Каш Пател, Тулси Габард и Питър Хегсет, на които не бива да се позволява да се доближават до нашето правителство.
Сега, повече от всякога, демократите трябва да извикат мултимилионерите и мултимилионерите, които превземат нашата система, като правят гигантски вноски за кампании и след това търсят данъчни облекчения, регулаторни отстъпления и освобождаване от тарифи за собствения си бизнес. Да, говоря за теб, Илон Мъск.
Време е демократите да се ангажират да извличат големи пари от американската политика.
Сега е моментът демократите да направят това, което правеха преди Демократическата партия да се опита да се премести в така наречения „център“. Утешавайте страдащите и наскърбявайте удобните. Укрепете предпазните мрежи. Увеличете публичните инвестиции. Платете за всичко това, като увеличите данъците за супербогатите.
Не е време за отстъпление. Няма време за компромис.