петък, 1 септември 2023 г.

Пътя на коприната

Парламентът на Китай, Националният народен конгрес, промени конституцията, давайки на Си трети мандат и го поставя на път да стане доживотен президент миналия март. Той веднага беше сравнен с Мао Цзедун, основателят на комунистически Китай, който управляваше като всемогъщ лидер до края на живота си.  Но очевидно Си не е доволен от сравнението и степента на хваление, което получава в момента. Президентът, съзнателен за наследството, вижда себе си носещ ореола на „бог-император“, подобно на Цин Ши Хуанг, императорът основател на династията Цин (221-210 г. пр. н. е.), който повишава престижа на Китай в света. Той е готов на война за Тайван и островите в Южнокитайско море и дори да подклажда гранични проблеми с Индия, за да се утвърди като „Патриот номер 1“ в китайската история. Въпреки че това може да звучи като басня, Си знае, че публичното хваление е от съществено значение за продължаването му за третия мандат и след това, особено във време, когато икономиката е в упадък и има шансове за социални вълнения, предизвикани от нарастващата безработица и народния гняв бъркотията на жилищния пазар



#G20Summit | #Китайският президент #СиДзинпин не иска да бъде видян в #НюДелхи , защото това би означавало да одобри глобалното #лидерство на #Индия , което се превърна в голямо предизвикателство за Пекин. В очите на лоялните китайци #Xi се възприема като лидер, пренебрегващ не само Индия, но и западни сили като # САЩ , които формират и ръководят #G20 .

Решението на Си Дзинпин да пропусне срещата на Г-20 в Ню Делхи дойде скоро след като Китай издаде карта, претендираща за индийска територия в Аруначал Прадеш и Аксай Чин . Миналия април Китай едностранно „преименува“ цели 11 индийски местоположения. Като се има предвид този фон, за индийските дипломати и анализатори беше естествено да заключат, че Си се опитва да избегне среща с премиера Нарендра Моди и да участва в каквито и да било мирни преговори. Това е отчасти вярно. Но причините на Си са няколко и по-сложни.  

Китайският президент не иска да бъде видян в Ню Делхи, защото това би означавало да одобри глобалното лидерство на Индия, което се превърна в голямо предизвикателство за Пекин. Си съзнава, че САЩ насърчават Индия да поеме глобална лидерска роля - дори да участва в "далечни" проблеми като Южнокитайско море - като средство за ограничаване на влиянието на Китай. В очите на лоялните китайци Си се възприема като лидер, пренебрегващ не само Индия, но и западни сили като САЩ, които формират и ръководят Г-20.

За да се разберат сложностите, важно е да се направи разлика между националната стратегия на Китай и личната амбиция на лидер, който е преработил конституцията по такъв начин, че да му позволи да остане президент и генерален секретар на управляващата комунистическа партия за цял живот. Тези два въпроса често се разглеждат като един, защото амбицията на Си движи националната политика и повечето други комунистически лидери са сведени до слуги. Но е полезно да отделите двете.  

Си се изявява като герой, който е готов да поеме света - или поне няколко страни наведнъж - за да защити националните интереси на Китай. Гореспоменатата карта претендира за територии, които включват островите в Южнокитайско море във Виетнам, Филипините, Малайзия и Тайван . По подразбиране, новата карта е и начинът на Китай да предизвика способността да защитава страни около Южнокитайско море. Тези страни и САЩ протестираха и оспориха произволните претенции на Пекин. Китай, от своя страна, реагира, като каза, че тези страни трябва да спрат да вдигат шум около „стандартната карта“ и да я видят в „обективна и рационална светлина“. „Компетентните органи на Китай рутинно публикуват стандартни карти от различни видове всяка година, което има за цел да направи стандартните карти достъпни за всички сектори на обществото и да повиши обществената осведоменост относно стандартизираното използване на карти“, беше отговорът на говорителя на китайското външно министерство Уанг Уенбин .



Пътя на коприната или унижението на Китай  и как това роди китайският фашизъм ? Желанието за реванш  и първенство  ще сблъскат Китай не само със САЩ и неговите съседи , на първо място Тайван и  Индия . Китай и Русия са последните империи . Едната няма да оцелее още дълго .  
 
Не познавам Китай , естествено , нито  Япония , Корея . Освен този фейсбук приятел, който е загубил баща си , и едни виетнамци , които учеха  в Русенският университет , не съм се сблъсквал с тази раса . Впрочем той изглежда от южните , където дошлите през Сибир са се смесили с миналите през Индия . 
Та както заключава мъдро  той , всеки народ , държава ,си има своите слаби и силни страни  както и отделните човеци . Сигурно важи и за расите , а те , породите хора ,са много повече от  три или четири  и не се определят само от външният вид , формата на черепа и т.н.   
    Глобализацията започнала в древността с Пътя на коприната , империите в Старият свят и продължила с Великите географски открития  можеше да се случи и с по-голямо участие на Китай , ако Великата китайска армада  командвана  от евнух с исполински ръст на име Джън Хъ бяха открили Америка .  През юли 1405 г., великата армада на Мин вдигнала котва от Нанкин и се отправила на първото от седем епични пътешествия - на запад чак до Африка. Това станало почти век преди Христофор Колумб да стигне до Америка, а Вашку да Гама до Индия. Но дори тези европейски експедиции биха изглеждали нищожни в сравнение: всички кораби на Колумб и Да Гама, взети заедно, биха се побрали на една-единствена палуба на един-единствен съд от флотата, отплавала под командването на Джън Хъ.   Най-великият мореплавател в китайската история израснал в планинското сърце на Азия, на седмици път от най-близкото пристанище. И което е още по-невероятно - по произход Джън дори не бил китаец, а мюсюлманин от Централна Азия. Роден като Ма Хъ и син на провинциален чиновник в монголската провинция Юнан, той попаднал в плен при нашествието на китайската армия над монголите през 1382 г. След като го подложили на ритуална кастрация, Ма бил обучен за императорски евнух и изпратен в двора на Джу Ди, войнствения принц на Йен.  


След 20 години треперещото пред ножовете на Мин момче било вече един от главните помощници на принца и ключов стратег на бунта, превърнал през 1402 г. Джу Ди в император Юнлъ (Вечно щастие). Заради подвизите му в битката при Джънлунба близо до Пекин бил прекръстен на Джън и избран да командва една от най-могъщите военноморски сили, създавани някога.  


Всички реак


?? ?? ??   Chengdu, Sichuan     ?  https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D1%8A%D0%BD%D0%B4%D1%83    ?? ??   
Явно аз нещо не разбирам този свят. Защо има дилема Тото ли е по-виновен или Тити? Еднакво виновни са. Единият е извършител, а другият му дава достатъчно висока трибуна, на която с гордост да споделя извратените си действия. И всички тийнейджъри, попиващи като гъби, да гледат всичко това. Да даваш трибуна на индивиди като Киро Брейка и Ванко 1 пък е още по-голяма простотия. Та, ти утре ще поканиш Ислямска държава, Ал-Каида, сомалийските пирати и талибаните. Последните ще ти разказват случка от преди година как бащата на едно момиче ги информира, че дъщеря му не си седи вкъщи, а станала полицай и талибаните я намират и ѝ вадят очите. И Тото ще се напикава от смях, предполагам?
Също не мисля, че хората не оценяват позитивните неща на Тото и предаването му. Фактът, че има такава голяма публика, говори за това, че хората го оценяват. Той изкарва пари от тази публика и няма нищо нередно в това. Обаче е и нормално, когато се издъниш, част от тези хора да те упрекват. Ти си служител, а публиката ти е шефът. Плаща ти за добре свършена работа, наказва те за твоите грешки. Разбирам, че Тото и жена му не мислят така, но правилата на живота не се определят от един или двама.
Нещата са по-прости, отколкото ги изкарваме. На такива индивиди като Ванко 1 и Киро Брейка и хиляди други като тях не трябва да им се дава трибуна, както Тото прави. Да си правят клипчета и да си пишат постове, колкото си искат. Единственото им споменаване от нормалните хора трябва да бъде като какъв не трябва да ставаш. Канейки ги обаче в твое предаване, ти ги легитимираш. Легитимираш най-долнопробната шлака на едно общество, състояща се от прости, нагли и шумни тарикати, печелещи слава в предавания, чиито водещи слагат рейтинга над морала. В нормалните страни тия двамата трябва или да са зад решетките, или да просят по улиците без никой, ама никой да им обръща внимание. Подбирайте си гостите, подбирайте си темите, подбирайте си екипа и всичко ще е наред. То не може да каниш всякакви олигофрени и криминално проявени лица и да очакваш, че никога няма да си платиш сметката.
И понеже много хора споменават „свобода на словото“. Хора, за да говорим за свобода на словото, първо, то трябва да е слово и второ, ти трябва да си човек. Тоя Киро Брейка не разказваше ли в своите видеа как склонявал момичета към проституция някъде в чужбина? Това ли е словото и това ли е човекът? Ванко 1 не беше ли осъден за същото? За какви хора говорим? Тити Папазов не спираше ли с колата постоянно по средата на пътя и псуваше колоездачите, които го молят да мръдне? Абе, тъкмо от общината направиха някаква велоялея на Графа ли беше, не помня, и тоя ще спре на нея. Иначе циври в почти всяко предаване, в което участва. Жалка гледка.
И не на последно място, капиталите, стоящи зад тези публични лица, също не са по-малко виновни. Пепси да си прекратяват договорите с Тото, колкото си искат, но факт е, че това предаване не започна и не свърши с участието на Тити Папазов, Киро Брейка и Ванко 1. Абе, вашият екип не следи ли какви хора канят спонсорираните от вас водещи? И всичките други компании, които по един или друг начин го спонсорират. Лицемерна работа.
Всичко това, което виждаме да се случва тук през последните дни, се случва в други страни от много, много години насам. И на запад, и на изток. Понеже следя повече новините в азиатските страни, да ви кажа – същото е. И в Китай, и в Япония, и в Южна Корея и т.н. Тези, които мислят, че „кенсъл култура“ идва от Запада, много се лъжат. Тук не става въпрос за политика, идеология, история и др. Тук говорим за елементарен морал. И като общество трябва да се съобразяваме, а публичните личности, формиращи общественото мнение, следва да обръщат особено голямо внимание, защото като теглиш чертата накрая, не съм сигурен, че смехът си заслужава цената, която трябва да платиш.
Както и да е, аз поне се радвам, че след случката в Стара Загора все повече хора споделят случаи на насилие. Белким разберем, че и това е една от причините младите да напускат България. А и всички останали да осъзнаем, че мълчанието много често е и съучастие. Както майка ми ми повтаряше, като бях малък: в една лавина нито една снежинка няма право да се счита за невинна.


