Истинският враг

Истинският враг е човешката простотия , страховете човешки , суеверието , а те се изкореняват с образование , просвета и наука.

Днешната саудитска кралска династия (Ал Сауд) се появява в централна Арабия през 1744, когато Мохамед бин Сауд, основател на династията, се съюзява с Мохамед ибн Абд ал-Уахаб – краен сунитски духовник. Това обединение полага основите на саудитската кралска система от идеологическа гледна точка.До преди 100 години Саудите са племе от пустинни разбойници , които се възползват от първата световна война да си направят държава.. През 1916 с насърчаването и подкрепата на Великобритания (която се бори с османците през Първата световна война), шарифът на Мека Хюсеин бин Али повежда Арабското въстание. Макар и да не постига целта си – обединение на арабските народи в една държава – Арабското въстание окончателно освобождава Арабия от османския контрол.

По това време Абдул Азис бин Сауд вече е възвърнал позициите си на водещ благородник в централна Арабия (Неджд) и с помощта на уахабитско-бедуинска армия, наречена ихван,] той започва поход за поставяне на всички арабски земи на полуострова под свой контрол. До края на 1925 ихванът вече владее почти всички територии на днешна Саудитска Арабия.

Това е кървава династия, която е подкрепена от тогавашната суперимперия на злото . Именно съюзът с британците и петролът ги замогват, но едва при наследника на Британската империя на злото , Американската империя на злото, започва техният възход. Американците залагат на тях и Израел и на Шаха на Иран срещу влиянието на СССР и арабският националсоциализъм Заложиха на Пакистан и мюджехидините , на талибаните в Афганистан.

Преди тава лидерът на арабите е многолюдният Египет, който е светска република като и останалите националсоциалистически режими подкрепени от червената империя на злото . За да преборят тази империя тъпите Американци заложиха на религията и цинизма , на двойните стандарти и лицемерието . Сега Европа бере плодовете на тяхната "далновидност" Наистина от националсоциалистите остана само Асад, но бъркотията е пълна . Сега е време Янките да оправят кашата която забъркаха . Вместо това те продават оръжия на Саудите и свалиха ембаргото де факто от Иран . Ако целта им е шитски Иран да воюва със Саудите и да омаломощят тези претенденти за влияние в региона , то зле са си направили сметката. Турция също играе двойна игра и преследва своите интереси . До Първата световна война османската империя е лидерът на целият ислямски свят, а султанът е халифът.

Ислямистите в Турция(това е синът на Ердоган )

сънуват това "велико "минало и имат различни интереси и планове от тези на Европа и САЩ, макар да са уж съюзници в НАТО. Те искат Ататтюрк да бъде забравен и империята възстановена под една или друга форма. 

Евгений Дайнов Може да си разсъждава колкото иска колко сме глупави и как историята се повтаря, как Путин се включва срещу ИД за да получи отстъпки , най вероятно Крим и падане на санкциите, но само на глупака не е ясно ,че победата над главорезите ще бъде Пирова победа и няма да спре възхода на радикалният ислям.

Докато в Европа има гета и проповедници на радикален ислям финансирани от Саудитска арабия и сие, проблемът само ще расте. И въпросът е защо никой още не е спрял потоците от пари , сайтовете с проповеди и реклама на радикалният ислям и не е затворил джамиите където се проповядва насилие и нетолерантност, не е прибрал проповедниците на топло .

Как Саудитска Арабия е оформила и експортирала основния източник на глобалния тероризъм

Докато движението Ислямска държава разрушава една след друга различни национални държави, създадени от европейците преди почти един век, изключителната му диващина постепенно започва да изглежда като олицетворение на насилието, което за много хора е неразривно свързано с религията изобщо и с исляма по-конкретно. Освен това то ни кара да мислим, че неоконсервативната идеология, която вдъхнови войната в Ирак, е илюзорна, тъй като основната ѝ предпоставка беше, че либералната национална държава е неизбежен резултат от модерността и че, щом само бъде премахната диктатурата на Саддам, Ирак няма как да не се превърне в демокрация от западен тип. Вместо това обаче се появи Ислямска държава, която е родена от иракската война и чиято основна цел е възстановяването на пред-модерния авторитаризъм на халифата, с пълно завръщане към някакъв вид варварство. Множеството видеоклипове, в които се показва как се обезглавяват различни западни и други заложници и пленници, масовите разрушения, унищоженията на произведения на изкуството – всичко това без съмнение ще се схваща от множество хора като доказателство за хроничната неспособност на исляма да приеме ценностите на модерността.

Но макар Ислямска държава да е без съмнение ислямско движение, тя не е нито типична, нито пък има корените си в далечното минало, тъй като основата ѝ е уахабизмът – една форма на исляма, практикувана в Саудитска Арабия и развита едва през 18 век. През юли 2013 Европейският парламент определи уахабизма като основен източник на глобалния тероризъм, и все пак главният мюфтия на Саудитска Арабия, който осъжда Ислямска държава по възможно най-остър начин, винаги е настоявал, че „идеите на екстремизма, радикализма и тероризма не са част от исляма по никакъв начин“. Други членове на управляващата саудитска класа обаче гледат доста меко на движението, приветствайки неговото упорито противопоставяне срещушиитския ислям, както и салафистката му чистота, и строгото му придържане към оригиналните практики на исляма. Тази непоследователност сред саудитските елити е здравословно напомняне за невъзможността да се правят точни обобщения по отношение на която и да е религиозна традиция. В своята кратка история уахабизмът е развил като минимум две отчетливо различни форми, всяка от които има напълно различно схващане за насилието.

През 18 век, когато мюсюлманските имперски сили започват да губят контрол над периферните си територии, в много части от ислямския свят възникват множество възродителни движения. По това време на Запад се започва постепенното отделяне на църквата от държавата, но този секуларен идеал е радикално нововъведение, също толкова революционно, колкото и комерсиалната икономика, която Европа развива едновременно с него. Никоя друга култура не разглежда религията като чисто лична работа, разделена от такива светски начинания като политиката, така че за мюсюлманите политическата фрагментация на тяхното общество е също и религиозен проблем. Тъй като Коранът им е дал свещена мисия – да изградят една справедлива икономика, в която всеки човек се третира с безпристрастност и респект – политическото благоденствие на умма-та (общността) винаги е било въпрос от свещена важност. Ако бедните бъдат потискани, уязвимите – експлоатирани, а държавните институции – корумпирани, то мюсюлманите са задължени да положат всички усилия, за да върнат обществото обратно в правия път.

И така реформаторите от 18 век са убедени, че ако мюсюлманите биха искали да си възвърнат изгубената власт и престиж, те трябва да се завърнат към фундаменталните догми на своята вяра, с което да осигурят, че Бог, а не материализмът или светските амбиции, доминират в политическия ред. В този „фундаментализъм“ няма нищо войнстващо; по-скоро това е опит на по-долните слоеве на населението да се преориентира обществото. Той не съдържа джихад.

.Авторът на следващата статия сигурно е прав, но все пак е глупак. Ако някой нарушава правилата ,той трябва да бъде наказан. Тези идиоти

, психопати и бандити също са жертва защото някой е промил мозъците им и ги използва в една мръсна игра на пари и власт. Мотивът е ясен, оръжието на престъплението е налице и остава да се открие кой печели и кой поръчва кървавият купон, с чии пари. Ако се зададат правилните въпроси и открие поръчителят и вдъхновителят може би много бързо ще се реши проблемът с тероризма.

Другият проблем пред ЕС са бежанците
Истината е ,че Европа не може да поеме всички желаещи и трябва да подбира според образованието и интелекта , а простаците да връща обратно. Те няма да се интегрират. И един оратор каза правилно ,че ако знаят че няма да бъдат приети няма да рискуват живота си и ще се заемат да оправят своите страни . Европа трябва да им помогне в това ,а не да се пълни с чужденци. http://vbox7.com/play:66d8daf15d&start=70
А нашият проблем са нашите гета и политици , корупцията , образованието ,полицията и съдебната система, безработицата и неграмотността , ниските доходи и култура .
Надеждата че ще се снишим и бурята ще ни отмине без да правим нищо е много опасна.
Трябва всички, които са учили ислям извън България да бъдат държани изкъсо, да се затворят и забранят религиозните училища, да се спре финансирането отвън. И да се финансира образованието и възпитанието, грижата и защитата на децата от насилие и проповядването на насилие. Плевнелиев е прав, че тероризмът се появява там където образованието се е провалило, но не само образованието разбира се . Неблагополучията там са следствие на състоянието на обществото ,на морала , на модела , на отношенията между хората и държавата , на ценностите.Тероризмът е наказанието за егоизма на една цивилизация , за лицемерието ѝ .

Евгени Марков

Какво като си израснал в Париж? Когато си останал трето поколение аутсайдер, полуграмотен си и всичко, което умееш е да хвърляш с лопатата, пак си никой. Гледа господин Никой хората около себе си. Завижда им за положението, колата, телефона, дрехите и усеща колко е излишен на обществото. Елементарни неща са непостижими за него. Той е безпомощен. От него никой не се нуждае. Освен исляма. За джихад.
И вече е Някой. Има си кауза, група, значение. Не е нужно да мисли. Клещеяки Аллах е велик, добавя малко и към своето величие. Няма нужда да познава исляма. Ако не е исляма, ще е нещо друго. Олигархичната "икономика" ще ражда хиляди като него. Той самият, ще ражда себеподобни. Хора чиито живот, пък и смърт, струват жълти стотинки за самите тях.
Исляма е подходяща среда, но създателят им не е исляма. Друг е - новият световен ред и високите технологии. Но най-вече интелектуалното неравенство в един материален свят. В който количествените натрупвания водят до качествени изменения.

Западна Европа беше свикнала да гледа на бягащите на джихад в Сирия хиляди свои младежи като на буйни хлапета, съблазнени от демоничната пропаганда на салафитите. Стотици отчаяни родители заминаваха за Източна Турция и дори проникваха в базите на "Ислямска държава" в опити да отведат отрочетата си, закопнели да се прославят като воини мъченици на халифата. Някои от тези юноши и девойки /една пета от тях са в училищна възраст/ бяха върнати с шамари и сълзи у дома, други преминаха през рутинни разпити в полицията, трети получиха условни или символични присъди. Европейските правителства решиха, че неуравновесените представители на идното поколение имат нужда най-вече от повече социални помощи, психотерапевти и рехабилитатори. Смяташе се, че някои от тези блудни синове вече

са се самоизлекували от шахидската треска

и ще се преродят като улегнали членове на западните общества. През февруари съдът в Антверп даде 12-годишна присъда на водача на най-мощната терористична мрежа в страната "Шариат за Белгия" - Фуад Белкасем. Той лично е изпратил по бойните полета на изток стотици "живи бомби", но неговите адвокати пледираха, че е невинен и със своята обществена дейност просто искал да отправи провокация към общество.

Един от питомците на Белкасем - Абделхамид Абаауд, устрои кървавата баня в Париж миналия петък. 27-годишният мароканец, роден и израснал в брюкселския квартал Моленбек, играе съществена роля в последните зловещи атентати в Брюксел и "Шарли ебдо". В хода на разследването става ясно, че всичките досега идентифицирани камикадзета, жители на Брюксел и Париж, са всъщност ветерани от войната в Сирия. И седмината разпознати са се изявявали като дребни престъпници, преди да попаднат в ръцете на лукави имами и да се превърнат във "воини на халифата". Френските служби са получили информация от няколко чужди правителства за готвените покушения и след несполуката се оправдаха, че сигнали за планирани терористични актове на територията на страната пристигат ежеминутно и те нямат физически капацитет да проверят всички. Счита се, че радикализираните млади салафити във Франция са над 10 000, половината от тях са потенциални терористи. Над 1000 френски муджахидини трупат боен опит в Леванта днес. За да бъдат следени и подслушвани всички от тях, се изисква колосален кадрови и технически ресурс и френските власти обявиха, че набират хиляди нови служители за антитерористичните подразделения. Подобна е картината в почти всички западноевропейски страни, отгледали през годините влиятелни салафитски сцени и

дали на Ислямска държава хиляди свои момци

- експертните оценки за броя на европейските джихадисти варират между 20 и 30 хиляди души.
"Франция е във война", уведоми света Франсоа Оланд. Малко по-късно и руският президент Владимир Путин потвърди, че пътническият самолет над Синай е бил свален от джихадистите. Париж и Москва дружно изпратиха бомбардировачите си да изсипват килими над Рака, столицата на халифата на Абу Бакр ал-Багдади. Паралелно с това се засили взаимодействието между руските и американските сили, атакуващи от въздуха цели на Ислямска държава. В същото време не остана тайна нежеланието на всичките супервоенни сили да пратят сухопътна войска срещу ИД. Обама подчерта, че наземната операция ще бъде грешка. От една страна, остават противоречията между САЩ и Русия на терена. Първите си партнират с местните сунитски режими, докато вторите поддържат шиитската ос - Иран, Багдад, Дамаск, Хизбулла, хутите в Йемен. Крайният резултат е, че всички покровители снабдяват протежетата си с огромни количества оръжие и

пожарът на войната непрекъснато се разраства

Турция има отделен свой интерес, който възнамерява да прокарва, без да се съобразява с партньорските си отношения в НАТО или в двустранен план с Русия.

