Фейсбук политкоректност и цензура

Димитър Димитров

"Расизмът е нещо естествено за едно стадно животно. Неестествена е толерантността , демокрацията и човещината. Те са културни придобивки , резултат от натрупването на социален и исторически опит, на ценности .Приобщаването към някаква банда ,стадо и омразата към чуждото и непознатото са естествени маймунски инстинкти. Най-близките ни братовчеди , шимпанзетата също воюват и са канибали като нас. През по-голямата част от своето съществуване , хората са били канибали живеещи в малки стада. "

Въпросът ми е дали това, което казвам е исторически вярно , дали науката може да потвърди ,че през десетките хиляди години  съществуване , буквално да вчера , хората не са били демократи , не са били толерантни и са се изяждали взаимно в буквален и преносен смисъл.  

   Ами в Нигерия имаше ресторант където се предлага човешко месо , а при гладомора в Украйна се стига до канибализъм.

   Само за последните 100 години в Европа жертвите  на двете световни войни, политическото насилие и расизма са колкото населението на една голяма европейска страна като  Италия или Франция , приблизително 10% от сегашното население . Малко по-назад ако се върнем ще се сетим за религиозните войни и кланета ,които обезлюдяват цели области от континента .

  И когато публикувах моето впечатление от човеците ,което не е професионално, нито политическо , а от обща култура , някакви идиоти на служба във фейса ме цензурираха . Имали политика .

Всъщност аз казвам ,че толерантността , демокрацията и човещината са едно много трудно и мъчително постижение резултат от кървавата и тъпанарски човешка история  , културно натрупване, което е много крехко и ценно ,защото без него алтернативата при съвременните технологии е самоизтребление.  

  Ако някой ме е разбрал иначе ,значи е тъпанар. За съжаление мнозинството от хората са точно такива и това  е факт. Особено неинтелигентен е човека в социалните си и емоционални отношения със себе си , околните и света. Напредването в науките и технологиите е феноменално , но във всичко друго изостава .

Масимо д'Алема: Голямата вълна мигранти тепърва ще идва от Либия

Сподели

11.11.2015 13:59; Георги Милков; 10444; 5;

