Водещи материали @@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@
Оцапване на името, обиди, унижения, лъжи, внушения, че работи за опонента и т.н.
Това не е нов подход за сриване журналисти, които опитват да задават въпроси.
От години е ясно колко е трудно (и на моменти невъзможно) журналист в национален ефир да има комфорта да си върши работата, т.е. да пита.
За целта на очернянето на даден журналист, не действа публично поръчителят. Правят го някои от неговите изпълнители.
Поръчителят даже може да излезе и да се възмути колко е лошо да се обиждат журналисти и колко е важна свободата на словото.
В момента тече организирана атака срещу Мария Цънцарова. Защото преди време съобщи една истина, а междувременно си позволява да пита.
А аз ще си позволя да припомня нещо.
„Работиш за американското посолство, т.е. работиш за колонизаторите и чуждите сили и не си честен журналист“.
Подобни думи чух преди повече от 11 години в студиото на сутрешния блок на бтв от човек от тогавашното възраждане, итн, величие и т.н. - партия атака.
Изсмях се и признавам си, все още не знаех, какво точно означава това желание за дискретириране на името ми като журналист. Даже казах, че не знам къде точно се намира това посолство (така беше, не знаех).
Последваха няколко агресивни прояви на същите хора - нахлуване в студиото, за да може да ми се връчи предмет с неприлична форма и всичко това да се види на живо. Охраната на телевизията тогава се справи.
След въпроса #кой последваха клипчета с обиди и внушения, че работя за политическите и икономическите опоненти на поръчителите.
Масово и организирано разпространение на лъжи в сайтове и сайтчета. Включиха се и уж легитимни издания.
Снимаха и показваха съпруга ми, майка ми, случайно попаднали в кадър приятели и познати. И най-притеснителното - многократно снимаха и показваха малкия ми тогава син - на разходка, на сладкарница, пред училището, в което учи, пред дома ни.
Имаше и буквално нахлуване в дома на възрастен роднина на съпруга ми в планинско село, с цел да се каже и покаже, че притежавам и неговата къща.
Последваха „сигнали“ до различни институции, отново с цел да се оцапа името ми. Доказах, че нямам сестра, но същите сайтове и сайтчета не го написаха.
Пиша всичко това, за да припомня, че този процес е започнал отдавна.
Когато политици от този род партии влизат в студията, е нужно да им се задават въпроси;
да се проверяват лъжите, които изричат и да се съобщава истината;
да не се позволява безкритичното изговаряне на дезинформация и пропагандни опорни точки;
да се поставят събитията и фактите в контекст.
За да не забравят какво работи журналистът.
Не е лесно, ако го правиш често и задаваш въпроси и на други партии и техните лидери (поръчителите).
Не е лесно и когато срещу теб седи събеседник, който е дошъл в студиото, за да те залее с думи, да те унизи и уязви, да подмени реалността.
Не е лесно и когато партийни лидери (и не само) пишат писма до работодателя ти, за да се оплачат от теб.
Когато един журналист не е сам, може да се справи.
Когато обаче остане сам и медията не стои зад гърба му - не е възможно.
Желанието е журналистът да прави спа процедури на политиците. И да „хапе“ само когато му се даде поръчение и му се посочи враг.
Иначе отива в ютюб.
Но и там вече не е лесно. Виждате какви методи се използват срещу Любо Жечев, заради неговите разкрития за величие и исторически парк.
Дано повече хора да имат очи за това, което се случва от години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар