“ДА ЗАПАЗИМ БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ“ Е ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ТРИК - ЧРЕЗ ВАЛУТНИЯ БОРД, БЪЛГАРИЯ Е НА ПРАКТИКА В ЕВРОЗОНАТА
- Зачести обсъждането на темата за въвеждането на
еврото от 1.I.2024 г. Как да си обясним, че няма никаква държавна кампания, но се разгръща мащабна антикампания за отлагане въвеждането му?
- Според мен има две обяснения. Първото е, че в България по стара традиция промени се правят, без да се обясняват - затова промените или се провалят, или трудно се случват. Второто - че цялата реторика на служебния кабинет и на президента е без всякакъв европейски стремеж. Това ме кара да мисля, че се имитира желание за влизане в еврозоната. Но все пак в парламента бяха внесени поправки в закони, нужни за придвижване на еврочленството. Нямам обяснение обаче защо националните медии – БНТ и БНР, позволяват злостна антиевро реторика.
- „Да запазим българския лев“ – това форма на национализъм ли е или икономически аргумент?
- Това е психологически трик – играе се върху струната на националното достойнство, на това, че българското е най-ценното. Много хора са склонни да вярват на този лозунг, без да разбират какво се цели. За разлика от всички други страни в ЕС, които още не са приели еврото, България е във валутен борд. Разликата е колосална. Четвърт век сме де факто в еврозоната и плащаме цена за това, че НЕ ползваме еврото – чрез обмяната на валута, чрез износа за Европа (той е 2/3 от общия износ). Цели сектори – имотният, туристическият, работят с евро. Отделно самият валутен борд струва много, за да се поддържа – валутният резерв е основно в евро. И сме задължени да инвестираме нашите европари в ценни книжа, за да запазят стойността си. Имаме много големи загуби – години наред лихвите в еврозоната бяха отрицателни. Но обикновено хората не го разбират. А когато говорим срещу еврото, работим срещу лева – защото левът е вързан за еврото. Имахме независим лев до 1997 г. , който катастрофира с хиперинфлацията и банковите фалити при правителството на Жан Виденов. За този “суверинитет” призовават тези „спасители“ на българския лев.
- Ако допуснем, че заради пасивността на правителството и партиите, референдумът за отлагане на еврото успее, ще се успокоят ли евроскептиците?
- Това ще е начало на процеса на отдалечаване от Европа – очевидно е за всеки, които разбира от икономика, политика и геополитика. Москва прави всичко възможно да не допусне влизане на България в еврозоната, защото по-трудно ще е „развръзването“ й от Европа.
- И все пак управителят на БНБ твърди, че „България няма как да влезе в еврозоната със служебно правителство – изоставаме с плана за приемане“, а президентът Радев обяви политическата криза за „спирачка за приемането на еврото“. Значи ли, че предварително сме се предали?
- Има такова усещане, особено когато се имитира загриженост и се намират причини защо нещо не може да стане. Радев обаче помогна за сваляне на редовния кабинет, който беше взел решение за влизане в еврозоната. Човек се чуди каква визия за България има президентът. Не знаем какво планират за България не само Радев, но и старите партии - ГЕРБ, ДПС и БСП, които саботираха Кодекса за застраховането - ключов закон за еврозоната.
- Експерти твърдят, че по геополитически съображения България трябва да приеме по-бързо еврото. Кои геополитически съображения? И защо по-бързо?
- В момента в света се образуват два големи блока: демократичният блок, начело със Западна Европа и САЩ, и авторитарният блок с Китай, Русия, Иран и Северна Корея. Това противопоставяне няма да бъде решено, докато не стане ясна съдбата на Украйна и на Тайван. Къде ще бъде България е изключително важно за нейното бъдеще. Ако продължаваме в същия дух, в следващите години ще вървим към още по-голямо сближаване с руските интереси и тези на авторитарните държави. Начинът, по който е организирана и функционира българската държава в момента, много наподобява азиатска държава: с вожд и правителство, което не подлежи на законов контрол, олигарси около тях с разпределяне на богатството на България през обществени поръчки и приятелски услуги, отколкото на демократична държава, където основна ценност е върховенството на правото и законът е този, който управлява; където всички са равни пред закона, а не са подчинени на вожда; където свободата и човекът са основна ценност, а не държавата.