- Г-н д'Алема, кое според вас е най-голямото предизвикателство пред Европа? Вие бяхте поканен да изнесете лекция на тази тема в Софийския университет.
- Най-голямото предизвикателство е да възвърнем дългосрочната перспектива и да имаме ясна визия. Мисията на Европа беше много ясна в продължение на 50 г. Следвоенна Европа трябваше да обедини хората, за да живеят в мир, стабилност, споделяйки общи ценности и просперитет. Представете си колко млади хора са загубили живота си само на границата на Германия и Франция в двете световни войни. И същата тази граница, както и много други, да може години по-късно да се преминава без паспорт, без полицейски проверки, без проблеми. И дори там, зад желязната завеса, също да няма граници. И пак да е Европа. Постигането на всичко това бе грандиозен успех! Сега като че ли Европа пропуска своята мисия.
- Какво пропускаме и какво следва?
- Мисля, че Европа не трябва да се занимава с вътрешни национални проблеми, а да реагира на външните заплахи, идващи от глобализацията. Дори и глобализиращият се свят има нужда от европейските ценности – свобода, демокрация, социална справедливост. Но ако не сме обединени, бъдещето ни ще е лишено от всякаква възможност да споделим тези ценности. Ще бъдем
туристическа
дестинация с
хубави сгради и
музеи, но никой
няма да се
съобразява с нас,
защото няма да имаме никакво влияние в света. Даже не си даваме сметка колко е нужно да сме заедно. И това е сериозен проблем. Има някои илюзорни идеи за завръщане към националния подход, но това би било поражение за Европа и нито една отделна страна не би спечелила. Няма проблем в света, който да можем сериозно да посрещнем, ако не сме обединени. Европа има място на световната маса за преговори само ако е единен играч! Ако искаме да имаме влияние в Близкия изток, трябва да сме обединени. Иначе САЩ и Русия ще си преговарят с Иран и Саудитска Арабия, а Европа ще гледа през прозореца.
- Липсата на визия си пролича, когато се сблъскахме с бежанската криза. Единствените идеи бяха да се построят огради по границите.
- Кризата беше една от най-големите през последните 20 г. по много причини. Първо, заради измеренията, които бяха неочаквани, а Европа бе тотално неподготвена, без структури, без ресурси, без правила, защото Дъблинската спогодба бе остаряла и неприложима в тези извънредни обстоятелства. И не на последно място, защото тази бежанска вълна ни заля след години на икономическа криза. А знаете, че социалната и финансова криза рядко си другаруват със солидарността.
- Казвате, че Европа не била подготвена, но т.нар. Арабска пролет започна още през 2010 г. в Тунис. А последвалите събития в Либия превърнаха страната в една черна дупка, която още дълго време ще акумулира опасности за Европа.
- Подходът на ООН към либийската криза беше абсолютно...
- Грешен?
- Беше слаб. Беше грешка да се оставя всичко в ръцете на един посланик, добър човек, нямам нищо против него лично, но за тази работа трябваше да бъде избрана силна политическа фигура като върховен представител на генералния секретар на ООН, а не просто пратеник, посланик...
- Говорите за г-н Бернардино Леон.
- Да, точно така, за г-н Леон. Освен това имаме и тази неприятна история с парите от Обединените арабски емирства, защото точно
емирствата са
една от страните,
които не работят
за стабилността
на Либия, а обратното – за нагнетяването на конфликта. Либия е терен за междуарабски и интерислямски конфликт. От едната страна, емирствата и Египет, от другата страна – Турция и Катар. Традиционно Либия никога не е била страна с религиозни ислямски фундаменталисти. Повечето от тези елементи идват отвън. “Ислямска държава” в Сирт се състои главно от тунизийци и египтяни.
- Какво е решението?
- Надявам се идеите за национално обединение да станат реалност, но трябва да оставим либийците да намерят сами отговора. Познавам много либийци, кметове, представители на местната власт, които са важни, защото са свързани с хората по места и всички те искат мир. Уморени са от войни и милиции. Ситуацията на място е заплетена, но не знам дали трябва да занимаваме българите с това.
- Българите се интересуват от Либия, това е страна, с която ни свързват много неща, добри и лоши...
- О, да, спомням си невероятната история с обвинените български медицински сестри. Ние също взехме участие в този случай.
- Вие бяхте първият високопоставен европейски политик, към когото България се обърна за помощ. Помня, че премиерът Костов ви телефонира през 2000 г.
- Да, така е, всъщност
аз започнах
дискусията с
Кадафи по случая
с медиците. Няколко месеца по-късно дойде правителството на Берлускони, но въпреки това, когато споразумението бе постигнато през юли 2007 г., аз бях вицепремиер и министър на външните работи в кабинета на Проди. А Саркози... Защото отношенията на Саркози с Кадафи са отделна тема и бяха доста...
- Противоречиви?
- Да, именно противоречиви. И наред с решаването на този хуманитарен случай имаше и бизнес отношения. В голяма степен беше бизнес.
- А когато всичко приключи, някой обади ли ви се да ви благодари?
- Честно да ви кажа, не си спомням. Но пропагандата на френското правителство тогава, включително с участието на моя приятел Бернар Кушнер и мадам Сесилия, първа дама по онова време, направи така, че италианското участие да изчезне изцяло от вестниците. Италия по разбираеми причини имаше най-близки връзки с Либия. Но французите се намесиха и после същият този Саркози атакува Либия и Кадафи с една-единствена цел...
- Кадафи трябваше да бъде убит...
- И той беше убит! Не от французите, разбира се, но от някой друг, на когото те помогнаха.
- Вярвате ли, че Либия ще бъде разделена?
- Не вярвам, че това ще се случи в крайна сметка. Това не би било в интерес на либийците. Първо, защото петролът не е равномерно разпределен. Освен това племената имат интерес да останат заедно, а не да се разделят. Разбира се, има много проблеми между тях, които трябва да бъдат решени. Генерал Хафтар в Тобрук е един от тези проблеми, но ако международната общност реагира по един твърд начин срещу външните намеси... Защото Хафтар е нищо без Египет и емирствата. Управляващата коалиция в Триполи е нищо без Катар и Турция. И това е проблемът. Международната общност трябва да направи единствено това - да остави Либия на либийците.
- Да ги оставим на мира?
- Да ги оставим да решат проблемите си, защото те това искат. Просто да ги подкрепим политически. И това трябва да бъде направено с помощта на Европа. Либийците са уморени от войната. Знаете ли къде се крие най-голямата причина за всичко това, което се случва там? Известен ли ви е размерът на либийските авоари зад граница?
- Колко?
- Повече от 1,5 билиона евро.
- Това е с много нули.
- Това е пет пъти повече от плана на Юнкер. Планът “Юнкер” е за 300 млрд. евро. Тук говорим за пет пъти повече пари. Огромни средства! В Италия например, в банка “Уникредит” първият стейтхолдър с 5,7% е Либия.
Те имат пари из
цяла Европа, в
Китай, къде ли не. И докато нямат международно признато правителство, тези авоари са в ръцете на компаниите. В деня, в който имат правителство, компаниите трябва да преговарят с него. Повечето от тези инвестиции са направени чрез финансови институции в Залива. Ето защо не само по политически причини някои заливни държави са заинтересовани да държат Либия в хаос.
- Има логика.
- Логиката е много силна. Иначе няма логика за самия конфликт в Либия. Защо да има конфликт? Там няма предпоставка за религиозни и етнически конфликти. Но онези дават пари отвън. Знам това със сигурност. Дават пари, за да се бият либийците. И това не е само в Триполи и Бенгази, на юг също. Там беше спокойно, след което бяха дадени пари на някои от туарегските лидери и там започнаха проблемите. А международната общност е слаба.
- Или може би незаинтересована. На кого му пука какво става в юга на Либия? Макар че оттам минават основните мигрантски пътища към Южна Европа.
- Точно така! Мигрантите идват от там. И голямата мигрантска вълна към Европа в бъдеще ще дойде точно оттам. Навремето Кадафи, който не беше толкова луд, колкото мнозина го смятаха, иначе не би могъл да управлява толкова години, първото нещо, което искаше да дискутираме, е как да му помогнем да осигури южните граници. И ние му оказахме техническа помощ. Но югът на Либия е нещо, което продължава да е важно за цялата европейска сигурност.
- Някои казват, че Европа ще бъде ислямизирана, променена етнически и т.н. Вярвате ли, че нещо подобно може да се случи?
- Европа е мултиетническа. Европейските граждани, които живеят в ЕС, но не са родени на европейска територия, са около 7%. В Австралия са 24%, в САЩ са 27%. Тези приказки, че ни окупират, превземат и т.н., нямат нищо общо с реалността. Това е страх! И някой използва този страх за политически цели, което според мен е престъпление.


