вторник, 19 януари 2021 г.

Къде са "Даровете на влъхвите"

Къде е днес едноетажната Америка и за кого гласува . Почти век след този пътепис и 110 години след смъртта на О. Хенри , къде са "Даровете на влъхвите" 

Едноетажна Америка

 

През есента на далечната 1935 г. великите руски сатирици Иля Илф и Евгений Петров поемат на пътешествие в САЩ като кореспонденти на вестник „Правда“. От личните им впечатления се ражда „Едноетажна Америка“ – пътепис с особен заряд, въздействащ като роман, който се нарежда сред най-значимите творби на руския творчески тандем.

Придружавани от семейната двойка Адамс, Илф и Петров прекосяват Америка от Атлантика до Тихия океан и обратно в своя новозакупен сив форд. По време на това вълнуващо приключение те успяват да посетят 25 щата, спират в стотици градове, срещат хора от всички прослойки – от работници в заводите до предприемачи и интелектуалци, сред които самите Хенри Форд и Хемингуей.

И въпреки че се качват на емблематичната „Емпайър Стейт билдинг“, техният поглед е отправен към „едноетажната“ Америка. С проницателност и добронамерена ирония те представят живота на обикновения американец, а не чудесата на техниката и строителството.

В книгата те не съдят, а достоверно обрисуват онова, което виждат, не слагат етикет, а се опитват да разберат тази огромна страна в контраста й между Южните щати и Западното крайбрежие. С типичното си остроумие авторите предлагат любопитен поглед към икономиката, държавното устройство, бита, религията и изкуството.

Многократно цензурирана в Русия, днес „Едноетажна Америка“ носи в себе си прелестта на изящната ирония, така характерна за господата Илф и Петров, и отправя предизвикателство към въображението на съвременния читател.


„Временно смутени милионери“: Щайнбек срещу Илф, Петров, Троне
28 септември 2017 г. 13:52    Абонирай се

Чета едноетажната Америка на Илф и Петров (известна още като Little Golden America или American Road Trip ) и бях поразен от цитат, който много наподобява известната поговорка: „Социализмът никога не пусна корени в Америка, защото бедните не се виждат експлоатиран пролетариат, но като временно смутени милионери. "

Този цитат е от глава 25, в която бандата се движи през пустинята в Аризона и взима стопаджия, който му е спечелил късмета:
Когато излизахме от Флагстаф, провеждайки курса на Големия каньон, г-н Адамс каза: "Е, какво мислите? Защо този нещастник настоява да остави пет милиона на брой на милионерите? Не знаете ли? Е, тогава ще ви кажа. В сърцето си той все още се надява някой ден самият той да стане милионер. Американското възпитание е страшно нещо, господа! "
(Параграфът се чете по същия начин на оригиналния руски език. Г-н Адамс, между другото, е Соломон Абрамович Трон.)

Бях поразен от това колко много този пасаж прилича на (парафразиран, евентуално погрешно атрибутиран) цитат на Стайнбек, „Социализмът никога не е пуснал корен Америка, защото бедните се възприемат не като експлоатиран пролетариат, а като временно смутени милионери. " (Предполагаемият) източник на този цитат е статия на Щайнбек от 1960 г., докато едноетажна Америка е публикувана през 1937 г.!

Има ли връзка между цитата "Steinbeck" и възможната забележка на г-н Trone? Или същността му е достатъчно обща, за да може това да бъде едновременно откритие?


https://ask.metafilter.com/314056/Temporarily-Embarrassed-Millionaires-Steinbeck-vs-Ilf-Petrov-Trone

