ГОДЕН
Гражданско Обединение за Демокрация и Европейска Нация е само една куха фраза , подсказка какво трябва да се направи от всички желаещи промяна , която очевидно не е нито лява , нито дясна , нито либерална или консервативна , а просто логична и безкрайно необходима за всички нормални хора , партии и политици .Промяна на статуквото от фалшива , фасадна демокрация ,към истинска демократична правова държава с гарантирано върховенство и равенство пред закона .
ЗАЩО ОТНОВО СМЕ В РЕЖИМ НА СВАДА?
Преминало през търсенето на идентичност, всяко несъгласие се превръща в различие, а всяко различие – в предателство. А публиката гледа отстрани и изобщо не може да разбере защо да дава власт и пари точно на някой от тия, хванали се за гушите?
…В средата на 70-те години на ХХ век различните троцкистки секти в САЩ се мразеха толкова, че си пращаха полиция една на друга, за да им разтуря общите събрания. А през цялото време във всичките им програми пишеше: „Полицията – въоръжен отряд на фашистката държава…“. Три десетилетия по-късно много от тези троцкисти се оказаха „неокон“ – крайните десни ястреби около Буш-младши. Бяха си обърнали идентичностите с хастара навън.
Ако в този процес на непрестанен диалог и договаряне на сътрудничества вкараме идеята за идентичност като нещо хомогенно, цялостно, вътрешно непротиворечиво и дадено завинаги, никакво сътрудничество никога не може да бъде постигнато. С това не само губим възможността да влияем върху общото благо, но и свободата да се променяме и развиваме, да избираме ние самите как да се подреждаме вътрешно, да сме свободни да си конструираме идентичността.
Ето ви изказване на човек, който конструира своята идентичност по този (свободен) начин и затова няма как да се окаже в положението на сектант:
„…по отношение на семейните ценности аз съм консерва, по отношение на личните свободи аз съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист“.
Та на въпроса: дали онова, което сме, ни обрича на режим на перманентна свада? Отговорът е: да, що се отнася до толерантността. Докато вместо толерантност се борим за установяване и парадиране на някаква своя идентичност, ще се намираме в режим на перманентна свада.
И няма дори да сме свободни. Ще сме в стените на затвор, който сами сме си построили.
Защото изобщо, ама никак не е случайно, че горецитираните пасажи от Мил по повод толерантността се намират не другаде, а в книжка, озаглавена За свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар