В САЩ СЕ ИЗВЪРШВА (ОПИТ ЗА) СМЯНА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ
Ще се превърне ли американската демокрация в корпоративна автокрация?
[За тези, които искат да се запознаят с оригиналния текст на статията в dnevnik. bg с линкове към ползваните източници, в коментарите прилагам линк към отключена версия на статията]
Много, ако не всички, се чудят какво става сега в Америка.
Най-богатият човек на света Илън Мъск извършва невиждани досега масови уволнения на държавни служители, закрива или преструктурира ключови федерални агенции. Новата администрация спря или заплашва да спре ключови федерални финансови програми - за външна помощ, за здравеопазване, за финансиране на университети и научни изследвания. Белият дом открито бойкотира изпълнението на съдебни решения, които се противопоставят на неговите действия. Новият президент обяви мащабна търговска война на традиционно най-близки съюзници на САЩ, като Канада и ЕС. Извършва се коренна промяна на американската външна политика, неотклонно поддържана от всички американски администрации през последните 80 години…
Твърде широко-обхватни, радикални и координирани са действията на новата администрация, за да бъдат обяснени само като хиперактивност на хаотичен нарцисист с агресивен бизнес-стил.
За да разберем какво се случва, вместо да се вторачваме в детайлите, трябва да се опитаме да видим голямата картина. А тя се прояснява в максимална степен, ако се запознаем с водещите политически идеи на „тръмпизма“ и разгледаме действията на новата администрация като тяхна практическа реализация. Така ще можем да анализираме движещите сили и да оценим перспективите на похода срещу демокрацията.
СЕНЧЕСТИЯТ ИДЕОЛОГ НА ТРЪМПИЗМА
Лидерите на MAGA-движението (MAGA-Make America Great Again /„Да направим Америка отново велика“ е лозунгът на двете предизборни кампания на Тръмп, с който се идентифицират поддръжниците му) черпят философското си вдъхновение от политическите идеи на американската „Нова десница“, движение от мислители и активисти, критични към традиционната републиканска политика. Те твърдят, че елитната лява „управляваща класа“ е завладяла и съсипва Америка, и че са необходими драстични мерки за отвръщане на удара. Според привържениците на тези идеи демократичното управление и раздутата федерална бюрокрация трябва да бъдат заменени от просветен автократичен режим
Една фигура изпъква сред идеолозите на Новата десница: Къртис Ярвин (Curtis Yarvin), софтуерен инженер, който от 2007 г. се изявява като неореакционен мислител и крайно десен блогър. Първоначално Ярвин пише под псевдонима Mencius Moldbug в unqualified-reservations. org, а впоследствие под собствено име в блога graymirror.substack. com. През последните 18 години Ярвин постепенно се издигна като една от водещите интелектуални фигури в американското неоконсервативно движение, която оказва значително идейно влияние върху републиканските политици - поддръжници на Тръмп.
ЛИБЕРАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ ТРЯБВА СЕ ЗАМЕНИ ОТ КОРПОРАТИВНА АВТОКРАЦИЯ
В продължение на години Ярвин се придържа към крайно антидемократични убеждения, които прокламира под мотото „Тъмното просвещение“ (Dark Enlightenment). Според Ярвин:
• Републиканското самоуправление в САЩ се е провалило, а изпълнителната власт е слаба, некомпетентна и завладяна.
• Демокрацията е „опасна, злокачествена форма на управление, която проявява склонност да дегенерира в тирания и хаос“ и прави Америка слаба. Американското управление трябва да бъде „рестартирано“, като склеротичната демокрация бъде заменена от строга йерархия, оглавявана от един човек, чиято роля е подобна на монарх или главен изпълнителен директор (CEO). Един креативен и визионерски лидер – „стартъп човек“, каквито според Ярвин са били Наполеон и Ленин – трябва да завземе абсолютната власт, да демонтира стария режим и да изгради нещо ново на негово място.
• Бъдещият американски автократ трябва да води кампания и да спечели изборен мандат за изпълнение на авторитарна програма.
• След като поеме властта, автократът трябва да прочисти федералната администрация чрез бърза мащабна акция, за която Ярвин е въвел анаграмата RAGE (Retire All Government Employees / „Уволни всички държавни служители“; rage означава и „гняв“).
• Малък брой престижни университети и мейнстрийм медийни институции, сред които преобладават либералните идеи, упражняват реалната власт в САЩ. Ето защо, след като автократът встъпи в длъжност, те трябва да бъдат затворени по бързата процедура.
• Автократът следва да затвърди властта си, като игнорира всички съдебни решения, които се стремят да го ограничат. Той трябва да подчини Конгреса чрез контрол върху партийната машина за номиниране на кандидати и като мобилизира популистката си база от MAGA-привърженици за пряк публичен натиск срещу непокорните законодатели.
Възгледите на Ярвин за слабостта и упадъка на американската демокрация се споделят открито от редица републикански политици и активисти, включително от вицепрезидента Дж. Д. Ванс и неговия благодетел и ментор Питър Тийл, милиардер от Силициевата долина и основен донор на двете президентски кампании на Тръмп. Още през 2009 г. Питър Тийл писа „повече не вярвам, че свободата и демокрацията са съвместими“.
Самият вицепрезидент Джей Ди Ванс заявява в подкаст интервю от 2021 г. с крайнодесния инфлуенсър Джак Мърфи: „Има един човек Къртис Ярвин, който е писал за някои от тези неща. Човек трябва да приеме, че цялото това нещо ще падне от само себе си.“ Според Ванс: „Задачата на консерваторите в момента е да запазят толкова, колкото може да бъде запазено, а след това, когато дойде неизбежният колапс, да изградят страната обратно по начин, който всъщност е по-добър.“ Редица автори наричат Ярвин „домашния философ“ на Питър Тийл и Дж. Д. Ванс.
Робърт Евънс, изследовател на екстремизма и водещ на подкаста Behind the Bastards, записа поредица от две части за Ярвин, първата от която е наречена „Къртис Ярвин: Философът зад Джей Ди Ванс“. В нея Евънс казва: „Той [Ярвин] не е паднал от кокосова палма. Той се появи в дясното медийно пространство, където те говореха за злините на либералните медии и корумпираните академични институции в продължение на десетилетия [……] Той е повлиял на много хора в новата администрация и на много други влиятелни хора отдясно. Но много от нещата, които той защитава, са същите вятърни мелници, към които републиканците клонят от известно време. […] Това, което е уникално, е неговият начин да ребрандира или преопакова стари реакционни идеи по начин, който се хареса на либертариански настроените деца в технологичната индустрия и в крайна сметка да накара някои от тях да прегърнат много крайнодесни идеи. [..] Това е новостта на Ярвин и това е истинското му постижение.“
Освен в ребрандирането на реакционни идеи, Ярвин е истински иноватор и в нещо друго – той е може би единственият от идеолозите на Новата десница, който от години разработва подробен практически „наръчник“ за завземане на властта и установяване на олигархично управление. Vox нарича Ярвин „човекът, който е прекарал най-много време в игри как точно правителството на САЩ може да бъде свалено и заменено“.
ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ: КАК ДА СЕ СПЕЧЕЛИ АБСОЛЮТНАТА ВЛАСТ
В статиите си „Революцията на пеперудите“, „Размисли за късните избори“ и „Нова външна политика за Европа“, както и в подкаст интервю с блогъра Брайън Чау и интервю с Майкъл Антон (когото Тръмп наскоро номинира за директор на Отдела за политическо планиране в Държавния департамент), Ярвин излага подробни, реалистично разработени препоръки за това как досегашната система на управление да бъде „мирно“ и конституционно свалена, и заменена с централизирана автокрация. Планът включва поредица от координирани стъпки:
1. Спечелване на избори с ясно авторитарно послание. Бъдещият диктатор трябва да потърси мандат от народа, като се кандидатира за президент и открито води кампания с платформа „Ако бъда избран, ще поема абсолютната власт във Вашингтон и ще изградя отново правителството“.
2. Прочистване на федералната бюрокрация и създаване на нова, включваща лоялни поддръжници, чрез операцията RAGE. След като новият президент/бъдещ автократ бъде избран, според Ярвин времето ще е от съществено значение. „Скоростта, с която се случва това, трябва да спре дъха на всички“, каза Ярвин в интервюто с Брайън Чау. „То просто трябва да се изпълнява със скорост, която напълно обърква враговете му.“
3. Като се опре на фактическата сила на изпълнителната власт (всички правоприлагащи органи са част от нея), автократът трябва чрез агресивно навлизане в досегашния периметър на другите две власти да пренареди конституционната система на контрол и баланс на властите (checks and balances), чрез:
• Противопоставяне на съдилищата. Съдилищата нямат механизъм, който да принуди президента да се съобрази с техните желания, ако той се противопостави на решенията им. Противопоставянето на Върховния съд означава прекратяване на върховенството на закона в САЩ. Според Ярвин новият президент трябва да обяви извънредно положение и да заяви, че ще счита решенията на Върховния съд за чисто консултативни.
• Подчиняване на Конгреса. Идеята на Ярвин е, че бъдещият автократ следва да избере кандидати за всяко място в Конгреса и Сената, чиито единствена цел ще бъде да подкрепят напълно него и програмата му. За целта той следва да мобилизира привържениците си да оказват натиск, включително уличен такъв, за тяхното избиране. Целта ще бъде да се създаде персоналистично мнозинство, подчинено безпрекословно на президента-автократ, което ще премахне заплахата от импийчмънт и ще му даде възможност да прокарва законодателство по свой избор.
4. Замисълът на атаката срещу другите две власти е да се установи ново статукво на максимално широки правомощия на изпълнителната власт за сметка на отслабване на Конгреса и съдилищата. Целта е да се осигури практически неограничена президентска власт, която да позволи на президента да установи, формално на база на Конституцията, автократичен режим на управление, който Ярвин нарича „парламентарна диктатура“.
5. Централизиране на полицейските и правителствените правомощия. Според Ярвин новото управление трябва да федерализира Националната гвардия и да поеме „пряк контрол над всички правоприлагащи органи“, вкл. щатските и местните полицейски служби.
За да се осъществи „мирно“ и законно завземането на властта, Ярвин препоръчва новоизбрания автократ да обяви извънредно положение още при встъпването си в длъжност. В интервюто с Брайън Чау Ярвин отправя следните препоръки за рязкото и внезапно концентриране на властта от встъпващия в длъжност президент: „По същество трябва да сте готови да кажете: ОК, когато имаме тази смяна на режима, имаме период на временна несигурност, който трябва да бъде разрешен по изключително мирен начин. Това означава извънредно положение в Белия дом. [..] Това означава, че президентът на практика поема пряк контрол върху всички правоприлагащи органи, извънредно положение в почти всеки щат“.
Чрез тези действия следва фактически да бъде създадена централизирана полицейска държава, която да подкрепи завладяването на властта от новия автократичен режим.
6. Затваряне на елитни медии и академични институции. Според теориите на Ярвин понастоящем истинската власт се държи от група от либерални мейнстрийм медии и академични центрове, които той нарича „Катедралата“, така че те също трябва да бъдат разпуснати от новия диктатор. „Не можете да продължите да имате Харвард или „Ню Йорк Таймс“ след, може би, началото на април“, казва Ярвин в подкаста с Майкъл Антон от май 2021 г. „След това на хората трябва да бъде позволено да създават нови асоциации и институции, ако искат, но съществуващите бази на властта в „Катедралата“ трябва да бъдат разрушени.“
7. Създаване на стройна система за мобилизиране на MAGA-масите за подкрепа на новия режим. Управляващият автократ трябва да може да накара поддръжниците си да излязат на улицата. „Всъщност нямате нужда от въоръжени сили, имате нужда от максималния капацитет за призоваване на демократична власт, който можете да намерите“, твърди Ярвин в „Революцията на пеперудите“. В стил на действие, доста напомнящ този на Мусолини и Хитлер, според Ярвин MAGA-масите следва да бъдат мобилизирани за дирижирано гласуване и оказване на натиск върху Конгреса, съда и несъгласните. Според Ярвин това би могло да стане чрез специално мобилно приложение („the Trump app“), което MAGA-привържениците ще изтеглят и инсталират, за да бъдат включени в базата-данни на движението и да могат да получават преки инструкции за действие от автократа. Ярвин счита, че приложението може да събере 80 милиона мобилни номера, като ще ги уведомява къде да отидат и да протестират („мирно“) - например, те могат да отидат в агенция, която се противопоставя на инструкциите на новия лидер, за да им каже „да подкрепят законните заповеди на тази нова законна власт“. Всяко несъобразяване на MAGA-поддръжниците с тези инструкции ще води до изключване от групата и личното им отлъчване от страна на автократа.
8. Сеене на съмнение в демокрацията сред противниците на режима в лицето на демократите. Целта, според Ярвин, е „мирен преход“ към новия режим, доколкото „Всяка сериозна политическа промяна е опасна. И мястото, където се намираме, също е опасно.“ Ако идейните противници на авторитаризма да загубят вяра в системата и вече не искат да я защитават, тя ще бъде по-лесно свалена. Според него това е особено важна предпоставката за мирната смяна на режима.
КРАСИВИЯТ НОВ СВЯТ: МОЗАЙКА ОТ ТЕХНОЦАРСТВА
В контраст с реалистичните, макар и радикални насоки за смяна на режима, идеите Ярвин за световната политическа система изглеждат на пръв поглед твърде екзотични и утопични.
В дългата си студия „Мозайка: политическа система за 21-ви век“, публикувана през 2008 г. под псевдонима Mencius Moldbug, Ярвин твърди, че американската автокрация следва да работи за реконструиране на световния ред чрез разрушаване на „пропадналите правителства, които наследихме от историята“. Според него държавите следва да бъдат разделени на по-малки субекти, наречени общо „мозайка“ (patchwork), които да бъдат контролирани от технологични корпорации. Така настоящите национални държави трябва да бъдат заменени от глобална мрежа от десетки, дори стотици хиляди суверенни и независими мини-държави, всяка управлявана от собствено акционерно дружество (корпорация), която няма да се съобразява с мненията на жителите.
