Какво избирате , една федерална солидарна Европа на хората или просто Общ пазар , Европа на нациите и местните Господари като Орбан , на Копейкин и идиоти като Шкварек ?
Коя Европа ща задълбочи проблемите с растящото неравенство и стагнацията , с напливът на емигранти ?
И коментатора и автора на статията са ми антипатични. Не чак толкова колкото въртоглавият Андрей Райчев и Кънчо Стойчев и някои други много големи умници политолози, социолози и подобни . Просто се съмнявам че са честни и пишат точно това ,което мислят. За последните съм сигурен че са боклуци .
Затова много критично и с едно наум чета писанията им. И се питам възможно ли е да са слепи до такава степен, че да не виждат големият и общ проблем на всички развити страни, общите причини поради които американците избраха Тръмп, републиканците се разтроиха , демократите се раздвоиха и въобще американското общество настръхна, популистите , авторитаристите набраха сила в Европа .
И каква е тази епохална победа на Макрон, като за него гласуваха едва 15% от французите , а повечето не отидоха до урните .
Има обща криза на доверие в елитите, политически, икономически и духовни , и усещане за безпътица , за липса на перспектива , която се изразява по различен начин може би , но има общи икономически и социални корени . Какво донесе на мнозинството падането на берлинската стена , на комунизма. Какво им донесе глобализацията и вятърът на промяната?
Къде са тълпите, които пееха у нас по площадите "времето е наше"? Еуфорията премина и се оказа че големите печеливши са малцинство. Неравенството и в богатия запад и присъединилият се изток рязко нарасна . На запад поради нарасналата конкуренция на трудовият пазар и ефектите и дефектите на глобализацията, от която печели предимно бизнесът, а на изток поради разграбването на държавната собственост и разслояването на следната класа. Някога един инженер, даскал, учител , квалифициран и дори не толкова квалифициран работник в някои производства бяха равни , а вече не са . Равенството, което бе при комунизма за мнозинството от хората се изпари за броени години. В целият свят и ЕС делът на наемният труд в БВП намаля и навсякъде в Европа младежката безработица се е увеличила, а пенсионната възраст расте . Каквито ще да са културните различия между Източна и Западна Европа , хората реагират на реалните резултати макар и по различен начин . Реалните резултати не са в полза на мнозинството и то търси обяснение и причините , търси изход и враг.
Макар икономическите и идеологически различия да оформят в голяма степен разделението между Изток и Запад в Европа, основният въпрос между двете части на Стария континент си остава отношението към имиграцията. Ако предположим, че утре - или след доста по-дълго време - Орбан и Качински изчезнат от политическата сцена в Будапеща и Варшава, заменени от възможно най-либерални правителства, обществените ориентации в централна и източна Европа по отношение на имиграцията няма да се променят. Всяко правителство, което желае да притежава макар и отчасти демократична легитимност ще трябва да се съобразява с този факт. Причините за това отношение на обикновените хора в източна Европа са многообразни - част от тях идват от историята, а друга част - от резултатите на посткомунистическия преход и от конкретното равнище на развитие на общественото съзнание по скалата патриархално - национално - космополитно. Разгръщането на ислямисткия тероризъм на европейска територия меко казано не води до отслабване на анти-имиграционните ориентации. Но каквито и да са причините, ориентациите към относителна етно-религиозна хомогенност на източните общества са доминиращи и те няма да отстъпят нито на заплахите от отмяна на кохезионните фондове за развитие, нито на други брюкселски изобретения за "Европа на различни скорости". Икономическата съблазън може да проработи спрямо корумпираните елити на европейския Изток, но не и спрямо голямото мнозинство от населението. От друга страна, заплашителни предупреждения за предстояща маргинализация - като това в едно от последните изказвания на Е. Макрон - биха могли да имат по-скоро обратен ефект. Управлението - ако не преодоляването на това разделение Изток - Запад по отношение на имиграцията преминава през добронамерени опити за споразумяване между лидери и нации на различни позиции. Договорите за присъединяване и acqui communautaire не съдържат ангажименти към страните членки да приемат имигранти по разпореждане от Брюксел, а международното право за приемане на бежанци прави сериозна разлика между бежанец и имигрант. Отговорът на имиграционната дилема може би се крие в прагматичното диверсифициране на политики в сферата на миграцията, които да бъдат удовлетворителни за различните позиции на страните членки. Първо, необходимо е разработване и ефективно прилагане на обща политика за охрана на европейските граници, която да направи невъзможно организирано изнудване на Европа от типа на това, което се осъществи през есента на 2015 г. Второ, необходима е ефективна институционална политика за подпомагане на бежанци в по-непосредствена близост до родните им места - Близкия изток и Северна Африка. Трето, обща отбрана и политика за сигурност чрез обединени усилия на специалните служби и въоръжените сили на европейските страни. Четвърто, оставяне на имиграционните решения по икономически и демографски проблеми в ръцете на националните правителства. Ако Германия преценява, че се нуждае от големи нови групи имигранти за своя пазар на труда, а Полша преценява обратното - че няма нужда от чужда работна ръка, това не би следвало да бъде предмет на конфликт между двете страни. Пето, може би най-важно, европейските лидери трябва да имат ясното съзнание за различните етапи на развитие на общественото съзнание в Европа и да се откажат от идеологическо и политическо извиване на ръце по "ценностни" причини. Спазването на човешките права и демократичните ценности и норми е задължително за всички - най-малкото по Копенхагенските критерии за членство в ЕС. Оттам нататък - нека всяка страна намери своите демократични баланси - стига да са демократични, разбира се. При условие, че общите политики - изброени по-горе - са задължителни за всички. На някого може да му се стори, че тази позиция е силно наклонена в "източна" посока. Ако това е така - мога ли да помоля за позиция, наклонена в "западна" посока, която да решава две основни задачи едновременно. Първо, да гарантира целостта и перспективата за по-нататъшна интеграция на ЕС. И второ, да взима пред вид различния в позициите, които на този етап няма как да бъдат преодолени.
АвторEvgeni Kanev Аз съм съгласен , че тази позиция звучи разумно , принципно и в полза на страните от Изтока. Ако намирам някакъв проблем в нея , то е в нейния нереализъм. Реалистична би била, ако си представим всички имигранти като наредени пред Бюро на
труда в Тунис, Алжир или някоя друга средиземноморска столица, където желаещият нова работна ръка ЕС бизнес си я наема по избор на страната домакин. На практика обаче ще има все по- засилващ се поток на предимно африкански имигранти през следващите години , дори да се затегне режима на морските граници. Причината е , че прогнозите сочат удвояване на африканското население до 2050 ( вече има няколко държави с население над 100 млн. души) и прогноза за нетно намаление на европейското население от 4% до 2050 г. В съчетание с факта , че ЕС произвежда 25% от БВП и харчи 50% от социалните разходи на света . Затова ще бъде обетована земя за оцеляване. А морските граници са отворени , не можеш да построиш огради. Това значи , че ще се засилва натиска върху Италия и Гърция , а вероятно и Испания. Тогава ако не бъде разпределена тежестта на тази имиграция , за какъв ЕС говорим ? Дали с поемане на хора , или финансирането на лагери и издръжка , или на фондове за развитието на тези страни за да задържат население , Вишеград и Сие трябва да предложи солидарност . Иначе Макрон ще се окаже прав.
Няма коментари:
Публикуване на коментар