Масимо д'Алема e роден на 20 април 1949 г. в Рим. Завършва университета в Пиза. Бил е журналист и главен редактор на вестник L'Unita до 1990 г. Премиер на Италия (1998-2000). Член на Европейския парламент от юни 2004 г. Вицепремиер и министър на външните работи (2006-2008) в кабинета на Романо Проди. В момента е член на Камарата на депутатите в парламента и председател на Комисията за сигурност на Републиката, осъществяваща контрол върху специалните разузнавателни служби.

Изследване: Има връзка между расизма и глупостта

НАУКА ОFFNEWS | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 11 ноември 2015 в 10:28666128

Снимка: www.ucanews.com

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Консерваторите са по-склонни към самоизмама

Ефектът на Дънинг-Крюгер или как глупавите са твърде глупави, за да разберат, че са глупави

Изследване, публикувано в Psychological Science, на базата на множество проучвания категорично твърди, че колкото са по-ниски познавателните способности, т.е. колкото един човек е по-глупав, толкова е по-вероятно да бъде расист и нетолерантен.
Моделите, използвани от психолозите, водени от Гордън Ходсън (Gordon Hodson), прогнозират, че ефектът на по-ниските когнитивни способности е свързан с десни идеологии (социален консерватизъм, десен авторитаризъм) и ниски нива на комплексност в комуникацията с други групи.
Очевидно е, че познавателните (когнитивните) способности имат важни последствия за междуличностните отношения, но те досега бяха до голяма степен пренебрегвани като обяснение за предразсъдъците.
При анализ на две мащабни, национално представителни групи от 15 874 участници във Великобритания, психолозите са открили, че по-ниската обща интелигентност в детството прогнозира по-голямата склонност към расизъм в зряла възраст и този ефект се осъществява главно чрез консервативната идеология.
Вторичен анализ на набор от данни за САЩ потвърждава, че слабите умения за абстрактни разсъждения, предполагат склонност към хомофобски предразсъдъци, частично обвързани с авторитарност и ниски нива на комуникативност извън общността.
При всички анализи са взети като фактори нивото на образование и социално-икономическия статус.
Джордж Монбио (George Monbiot) обобщава в The Guardian:

На базата на извадка от няколко хиляди, при извършена корекция за фактори като образование и социално-икономически статус, новото изследване изглежда изключително убедително. Важно е, че то показва, че въпросната тенденция не възниква директно от ниската интелигентност, а от консервативните идеологии, към които хората с ниска интелигентност имат склонност. Консервативната идеология е "прекият път" от ниска интелигентност към расизъм. Хората с ниски познавателни способности са привлечени от "десни идеологии, които призовават за единство и ред" и "поддържат статуквото".