Свободна воля? Това е инсинуация срещу човека от човека . С нея се обяснява първородният грях и изгонването от рая . Значи Бог създал човека съвършен по свой образ и подобие, но понеже му дал свободна воля , човекът греши и се бунтува, включително срещу правилата . Едно безсмислено правило да не вкусва плодът на познанието и е изритан . Мой има замисъл. Просто хората са маймуни и като стадни животни имат записана програма за поведение в стадото . Натрупаният на генетично ниво опит взаимодейства със средата и се получава културният пласт , който обаче не може да се отдели от записаното в гените . С други думи ,човекът има същност и не е безкрайно пластичен, има си граници . Свободната воля и вината, боговете разни и т.н. са негова измислица и тя повече или по-малко съответства на същността . За да се получи хармония между същност и ценности , инстинкти и реални потребности тази самообучаваща се система трябва доста да се потруди и това знание се заплаща понякога с много страдания и смърт . Процесът е извън контрол и опитите да се манипулира са всъщност част от процеса на натрупване на опит . Да се управлява конфликта е висшият пилотаж във менажирането , а небесен менажер всъщност няма .
"?Истината е, че един добре управляван конфликт може да бъде от полза на хората и компаниите. В действителност управлението на конфликти често е една от най-големите причини за промяна. Справяйки се правилно с конфликта, можем да помогнем на хората да бъдат по-иновативни, да се създадат здрави връзки, ефективни екипи и да се подобри производителността. Ключът е откритото справяне с проблема и достигането до печеливш и за двете страни резултат.
Как един конфликт би бил полезен за хората и компаниите?
Според проучване на Американска мениджмънт асоциация обикновено мениджърите влагат най-малко 24% от времето си в управление на конфликти. Звучи ли шокиращо голямата загуба на време? В действителност това е една възможност - ако конфликтът се разглежда конструктивно.
Конфликтите са кръвоносната система на високо ефективните организации. Спорове, разногласия и различни гледни точки относно стратегия и изпълнение създават енергия, водят до промяна, стимулират креативността и подпомагат формирането на силни екипи.
Организации, които насърчават хората да се изправят срещу проблемите, са установили, че това води до иновации, нови цели и промени, необходими за постигането им. Този подход се прилага от много от най-големите мултинационални корпорации в света, както и от правни кантори, хуманитарни агенции и правителства.
Да се ​​изправим пред конфликт крие своите рискове. Ако не се управляват правилно и ако резултатът е „аз печеля – ти губиш“, процесът може да разедини екипи и да разруши взаимно уважение, ангажираност и доверие. Въпреки това има причина да вярваме, че всички конфликти могат да доведат до резултати, в които всички печелят.?" https://www.investor.bg/…/shest-osnovni-umeniia-za…/
Съвършено е само нищото . Всяко реално нещо е повече или по-малко незавършено и непълно . Например протонът и електронът се допълват и самостоятелно са вечни без външно въздействие както и водородният атом, но неутронът след средно 11 минути се разпада . Протонът и електронът са две допълващи се противоположности като ДА и НЕ а неутронът е едно несигурно МОЖЕ БИ . Ако всички химични елементи бяха завършени като хелият и други инертни газове , нямаше да има това огромно многообразие от химически връзки и структури , нямаше да има и живот .
Човекът също е незавършен и част от една несъвършена и конфликтна ситуация между продуценти и консументи . Хармонията и равновесията в биосферата са временни явления . Същото е и с човешкото общество и същество . Няма и не може да има край на историята докато има хора . Единственият възможен край на историята е унищожаването на човека . Това може да стане по много начини включително и поради конфликт . Психологията на човека също е конфликтна . Защо се появяват религиите и строят гробници . Ами защото инстинкта за самосъхранение е в конфликт с реалността на смъртта , на края . Този конфликт храни голяма част от така наречената духовност и участва на практика във всичко . Ако хората го разрешат като постигнат дълголетие или дори практическо безсмъртие , това вече няма да са хора . Освен това ще възникне друг конфликт , за това кой има право да е безсмъртен и ползва ресурсите и кой не . Представете си, че днес открият "Ваксина "срещу смъртта . Вземат ти стволови клетки , модифицират ги генно и после ти ги инжектират . Те започват да обновяват органи и тъкани като заместват старите и повредените и така за вечни времена .
Кои хора според вас ще се докопат първи и дали останалите ще са им нужни . Ако човекът стане практически безсмъртен ,но продължи да се възпроизвежда е очевидно ,че конфликта ще е жесток . И днес пренаселването вече е проблем за някои страни .
Та за американците може да се каже ,че вече не са това което бяха преди 100 години, нито като култура и предразсъдъци , като ценности и гени . Всяко второ американче е или латино или цветнокожо . Това население обикновено няма селски фермерски корени от времето когато 80% са били селяни или защото са потомци на бившите роби или защото са дошли след като земята е била поделена , а индустриалната и технологична революция е напълнила с машини селото и градовете . То не е част от едноетажна Америка . На практика вече има много Америки . Кое може да ги сплоти в условията на пандемия и икономическа криза , на растящо неравенство и дългове .


Веднъж, по време на пътуването из Америка, ние с Илф се скарахме.

