Енкиду е сътворен с магия от бога , за да бъде противник на Гилгамеш, но двамата стават приятели понеже са равни .
Историята на Гилгамеш
Имало едно време в Урук един цар, който бил много силен и велик. Тогава боговете и хората още не били съвсем разделени и съществували пътища от Небето до Земята и обратно. Този цар се наричал Гилгамеш. Той бил отчасти бог, отчасти човек. Две трети от тялото му били на бог, но третата била смъртна. И характерът му бил такъв — двойствен: той бил могъщ и неудържим, каквито са боговете, затова смятал, че може да придобие безсмъртие, но всеки път човешкото, което носел в себе си, му пречело да постигне целта си и накрая трябвало да се подчини на Смъртта.
В началото на живота си Гилгамеш царувал над Урук и бил ужасен тиранин. Поробвал хората, отвличал дъщерите и жените, за да ги направи слугини в палата си и всички негови поданици били много недоволни. Накрая, изтормозени от произвола му, хората от Урук се оплакали на боговете. Ану, богът на Небето чул молбите им и се смилил над тях. Той се обърнал към Великата богиня Аруру, същата онази, която някога била създала хората от глина и им била вдъхнала живот:
E-vestnik: Русия опря до ирански дронове. Ама не било вярно, американците лъжат, казват от Кремъл. Колкото лъгаха и, че Русия ще нападне Украйна?Русия се изложи като военна сила, не трябваше да почва тази война. Няма достатъчно дронове, и са по-калпави. Гаубиците им са с по-малък обсег. Ракетите за близко разстояние - също, и са по-неточни. Самолети пускат помалко в бойни действия, че ще ги свалят. Къде са онези миг-ове и су-та, с които се хвалеха? И т. н. - видя се, че са изостанали в технологиите.Единственото преимущество на Русия пред САЩ - хиперзвуковите ракети - се очертава да е спорно. Само страхът от ядрена война кара Запада да се държи по-сдържано с Русия. Путин в безсилие може да изтрещи и да натисне копчето. Той слезе на нивото на Ким Чен Ун....И още има хора, на които не им се вярва, че Путин върна Русия 100 години назад. И остави без надежда онези критично настроени към Запада, които искаха да има разумна алтернативна сила.
Разумна алтернативна сила в една лудница ? Не може да има такава освен здравият разум . И понеже той винаги е дефицитен, хората измислят митове и легенди и богове раздаващи правосъдие от последна инстанция.
Вчера гледах излъчен от БНТ филм за постиженията на Прехода - давам линк в коментарите. https://www.youtube.com/watch?v=72s8VFbsKbs
Чудесна е идеята на автора да останат в паметта на поколенията имената на хората с най-големи заслуги за откъсването на България от руската орбита и завръщането й в Западната цивилизация.
Нека и аз да изброя най-важните имена - независимо от текущата им оценка:
Желю Желев, Петър Стоянов, Иван Костов, Надежда Нейнски, Симеон Сакскобурготски, Соломон Паси.
Същевременно, авторът е включил във филма ревю на първата среща у нас на френския президент Митеран с нашите не точно дисиденти, но несъгласни с режима на Живков в началото на 1989 г, която се смята за началото на края на неговия режим.
Та френските журналисти открояват в репортажа си два непопулярни факта у нас:
(1) Че никой от присъстващите на срещата не е бил за смяна на системата на комунизма с демокрация, а само са настоявали и у нас да се провеждат реформите на Горбачов
(2) Че вероятно това не са истинските дисиденти, а истинските Митеран е посетил с пътуване до Пловдив!
На практика това означава, че никой от последващото ядро на СДС не е искал западна демокрация преди падане на самия режим! И че гласът на тези, които са я искали е бил успешно заглушен.
Това зададе профила на Прехода и обяснява дори днешното разкрачено положение на България между Изтока и Запада - 30 години по-късно.
Но кои са били истинските дисиденти?
Не знам пълния отговор, но предполагам за две имена:
(1) Илия Минев - Българският Нелсън Мандела, който лежи няколко десетилетия в комунистическите лагери и затвори без да си промени антикомунистическите убеждения.