Ярвин разглежда „мозайката“ като „нова операционна система за света“: „Мозаечното царство е бизнес – корпорация. Неговият капитал е територията, над която е суверенно. Царството печели, като прави недвижимата си собственост възможно най-ценна – независимо дали става въпрос за Манхатън или за някое ранчо в Оклахома. Дори океаните могат и трябва да бъдат разделени на участъци; морското царство е суверенно над даден участък от океана и печели, като облага с данъци всички икономически дейности в него. Но как трябва да се управляват царствата? Отговорът е прост: царството е корпорация. Суверенна корпорация, разбира се, но все пак корпорация.“ Ако жителите не харесват своето техно-правителство, те могат и трябва да се преместят в друго техноцарство, но не и да влияят върху управлението. Според Ярвин „Дизайнът [на мозаечното царство] е изцяло базиран на „изход“, без „глас“.
НОВА ВЪНШНА ПОЛИТИКА: НЕКА ПУТИН ПРЕМАХНЕ ДЕМОКРАЦИЯТА В ЕВРОПА
В програмната си статия „Нова външна политика за Европа: Дайте свобода на действие на Русия на континента“, публикувана през януари 2022 г. около месец преди руското нахлуване в Украйна, Ярвин препоръчва „принципен изолационизъм“ на САЩ, като външната политика се използва единствено за вътрешнополитическо укрепване на новия автократичен режим. Тъй като либералната демокрация е екзистенциален враг на новия режим и за да не служи тя като лош пример на обновеното американското общество, което Тръмп е призван да изгради, неговата външна политика следва да подложи либералната демокрация в Европа на атака с цел нейния разпад и премахване. Ярвин безапелационно заявява „Целта на тръмпистката външна политика в Европа е да оттегли американското влияние от Европа. Това ще гарантира поражението на либерализма на континента. Тук, в Америка, това ще покаже както на либералите, така и на консерваторите, че либерализмът е смъртен – с гигантски ефекти върху морала и на двeте групи. А както казва Клаузевиц, всички конфликти са свързани главно с морала.“
За Ярвин най-подходящият инструмент за унищожаването на вредната европейска демокрация е Путин, тъй като според него никоя друга нация не е „свършила повече и по-добра работа през последните два века, за да победи либерализма в Европа“, от руснаците. „Докато германците през 20-ти век може и да са се опитвали, руснаците успяха през 19-ти век. Сега съдбата на Русия е отново да възстанови реда в Европа. Тъй като Америка е по-силна от Русия обаче, Тръмп трябва да даде на Путин да разбере, че е добре да го направи. Има само един начин да се изпрати това послание недвусмислено: да се оттеглим от Европа“. Ето защо „Тръмп ще изтегли всички американски сили и дипломати, всички бази, посолства и консулства от континента Европа. Изтегляйки целия американски персонал, разположен в Европа, Тръмп не изоставя Европа – той я освобождава. Подобно на Горбачов, освобождава Варшавския договор.“
Според Ярвин „както старата следвоенна Европа беше лаборатория на демокрацията, така и новата, пост-Тръмп Европа трябва да се превърне в лаборатория за реакция. След като Путин получи свобода на действие на континента, всяка стара европейска нация ще намери помощ за възстановяването на традиционната си култура и форма на управление – колкото по-автократична и легитимна, толкова по-добре“. Вследствие на оттеглянето на САЩ от Европа, Путин ще е в състояние да я завладее мирно, без военна сила: „Ако му се даде свобода на действие в Европа, Путин дори няма да има нужда да я използва. Няма да има танкови армии, които да преминават през Fulda Gap (част от бившата Западна Германия между границата на бившата ГДР и Франкфурт, през която танковете на съветската армия биха могли да извършат стратегически пробив срещу НАТО). Дори спирането на газа през зимата би било безнадеждно тежко. Нахлуха ли САЩ във Варшавския договор през 1989 г.? Нямаше нужда [..]. Русия просто трябва да осигури поддръжка и подкрепа за анти-американските режими, които естествено ще се появят, когато американското влияние бъде оттеглено.“
По неособено ясни причини, може би свързани с неговия произход от изселили се в края на ХІХ век от района на Одеса украински евреи, Ярвин има изключително негативно отношение към Украйна, като отрича наличието на украински език и нация, и въобще правото й на съществуване като самостоятелна държава. За него тя е естествена част от Русия и счита това, че Путин ще я нападне, като „много окуражаващо“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар