Когато гръм удари как ехото заглъхва

    И револверът гръмна  най-накрая .

 Голяма драма с американската демокрация .  Сега демократите ще управляват до второто пришествие на Тръмп или някой подобен на него .  

      Америка е разделена и това няма да се промени . Тръмп и републиканците се възползваха от това , но причината  не е личността на Тръмп . Възползваха се от него и той от тях, а сега ще го зарежат  и най-близките му сподвижници , но тези, които гласуваха за него   и се чувстват измамени  няма да изчезнат от сцената . Те не са декор на драмата ,който в следващото действие или представление някой може да разкара . След четири години отново ще има избор на президент , а само след две  са междинните  избори . За кого и за какви хора ще гласуват феновете на Тръмп ? Може ли републиканската партия да ги пренебрегне и издигне опоненти на тръмпизма ? Може ли да си позволи да изгуби техните гласове ? Ще посмеят ли политиците ѝ да се разграничат от него ?   

    Свива ли се социалната база на републиканската партия ? Какви хора традиционно гласуват за републиканците и какви са техните ценности и очаквания ?Колко е твърдият електорат и колко периферията ,която или не гласува или може да хареса демократ ? Има кой да умува  и изследва проблема им , но  ако твърдият и традиционен електорат се свива, маргинализира и фашизира , следващият кандидат може  да е дори по-лош от Тръмп.  

   Америка е разделена и това няма да се промени лесно и бързо за един президентски мандат . Грешната посока по нанадолното е почти на половин век от времето на Рейгън и преди него .

Партия	Демократическа партия (1932 – 1962) Републиканска партия (1962 – 2004)
40-и президент на САЩ
20 януари 1981 – 20 януари 1989

Когато той става президент  и побеждава действащият демократ Джими Картър той е вече на 70 години  и мъдър ,свестен човек, но тласка страната по нанадолнището  на растящото неравенство  и глобализация в интерес  на корпорациите и най-богатите . Защо , защото това са съветите ,които получава .Същите съветници не му позволяват да сключи с Горбачов договор за нулев вариант  и да се ликвидират ядрените оръжия . По това време Китай е много по-слаб и на власт е  Дън Сяопин, който смята, че мирът и развитието са два главни проблема на сегашния свят. За разрешаване на въпроса на Хонконг, Макао и Тайван, за осъществяването на мирното обединение на държавата, той инициативно предложи концепцията „един Китай с два строя“. Благодарение на концепцията му стана възможно връщането на Хонконг и Макао на Китай, съответно през 1997 г. и 1999 г. 

     С малко натиск  от Горбачов и Рейгън миролюбеца Дън сигурно би се присъединил  към един нулев вариант , но дълбоката държава и дълбокото гърло на военната промишленост в САЩ  елиминират опасността от всемирно  ядрено разоръжаване .  Хенри Кисинджър  може да е доволен, Империята на злото е клекнала , неговата стратегия   работи  и някой ден капитализмът ще победи и в Китай . Хенри е Съветник по националната сигурност на президента на САЩ (1969-1975), държавен секретар на САЩ (1973–1977)Водеща е интригата в Белия дом между Президента Ричард Никсън и неговия съветник по Национална сигурност - Хенри Кисинджър.  

Хенри Кисинджър: Тръмп е най-уникалният и независим лидер на САЩ "Той няма ангажименти към никоя група, защото спечели благодарение на собствената си стратегия", посочи Кисинджър, заемал поста държавен секретар в администрацията на президента Ричард Никсън (1969-1974 г.). Кисинджър отправи призив да не се припомнят на Тръмп неговите предизборни обещания, на които той не държи.

      

?!!! Куку  Той беше главният архитект на сближаването на отношенията между САЩ и комунистически Китай преди повече от четири десетилетия. Въпреки че китайско-американските отношения са на историческо дъно, Хенри Кисинджър е оптимист, че двете държави няма да влязат в унищожителен сблъсък, който може да разклати световния ред, пише сингапурският вестник "Стрейт таймс".