Това се случи в щата Ню Мексико, в градчето Галоп, вечерта на същия ден, за който в книгата си „Едноетажна Америка“ сме написали главата „Ден на несполуки“.
Бяхме прехвърлили Скалистите планини и бяхме капнали от умора. А предстоеше да седнем пред машината и да пишем фейлетон за „Правда“.
Седяхме в неуютната хотелска стая и се вслушвахме неволно в свирките и камбанния звън на маневрените локомотиви (в Америка железопътните линии често минават през града, а на локомотивите са окачени камбанки). Ние мълчахме. Само от време на време някой от нас казваше: „Е?“
Машината беше отворена, във валяка беше сложен лист, но работата не потръгваше.
Впрочем това ставаше най-редовно през цялата ни десетгодишна литературна дейност — най-трудното беше да се напише първият ред. Бяха мъчителни дни. Ние нервничехме, карахме се, подканвахме се взаимно, после млъквахме за цели часове, безсилни да изстискаме от себе си една думичка, после започвахме изведнъж оживено да бъбрим за неща, които нямаха нищо общо с темата ни — например за Обществото на народите или за недостатъците в работата на Съюза на писателите. После пак млъквахме. Смятахме себе си за най-отвратителните мързеливци на този свят. Смятахме се за невероятно бездарни и глупави. Беше ни противно да се гледаме.
По правило, когато това мъчително състояние достигаше до крайност, изведнъж се появяваше първият ред — най-обикновен, с нищо незабележителен ред. Произнасяше го един от нас, и то твърде неуверено. Другият го пооправяше с кисела физиономия. Записвахме реда. И същия миг настъпваше краят на всички мъки. Знаехме от опит — щом е налице първото изречение, работата ще тръгне.
Но ето че в град Галоп, шата Ню Мексико, работата просто не потръгваше. Първият ред не се раждаше. И ние се скарахме.
Та на въпроса КАК? на Евгени Кънев може да се отговори ами както обикновено . Но дали по-точният въпрос не е Защо ?
Според мен отговорът е Защото политическият мениджмънт е остарял, а управлението на конфликта неумело и кризисно .
И най-тъжното е ,че с изборът на Байдън това едва ли ще се промени съществено . Байдън е повече от същото , от инерцията .
Вашингтон е блокиран от повече американски войници от тези в Ирак и Афганистан взети заедно. Пушилка се носи от някакъв пожар в близост до административни сгради. Тежковъоръжени се разхождат в призрачен град в очакване на инагурацията на 46тия президент на САЩ.
Как американската демокрация - образец за другите по света - стигна дотук?
Фундаментът на съвременната демокрация е свободната воля на човека. Както в миналото властта е произтичала от Бог и божествените закони, така от няколко века тя произтича в свободните общества от свободната воля на човека. В политиката избирателите знаят най- добре, на пазара клиентите знаят най- добре, в личния живот сърцето знае най-добре. Това дори се смяташе за краят на историята.
Проблемът е, че свободната воля на избор се упражнява чрез чувствата, а не чрез рационалното мислене. ( Както ни убедиха и американските избори ).
Самите чувства са калкулации за преживяване и оцеляване и са продукт на милиони години еволюция, която е подбирала тези от тях, които са давали достоверна информация за продължаване на човешкия род. Затова - смята Харари - дори и най- жестоките диктатури се провалят, защото дори 24 ч. наблюдение не може да вникне в механизма на чувствата и базираната на тях свободна воля.
Какво става обаче, когато новите информационните технологии позволяват да ни се създаде психопортрет и дадат рецепта с какви думи и по какъв начин да ни се влияе? Както го направи Cambridge Analytica и помогна решително за успеха на Брекзит и Тръмп през 2016?
Къде отива свободната ни воля?
Няма ли вече вярата в Бог да бъде заменена с вярата в политик, който така добре ни познава изричайки нашите мисли?
Ако ви звучи налудничаво никога не забравяйте как образована и развита нация като Германия застана плътно зад Хитлер. Нито как 74 млн американци гласуваха за един класически мошеник, но с десетилетен опит в медийното въздействие, специалист по оцеляванията във всякакви ситуации.
Когато милиони хора чуват това, което искат да чуят - че изборите са фалшифицирани - не губят ли именно свободната си воля, формирана от обективна информация?
Как загубата на свободна воля ще засегне обществото, свободата и демокрацията?
Днес го виждаме във Вашингтон.

Няма коментари:

Публикуване на коментар