Дори и по чудо от небето халифатът да бъде разгромен, никой от компаньоните в Брюксел няма отговор какво да прави с хилядите войнствени салафити във вътрешния си двор. Нито има представя как да се справи с нарастващите антиимигрантски и антимюсюлмански нагласи в западноевропейските общества. Лесно е да засипеш с бомби Рака, но няма начин да бомбардираш брюкселския квартал Моленбек, известни места в Лондон или 19-и район в Париж, дал на света касапите на "Шарли ебдо" - братя Куаши. Европейските власти е крайно време да спрат да третират джихадистите като сглупили капризни деца и трябва да започнат да гледат на тях като на това, което те искат да бъдат и са - вражески войници и "спящи клетки" от терористи смъртници, готвещи се да осъществят масово изтребление над гяурите в собствените им столици. Засега обаче Брюксел по нищо не показва, че разбира реалността на обявената и започната война, участниците в нея и разположението на силите. Джихадът вече е само на няколко пресечки от сградите на Европейската комисия и Европарламента. Предстои урокът да бъде научен по трудния начин.

Копирано от standartnews.com

 Умният се учи от грешките на другите и от своите , глупакът се учи само от своите , а идиота упорито ги повтаря .
       И тъй като историята на Европа не само не е история на арабите и исляма, а история на неверниците и враговете , малко вероятно е слънчасалите простаци в бели чаршафи да вдигнат глава от корана и да схванат поуките и опита на Европа , а той показва че когато религията е държавна и властите са сраснали и концентрирани , няма напредък и цивилизация.   Очевидно ще трябва да научат урока по трудният начин и Запада не трябва да се меси ,колкото и жесток да е този урок защото ако се намеси , няма да има поука  и ще се намерят оправдания и  виновници -евреите и кръстоносците .
 Голяма грешка беше САЩ да свалят правителството на Иран и да слагат своя шах, да флиртуват с безумната  Саудска династия, да свалят от власт арабските диктатори и да влизат в Афганистан и Ирак. 
 Оставете арабите на мира . Нека си изживеят средновековието и религиозните войни . Оставете евреите да си изживеят илюзията за обетована земя. Тя не е ваша . Не вземайте страна в конфликтите и не проявявайте милост към бежанците освен ако се откажат от своята религия и приемат правилата на цивилизацията . Друг начин няма . Който иска да излезе от затвора на исляма  ,да заплюе корана и да заповяда.



Вижте това От векове насам арабите остават в плен на Средновековието и не успяват да изградят правова държава и цивилизовано общество, твърди един сирийски поет и бунтар, наричан „Ницше на арабския свят”.

Сирийският поет Адонис

На откриването на Мюнхенския литературен фестивал, известният сирийски поет Али Ахмад Саид, който публиква под псевдонима Адонис, обвини Европа, че твърде късно е разпознала терора. Адонис е един от най-значимите арабски интелектуалци в наши дни. Неговите книги се преведени на много езици. Името му често се споменава и сред потенциалните кандидати за Нобелова награда за литература. "С право го наричат „Ницше на арабския свят”.

85-годишният Адонис от 30 години живее в изгнание в Париж. Той все още е под впечатлението на последните събития във френската столица: "Всеки, който живее в една европейска страна, е потресен от ужасяващите събития и се солидаризира с народа на страната, в която живее. За мен това е Франция, Париж. Аз съм част от тази страна", заяви той.