Всички реакции:




                                                Мони Монев, Мариана Златева и 1,7 хил. други
104
420
Харесване
Коментар
Споделяне
 ???      
Вчера сутринта загубих едно от огледалата си.
Когато бях на детска градина в Китай, той всеки ден идваше с колелото 3-4 часа по-рано от останалите родители и седеше в двора, опитайваки се да чуе дали плача. След известно време директорката на градината му каза да си вземе детето и да си го гледа вкъщи, щом им няма доверие. Директорката беше тъщата му. Тогава бях на 5.
Когато бях на детска градина в България, той продължаваше да идва часове по-рано, но вече седеше и чакаше отвън на улицата.
Когато отидох на първото море с градината и плаках цяла вечер, с майка ми дойдоха на втория ден да ме вземат от Китен. Всички учители тогава се учудиха как успяха да намерят комплекса само с една карта, без интернет, GPS, без българин с тях и без изобщо да говорят езика. Тогава бях на 6.
Когато отидох на първото зелено училище на Костенец и с пристигането се разболях, пак пристигнаха с майка ми на следващата сутрин, за да ме приберат вкъщи. Отново само с карта, без интернет, GPS, придружител и без да знаят езика. Тогава бях на 7.
Когато играех в квартала и приятелите ми го чуят да подсвирква на балкона, ми казваха, че баща ми ме вика за вечеря.
Когато вуйчо ми ни посети в България, му взех новия телефон, защото не бях виждал такъв. Скрих го между етажите, за да го разгледам после на спокойствие. По-късно като излъгах, че не съм го взимал, ме натупа толкова яко, че майка ми и всички наоколо хукнаха да го спрат, за да не трябва да викат линейка. Тогава бях на 8.
Когато не успявах да му преведа на китайски новините по Канал 1, ми се караше, че трябва да науча по-добре и двата езика, ако искам да се развивам в бъдеще. После започнах да си измислям истории според кадрите в репортажите, но се съмнявам да ми е повярвал. Тогава бях на 9.
Когато ходех на училище, в продължение на години ставаше всяка сутрин да ми прави закуска и настояваше да дойде с мен до спирката, откъдето трябваше да ме вземе автобусът.
Когато за първи отговорих по-остро на майка ми, ме погледна така, че директно избягах от нас. Прибрах се късно вечерта, когато майка ми ми каза, че вече си е легнал. Срещнах отново този поглед няколко месеца по-късно, когато след родителска среща му казах, че учителките не били прави. Тогава бях на 12.
Когато започваше всяка учебната година, отиваше на среща с директорката на училището и класната. Всеки път им казваше едно и също: дава на учителите пълна свобода да правят с мен, каквото и както преценят за добре и той с майка ми винаги щели да ги подкрепят. Винаги и завършваше с една и съща китайска поговорка: ако едно дете е невъзпитано или неморално, това е вина на родителя. Ако едно дете не учи, това е вина на учителя.
Когато отворихме китайски ресторант, ме караше да мия заедно с миячката стотиците на ден чинии, защото ако той е можел да готви, а майка ми – да сервира, аз съм трябвало да мога да мия чинии. Тогава бях на 15.
Когато започнах университет, ми се обади, че с майка ми са харесали идеалната за мен кола. Според 15 минутното им описание очаквах да е някакво Ферари, а то се оказало Роувър. Тогава бях на 18.
Когато го попитах защо никой от нас тримата не си празнува рожденните дни, той ми отговори, че според една позабравена вече китайска традиция, един човек не си празнува рожденния ден, докато майка му е жива. Идеята е, че в този ден майка ти е изпитала ужасни болки и от уважение не празнуваш в такъв момент.
Когато станах на 30, майка ми му каза, че може би вече е време да спрем с тази традиция на моя и на техните рожденни дни първото нещо, което трябва да направя сутрин, е да падна на колене пред всеки един от тях поотделно и да им се поклоня три пъти в знак на благодарност. Тогава той ѝ отговори, че традицията си е традиция и синът винаги е син, дори когато е на 60.
Тези и много, много други истории са сформирали днешния ми мироглед. Научили са ме, че да бъдеш баща не е само биологична роля, но и приятел, пазител и учител. Че един човек може да няма пари, но не може да няма принципи. Че може да няма образование, но не може да няма култура и възпитание. Че няма срамна работа. Че достойството на богатия и бедния имат еднаква тежест и заслужават еднакво уважение. Че трябва да си вечно лоялен и благодарен на всеки, който в някакъв етап от живота ти ти е помогнал. Дори когато той самият не е разбрал.
Благодаря ти за всичко.
Всички реакции:
                          Вие, Ангелов Ангел, Яна Табакова и 1,9 хил. други
308
107
Харесване
Коментар
Споделяне