(2) Поетът Петър Манолов.
И двамата от Независимото дружество за защита правата на човека.
Спомням си месеци преди да падне режима.
В “Работническо дело” - органа на Партията - някакъв верноподаник на режима, маскиран като журналист беше направил отвратителен портрет на Петър Манолов и неговите стихове. Явно поетът е бил пробил наложената му анонимност и е започнал да набира популярност, за да се е наложила тази поръчка.
Като видях статията, кръвта ми кипна по младежки и издирих в тогавашния телефонен указател номера на “журналиста”.
Попитах го дали след тази статия може да се погледне в огледалото и как се чувства човек като подлога… Затвори ми телефона. Помолих обаче моите съквартиранти и те му звъняха през час, но телефонът вече го вдигаше … жена с обяснение, че мъжът й е в мазето и на кого да върне обаждане.
Та повече за Петър Манолов не чух.
Но дори след толкова много време помня, че с Илия Минев бяха вероятно първите автентични български дисиденти срещу комунизма, които доживяха неговия край.
Знаете ли как е било в древните времена когато хората са били малко , а ресурсите много . Какво са правели свободолюбивите дисиденти от племето . Ами или са пречуквали вожда или са тръгвали да си търсят късмета другаде . Ефектът на границата ,когато можеш да теглиш една майна на всички и да отидеш другаде и почнеш наново , е причината хората да се разселят толкова бързо и да има първобитна демокрация . Когато обаче няма къде да отидат се създава йерархия и разделение за каквото става въпрос в Гилгамеш . Йерархията в обществото създава йерархия и в боговете и когато хората се разделят на роби и господари се появява и монотеизмът . Религията , идеологията ,следва обществените процеси и нуждите на управляващият елит и го легитимира .
Какво легитимираше комунизмът у нас и СССР ? Какви митове и идеологически клишета и как те се трансформираха в Русия при Путин , например, е интересен въпрос като можем да сравним с другите бивши соц страни и България или китайският фашистки режим . Сигурен съм ,че има многоучени глави ,които мислят и пишат по въпроса , но техните писания често са понятни само на самите тях и колегите им и не стигат на разбираем език до по-широка публика .
1. Комунизмът задължително е бъдещето и той някога ще победи и ние сме добрите , а Те враговете . Тоест Ние и Те и раят в някакво неопределено бъдеще "Дом за нашите деца " , но не като този от филма , и към това светло бъдеще ни води СССР .
Днес това е заменено от Александър Дугин и КГБ с подобна идеология за третия Рим и някаква духовност и изключителност . Лошите , враговете са англосаксонците , краварите , а духовните , добричките -Русия . 
Дали Путин вярва в такива глупости и затова ли почна войната мога само да предполагам.
Западът е врагът , а заедно с това и демокрацията .
Колкото до истинските дисиденти , те не бяха малко и се присмиваха на червените Господари с вицове . Тези дисиденти са ми по-симпатични от националиста Илия Минев и комуниста Румен Воденичаров, който на практика закрива Независимото дружество за защита правата на човека, съкратено НДЗПЧ, което е антикомунистическа организация в България.
През лятото на 1989 г. е подета инициатива за смяна на Илия Минев като председател. Решението е взето в дома на Владимир Кръстев през юли 1989 г., от т. нар. Софийска група: Костадин Георгиев, Григор Симов, Владимир Кръстев, Рут Леви, Стефан Савовски, Васил Костов, Мариана Златева, Димитър Томов, Волен Сидеров, Драгомир Цеков, Коце Иванов и Магда Георгиева, а Илия Минев изобщо не е уведомен. Събранието избира за нов председател на дружеството Румен Воденичаров, който също не присъства.
На 7 декември 1989 г. дружеството влиза в състава на Съюза на демократичните сили (СДС) заедно с много други антикомунистически партии и течения като Екогласност, Подкрепа и Зелената партия.
Вижте къде е е сега СДС -в съюз с Мафията .
Няма коментари:
Публикуване на коментар