Ранното и интензивно блокиране на Индия не само изравнява кривата на инфекциите с Covid-19, но също така допринася за инициирането на V-образно икономическо възстановяване, което в момента тече.
Критиците на отговора на Индия Covid-19 се оказаха погрешни.
Правилната гледна точка също
Третата индо-пакистанска война е въоръжен конфликт, воден между Индия и Пакистан в периода 3 – 16 декември 1971 г. Избухва по време на войната за независимост в Източен Пакистан и завършва с капитулирането на пакистанските сили в Дака. Военните действия започват с предварително въздушно бомбардиране на 11 индийски военновъздушни бази (операция „Чингис хан“), при което Индия се включва във войната за независимост в Източен Пакистан на страната на бенгалските националистически сили (мукти бахини). Продължила само 13 дни, това е една от най-кратките войни в историята.[1][2]
По време на войната, въоръжените сили на Индия и Пакистан се сражават едновременно на два фронта: източен и западен. Войната приключва, след като Източното командване на пакистанските въоръжени сили подписва капитулацията си[3][4] на 16 декември 1971 г. в Дака. Тази дата бележи и образуването на Източен Пакистан в нова независима държава – Бангладеш.
Индия и Пакистан са на прага на война
27 февруари 2019
Каргилската война е въоръжен конфликт, воден между между Индия и Пакистан в периода 3 май – 26 юли 1999 г. в окръг Каргил, Джаму и Кашмир, както и по Линията на контрол. Индийските военновъздушни и сухопътни сили имат за цел да изтласкат редовните и нередовните войски на пакистанската армия от освободените индийските позиции в сектор Каргил по Линията на контрол. Тази конкретна операция е наречена „Сафед Сагар“ (букв. „Бяло море“).
Повод за войната става нахлуването на пакистански войници, дегизирани като кашмирски бунтовници, към позициите на индийската страна на Линията на контрол,[1] която служи де факто като граница между двете държави. През първоначалните етапи на войната Пакистан хвърля вината за конфликта изцяло върху кашмирските бунтовници, но намерените документи сред жертвите и по-късните изявленията на министър-председателя и на главнокомандващия армията на Пакистан доказват участието на пакистанските паравоенни части,[2][3][4] оглавявани от генерал Ашраф Рашид.[5] Индийските въоръжени сили си възвръщат повечето от позициите от своята страна на Линията на контрол по въздух и земя. Изправени пред международна дипломатическа опозиция, пакистанските сили се изтеглят от останалите индийски позиция по линията.[6]
Войната е един от най-скорошните примери за планински военни действия на голяма височина и като такава създава значителни логистически проблеми за враждуващите страни. Освен това, за времето си тя е единственият случай на пряка конвенционална война между две ядрени сили (притежаващи ядрени оръжия). Няколкостотин войници загиват в сраженията и от двете страни.[6]
Летателни апарати, ядрени оръжия и многобройни вселени в санскритските текстове
На санскрит вимана означава „колесница на боговете“ или „самоходна въздушна кола“. В древните санскритски текстове е пълно с препратки към тези легендарни летателни апарати. Виманите са споменати както в известната книга Виманика Шастра, така и във великия индийски епос Махабхарата:
„ …те отново поглеждат към града си и чрез магьосничество излитат към небето, града и навсякъде… техният небесен, божествено сияещ, летящ град, който може да се движи навсякъде, сега отива под земята, след това се носи в небето, движи се диагонално с голяма скорост, или се потапя в океана.
Доказателства за древни ядрени оръжия могат да бъдат открити отново в пасаж от Махабхарата:
„Седем изгарящи слънца, появяващи се на небосвода, изпиха цялата вода в моретата и реките на Земята… Този огън, наречен Самвартака и подпомогнат от неблагоприятен вятър, изяде света, разпростирайки се на стотици и хиляди йоджани“. Една йоджана се равнява на 8 до 13 километра.
„И тогава в небето се издигнаха гъсти облаци, приличащи на стада слонове, обсипани с венци от светкавици, които бяха невероятни за съзерцание.“
„…облаците, които се събират в небето при този случай, са страховити за съзерцание… И тогава, владетелят на хората, самосъздалият се повелител, първопричината за всичко, чието жилище е в лотуса, изпи тези страховити ветрове и легна да спи!“
Възможно ли е да си представим, че същества, намиращи се в различни състояния на съзнанието, комуникират с нашата планета от милиони години? Някои ги наричат богове, за други са познати като етерични същества, или пък извънземни – дума, която на практика означава „извън тази Земя“. Примери за други светове, могат да се видят в много от санскритските пурани:
Страховита фантазия , или реалност от други светове , която може да стане реалност .
Най-добре е хората да приемат подобни видения като послания от едно възможно бъдеще както и останалата научна и ненаучна фантастика . Богатата и древна индийска култура няма да ги спаси , ако липсва разум у политиците , а такъв наистина няма по света и у нас ,защото, ако имаше, нито тази епидемия би била възможна , нито щеше да има войни и ядрени оръжия .
Няма коментари:
Публикуване на коментар