308 коментара

Преглед на предишните коментари
     ??   В началото на XV в. китайският император Юнг Ло от династията Мин (1368-1644 г.) нарежда да се построи огромен флот, който в даден момент се е състоял от приблизително 300 кораба и 28 000 души екипаж. По това време монголската заплаха вече е била преодоляна и империята търси начини да разшири влиянието си сред държавите в Индийския океан, като цели да установи дипломатически контакти и да подпише изгодни търговски споразумения с тях. Наличието на толкова мощен флот, разбира се, би могло да направи преговарящите по-склонни на отстъпки в интерес на Поднебесната империя. Тази стратегия в стил „договор с удобни за нас условия или ви размазваме” е много успешно упражнявана столетия по-късно от Великобритания, която заслужено получава прозвището „Империята, над която слънцето никога не залязва”.   ?? 
Капитанът на армадата му Джън Хъ

Капитанът на китайската армада е мюсюлманинът Джън Хъ, който между 1405 и 1433 година ръководи седем експедиции. Всяка една от тях е съсредоточена в определен регион на Индийския океан – Сиам, Малака, Ява, Бруней, Шри Ланка, Индия, Персийския залив и Арабския полуостров, откъдето изпраща мисии по земя до Мека и Египет. Една от експедициите изследва и бреговете на Източна Африка – Сомалийския полуостров (Рога на Африка).

Изправени пред невижданата до този момент военна мощ, много от страните склоняват да се превърнат във васали на императора, докато пиратите в региона са безмилостно преследвани и избивани. Владетелят на Шри Ланка се противопоставя на желанията на Китай и заради съпротивата заплаща с живота си.

Флотът на Джън Хъ се движи по отъпкани пътища – Китай поддържа търговски отношения с народите от Арабския полуостров от династията Хан (206 пр.н.е. – 220 г.). Новото в случая е демонстрацията на военната мощ, което навежда на мисълта, че Китай  не се задоволява да търгува с „равностойни” партньори, а желае да наложи политическото си влияние.

При малко по-различно стечение на обстоятелствата Джън Хъ или някой от неговите наследници щеше да открие най-прекия път до Европа покрай Южна Африка и да изпревари постижението на Вашку да Гама от 1499 г. Можем само да гадаем как щяха да реагират бъдещите европейски колониални империи, ако могъщата армада на Джън Хъ бе акостирала на техните пристанища в средата на XV век.