Според Кисинджър Китай и САЩ трябва да се приспособят, за да избегнат катастрофа.  Когато Кисинджър почука на вратата на Китай по време на историческата си визита в Пекин през 1971 г., мисленето във Вашингтон беше стратегически да се промени уравнението между САЩ и СССР през Студената война.

"Предизвикателството е да се поддържат фундаментални отношения на сътрудничество на фона на вродени различия, които в по-голямата си част са в резултат на технологична промяна и различия във философския подход", смята Кисинджър, който беше държавен секретар на САЩ от 1973 до 1977 г.

И глобализацията се ускори особено за Китай и САЩ.  На практика  САЩ започнаха да хранят  Дракона  . Япония не успя да им отнеме лидерството , а  и те я бяха окупирали. Японското чудо  и конкуренция не заплашиха с нищо сериозно САЩ. 

  Китайският дракон, обаче, е друго нещо . Докато глобализацията за американците и развитите икономики означаваше износ на  стоки и евтини работни места, машини оборудване , капитали   и внос на суровини и евтини трудоемки стоки , те печелеха . Освободените  си намираха макар и не така платена работа в услугите , но днес конкуренцията вече е на практика във всичко  и САЩ губят технологичното си предимство . За четири години няма как да се реиндустриализират и върнат загубеното .  От това развитие на нещата печелят все по-малко хора . Някога социализираният , опитомен  след Втората световна война капитализъм в САЩ и Европа  започна да подивява през 80-те години  и да се превръща в див, офшорен , глобален капитализъм , който може да изнудва държави и политици за отстъпки , намаления на данъци , както и работниците , наемният труд . Благодарение на свободното движение на стоки и капитали  глобален стана и пазарът на труда , а благодарение на Мрежата  вече се конкурират всички които могат да работят в нея от вкъщи . 

Глобалният резултат е намаляване  разликата в развитието  на страните и увеличаване неравенството вътре в тях  поради конкуренцията на глобалният пазар на труда и развитието на технологиите . Делът на наемният труд в БВП  на глобалната кочина  постоянно намалява , а това означава че търсенето изостава от предлагането , от капацитета , а това пък води до силен дефлационен натиск. Подобна е ситуацията преди един век  след Първата световна война и тя довежда до Голямата депресия  Просто  хората стават прекалено много и евтини  въпреки войната  и дефлацията  през положителните  обратни връзки на пазарите срива икономиката . Ако днес това не се случва , то е поради наливането на пари за да се бори дефлационният натиск и трупането на дългове . И както преди почти век, най-загазили  са САЩ като най-активни глобализатори .  Както Тръмп на практика не неправи нищо освен да намали данъците за корпорациите и най-богатите, така и Байдън няма да има как да противодейства ефективно . Неравенството и дълговете ще продължат да растат и при него .

Недоволните ще стават все повече .   В резултат на Голямата депресия и дефлация  след Първата световна война  фашизмът и комунизмът  победиха в някои страни . Болшевиките още по време на войната , а Мусолини и Хитлер, Франко след нея . Въпреки че в САЩ имаше и от едните и от другите , там те не успяха да вземат връх  поради предполагам културните различия и това че американците са пришълци  от определена порода . 

От онова време  изтече много вода и  хората се промениха .  Промени се културата , етническият и расов състав на САЩ .  Латинизираха се . Всяко второ бебе там е или латино или цветнокожо .Селска Америка стана градска. Населението се струпа по бреговете на езера ,реки и океани в мегаполиси ,  градове и градчета  .  Америка на О.Хенри и класиците изчезва и тази изчезваща ,топяща се Америка е въоръжена  и все по-гневна .   Тръмп им даде мечтата за една друга Америка .

Може ли Байдън да им я отнеме ? Може ли да им предложи по-добра ?  Кои ще са новите Богове на Америка ? Сещам се за Пърл Бък   .