"Европа твърде късно забеляза терора"

"Това, което стана в Париж, е продължение на всичко, което се случва в арабския свят. Редно е да се запитаме, защо Европа осъзна терористичната опасност с толкова голямо закъснение? От пет години терорът господства в Ирак, от известно време насам той е ежедневие и в Сирия, Либия и Йемен. Но явно хората там нямат никаква стойност за Европа", заяви поетът. Според него, европейските страни, които са имали колониално присъствие в Средния и Близък изток, трябва да се откажат от този свой егоизъм, както и да преосмислят отношенията си с онези страни, които финансират терора и поддържат терористите с оръжия и други средства.

"Арабският свят все още e в Средновековието"

"Там, където ислямът е държавна религия, той носи изостаналост ", смята Адонис

Сирийският поет изтъква, че от повече от 14 века насам – т.е. от създаването на първата ислямска държава, арабите не успяват да изградят правова държава и цивилизовано модерно общество, независимо от всичките богатства, с които разполагат. "В арабския свят ние живеем все още в Средновековието", каза дословно той. Според него, това е една от причините за масовото бягство на хора от региона. За много от тях, Европа е убежище от насилието, но и място, на което могат да намерят работа. "Те искат да се чувстват като хора с права и задължения. Те искат да се наслаждават на свободите, които притежават европейците", заяви Адонис.

Срещу инструментализирането на религията

Сирийският поет винаги се е смятал за бунтар, и то не само в литературата. На критиките на свои колеги от арабския свят, че недостатъчно се е дистанцирал от режима на Асад, Адонис отвръща по следния начин: "Аз винаги съм бил на страната на онези, които са против насилието и се застъпват за демокрация и светско устройство на държавата. Защото там, където ислямът е държавна религия, той носи вината за разрушения и изостаналост.

Това е тежко насилие срещу хората, което е неприемливо", казва поетът и пояснява: "Аз нямам нищо против хората, които изповядват някаква религия, но съм против всяка религия, която се превръща в институция и се меси в личния ни живот”.Държавата и религията трябва да бъдат разделени. Основният проблем на арабския свят е в това, че религията често бива политически инструментализирана – в образованието, културата, държавните институции и правораздаването.

Литературата, според него, е призвана да се противопоставя на подобно развитие, да разяснява и просвещава. "От 14 века насам ние сме заключени в затвора на исляма, но напук на всичко това нито един поет в историята на арабската литература не е вярвал в Бога. Нито един! Това е невиждан феномен!", казва сирийският поет и пояснява, че поетите винаги са се противопоставяли на насилието и на институционализирането на религията.

Адонис гледа критично на канона в арабската литература, който кара писателите да не поставят въпроса за смисъла на исляма.

http://dversia.net/449/to-defeat-isil/  

За да победим Ислямска държава, трябва да подведем под отговорност и западните, и мюсюлманските лидери 

LAILA LALAMI

Ние трябва да подведем под отговорност правителствата на САЩ, Франция, Великобритания, Русия, Иран и много други, които оказват подкрепа на всеки следващ диктатор в Близкия Изток и Северна Африка, и чиито намеси, изглежда, “създават” по 10 терористи от всеки един убит.
Ние трябва да подведем под отговорност Джордж Буш и Дик Чейни, чиято катастрофална инвазия в Ирак през 2003 г. и последващото разформироване на иракската армия дестабилизираха целия регион.
Ние трябва да подведем под отговорност саудитските крале – Салман, Абдулах и Фахд – чието финансиране на уахабистката доктрина отприщи бича на ислямисткия екстремизъм.

Когато бях малка, в Мароко, никой свещеник не ми е казвал какво да правя, какво да чета или да не чета, в какво да вярвам, какво да обличам. И дори и да са го правили, бях свободна да не ги слушам. Вярата беше повече от очевидните ѝ манифестации. Но нещата започнаха да се променят през 80-те. Беше разгарът на Студената война и арабските тирани видяха възможност. Видяха, че могат да се задържат на власт за неопределено време, ако репресират дисидентите около себе си – повечето от тях, секуларни леви – и като насърчават религиозното дясно с мълчаливото или открито съгласие на САЩ и западните съюзници. В празнотата, създадена от погубването на секуларното ляво в арабския свят, встъпиха уахабитите с почти неограничени финансови ресурси. Уахабистките идеи се разпространиха в региона не защото имат някакви достойнства, – те нямат – а защото бяха и продължават да бъдат добре финансирани. Не можем да победим Ислямска държава без да да победим уахабистката теология, която я роди. И за да направим това, ще са необходими също толкова усилия и средства в защитата на либералните идеи.