Но това не се случва – при следващия император е извършена само една експедиция и те са окончателно прекратени след смъртта на Джън Хъ през 1433 г. Това се дължи на множество причини – експедициите са твърде скъпи, отслабва влиянието на групата на евнусите, които по това време са влиятелни в Китай и подкрепят разрастването на флота. Конфуцианството, на чиито политически принципи се установява империята преди хиляди години, се оказва твърде консервативно и неподготвено за „големия скок напред” на европейските страни. ??   Впрочем прочетете си статията  и се замислете до какво води консерватизма        ??   За известен период от време титлата „най-велика сила на земята“ променя титуляря си от Португалия през Испания, последвана от Франция и накрая Великобритания.

Европейското превъзходство, което до този момент се е основавало на колониите по цялото земно кълбо, се сгромолясва след катастрофалната Първа световна война – тогава настъпва и краят на Новото време.

Доминацията се е дължала на множество комплексни фактори, но без съмнение един от основните е овладяването на световните океани. Всяка една от четирите изброени държави в даден момент е разполагала с впечатляващ флот, чрез който е създавала свои колонии в множество различни точки на Земята, които са били източник на безценен природен и чисто човешки ресурс.

Дълго време китайците отказват да внесат промени в консервативното устройство на държавата и обществото си. Предпочитат да запазят абсолютен контрол над региона, който контролират от столетия, вместо да се опитват да разширяват територията си. Така и не се възползват от политическото, икономическото и морското превъзходство над европейците.

През 1820 г. Китай все още е определяна за най-богатата държава в света. Преломен момент представляват Опиумните войни от 1839 до 1842 г. и от 1856 до 1860 г. До този момент Китай отказва да се пречупи под натиска на останалите Велики сили и да започне да води търговия с тях.   ?
? Нека задам въпроса така : Консервативен ли е китаеца и китайският режим  на ККП и Си Дзинпин? ?  Ако не е защо продължават да пишат с йероглифи . Ако искат тяхната култура  да се разпространява  защо не покажат уважение  и разум  към останалите .  ?? Японците са същите идиоти ?? За съжаление и английският  и френският също се пишат  сложно почти с йероглифи. До кога ? ??  Разпространението на китайската  имперска култура няма да се случи  не само поради йероглифите и езика . Меката сила на парите също няма да свършат работа , а технологично  и военно превъзходство  едва ли ще постигнат . И знаете ли защо мисля така . Заради консерватизма, който възпитават йероглифите   и липсата на свобода и фантазия ? ? Китайците имат предимствата да са по-организирани и дисциплинирани от индийците , да имат по-добра инфраструктура, образование и наука , но факторите на екстензивният растеж там са изчерпани .Освен всичко и населението застарява , а икономическата политика е консервативна и  най-вероятно  Голямата депресия на този век ще започне от Китай , както преди почти век започна от САЩ.  Готова ли е Индия да бъде новата звезда  или  ще потъне национални и религиозни разправии  и конфликти ? Ще има ли фашизъм и в Индия ?  Времето на империите свърши , а Китай е империя която се променя за да не се промени ?? 

 ??Българската олигархия  също  опитва да мине с този номер ???   Най-големият строителен предприемач в страната, Country Garden, е на ръба на колапса, който, ако се случи, ще остави финансите на милиони в руини. Спадът в китайската икономика и възможността за безредици всъщност са предвестници на опасност за света като цяло. Миналата година страната видя рядък издънка на публични демонстрации срещу мерките за блокиране на „нулев Covid“. Си със сигурност не иска повторение на ситуацията. За да предизвика вълна от патриотизъм и да отклони общественото внимание от реални проблеми като нарастваща безработица, стагнация на заплатите и жилищни скандали, той може да бъде подтикнат да потърси решение отвъд границите на Китай. Нищо не би предизвикало повече патриотизъм в Китай от опит за превземане на остров Тайван, който Пекин смята за част от собствената си територия.  В сравнение с въпроса за Тайван, граничният проблем с Индия не предизвиква много негативни настроения в Китай. Всъщност повечето китайци уважават Индия като източник на будистко знание и мъдрост. Си може да не използва индийския граничен спор за вътрешната си политика, просто защото не е ефективен инструмент за целта му да утвърди собствения си имидж на Върховен защитник. Съперничеството в Южнокитайско море предлага много по-добра политическа възможност - независимо от опасенията на Индия. ?     Си не просто избягва Г-20. Правителството му търси извинения, за да избегне срещата му с Джо Байдън и други световни лидери на срещата на върха на лидерите на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в Сан Франциско през ноември. И така, човекът на път да стане уединен диктатор отстранен ли е от ежедневните реалности на света?      ?????????????????????????
Posted by at

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)