- Противниците на еврото твърдят, че „еврозоната отдавна не е двигател на икономическия растеж и има много задлъжнели икономики“.
- Икономическият растеж е функция на много фактори – на икономическата и фискалната политика на правителството, на демографската и миграционната политика, на върховенството на правото… Не може да вземеш един фактор – монетарната политика и да виниш еврото за размера на растежа. Страните в еврозоната са с различна степен на развитие – ако от 10 единици БВП стане 12 са 20% растеж, но от 100 единици на 102 са 2% растеж. Трудно е развити страни с примерно 100 единици БВП да имат 20% растеж. По-скоро въпросът е друг: защо България, която не е в еврозоната, не може да я догони. Аргументът на противниците на еврото е да догоним средните доходи в еврозоната и тогава да влезем в нея. България не само не догонва, а изостава – дори в сравнение с Румъния. Но там имаше съдебна реформа, а в България няма. Румъния привлича инвеститори, а ние не можем. Затова не може да кажем, че един фактор определя икономическия растеж.
- А „многото задлъжнели икономики“?
- Основно две са силно задлъжнелите икономики – Гърция и Италия. Те не бяха готови за еврозоната, когато влязоха в нея. Използваха своите валути – съответно драхмата и лирата - като икономически инструмент за девалвация (обезценяване) на своята валута, за да улеснят експорта и икономическия растеж. Влизайки в еврозоната, вече не можеха да го правят и растежът отслабна. За да поддържат стандарта на населението си вземаха нови и нови дългове и задлъжняха във времето. В България положението не е такова – имаме вторият най-нисък дълг към БВП в ЕС, а заради валутния борд нашата икономика се е сраснала с европейската като цикъл, лихви, инфлация. Това ни прави по-подготвени от другите страни в ЕС, които не са в еврозоната.
- Полша е специфичен случай – тя е петият най-голям вътрешен пазар в ЕС от 40 млн. души и той носи голяма част от икономическия растеж. На него няма значение каква валута се ползва – злота или евро. Пазарът е голям, но недостатъчно развит, а Германия е съсед. Освен това Полша и другите държави, които са в ЕС, но не са в еврозоната, продължават да могат да обезценяват своята валута спрямо еврото, за да насърчават своя износ. Ние обаче не може да правим това – да девалвираме българския лев, защото сме в борд. Затова нямаме полза да сме извън еврозоната. Плащаме стотици милиони всяка година, за да поддържаме борда и така нито ползваме предимствата на еврозоната, нито ползваме тези на другите страни, които не са нейни членки.
- Моля да уточните отново какво означава „да поддържаме борд“?
- Означава, че срещу всеки лев трябва да има евро. Т.е. ограничени сме в емисиите на лева – зависим от това с колко евро разполагаме. За да поддържаме еврото, трябва да го инвестираме в първокласни сигурни книжа, но с ниска доходност. По този начин губим много пари.
- И все пак при обмяната някой ще загуби – по-бедните или по-богатите?
- Със сигурност ще бъдат засегнати всички спекуланти и тези, които държат левове извън банковата система, защото на практика левът вече няма да съществува. Т.е. въвеждането на еврото ще е силно избелващ фактор за икономиката . Ще бъдат засегнати хората, които работят в сивия сектор. За другите – който е получавал 1000 лв. ще получава близо 500 евро естествено. Подобна трансформация е правена през 1999 г. при деноминацията, когато 1000 лв. станаха 1 лв. Сега 2 лв. ще станат 1 евро.
- Хърватска от 1.I.2023 г. е с евро, а инфлацията в страната за месец е 0,2% - не допуснаха спекула. У нас се предвижда НАП и Комисията за защита на потребителите (КЗП) да следят за спекула при приемане на еврото. Само че никой не им вярва, че ще се справят…
- Отново имаме разлика с Хърватия, която не беше с валутен борд и нейната валута – куната, имаше плаващ курс. Затова там имаше закръгляния спрямо еврото. У нас има фиксиран курс. Освен това 6 месеца преди въвеждането на еврото ще има етикети на всички стоки в лева и евро. Така ще стане ясно кой ще се опита да лови риба в мътна вода. Да, КЗП трябва да е много активна, но това е въпрос на политическа воля.
- Ако се стигне до спекула с въвеждането на еврото, не може да разчитаме на държавните органи. Преди дни служебният премиер Гълъб Донев заговори за проверки за спекула у нас, която разкри Евростат с данни за 2021 г.
- Това е най-големият страх на хората от еврото – от спекулата. Проблемът не е в еврото, а че нямаме достатъчно добри регулатори, които да контролират икономиката. Дали в лева или в евро – това няма никакво значение. По-скоро, когато сме в еврозоната, ще има допълнителни контроли от Европейската централна банка и Банковия съюз, които чрез надзорни органи на нашите финанси биха подобрили прозрачността в нашата икономика и ударили спекулата през обмена на лева в евро. Няма как да стане по-лошо.
А и на кого може да вярва човек – на Европейската централна банка или на тези, които управляват у нас в последните години и причиниха случая КТБ – той, както и хипеинфлацията на Виденов са продукти на нашия “суверенитет”.
На кого имате повече доверие за нашите пари и жизнен стандарт? Защото всичко опира до доверието.
Мое интервю пред в.
“Трета възраст”
Долу горе сигурно е така , но на колко от българите им пука и колко са наясно с тази игра на Президентска република по вторият начин? За Мафията промяната означава почти сигурна политическа , а за някои и икономическа смърт. Отделно онези ,които могат да се окажат в затвора при работеща съдебна система , служби за сигурност ,следствие и прокуратура . Точно за това всичко е активирано , а не само поради кариеризъм и лични амбиции . Аз очаквам да се нагнетява
патриотарство и страхове и разделения всякакви , които да оправдават Мафията защо не съставя правителство и хвърлят вината върху "антисистемната" Промяна . Тази игра ще продължи до фалцетни нива , а Радев няма нищо напротив , макар да говори друго . Ако ПП+ДБ нямат пълно мнозинство , правителство отново няма да има според мен независимо кой и как ще прескочи 4% . Те това българите ,които само псуват и не гласуват ,трябва да го разберат . Единственият начин за СТАБИЛНОСТ е стабилната промяна и подмяна на по-голямата част от корумпираният политически елит на прехода .
Предизборното пространство бълбука от възкръснали стари, инженирани нови или микс между тях проекти.
Всички те идват със заявката, че ще оправят живота ни по
техния начин:
- “Заедно” Каримански и Митева ще пробват за пети път да си трудоустроят кариерите - след провала на входа на БНБ и КС съответно - със слогана: ”ние знаем, а ПП не знае как”
- ВМРО и Възхода ще си вдишват уста в уста, за да им стигне кислорода до 4% със слогана “Мирът ще победи войната”, с който ще борят “войнолюбците”
- “либералният” НДСВ ще опИта с Опита си максимално да отвлече гласове от ПП и ДБ
- Новата “Левица” ще вземе не толкова нови гласове от Корнелия, колкото ще се иска да върне обратно в лоното на Партията избягалите към ПП радевисти.
- ГЕРБ, след като се съвземат от нокдауна “Магнитски” ще изкарат ПП и ДБ най-големите левичари, либерали или комбинация от двете, за да имат хората “десен”, “консервативен” избор - както за съжаление се представя корупционната платформа у нас. А истинската дилема корупция - антикорупция да бъде изкарана като борба между консерватори и либерали или дясно-ляво.
Най-големият проблем обаче е, че всички инженирани проекти са зад Радев.
А от другите:
- ПП изглежда не искат да се конфронтират директно с него заради техния остатъчен радевистки електорат;
- ДБ са плахи заради ПП или Бог знае какво;
- ГЕРБ си мълчат по споразумение на ББ.
Май само една Корнелия остана да го критикува без задръжки.
А Радев си плува в надконституционни води:
- сам решава кое му харесва или не от решенията на НС;
- сам решава България каква геополитика ще води;
- сам решава, че предоставянето на оръжие е военно-технически въпрос;
- сам решава, че може да блокира целия ЕС с вето.
А ние се питаме в чии води плува.
Стар алигатор въвежда млад за първи път в Мисисипи (НАТО).
Младият изненадан пита старшия:
“А не ти ли се струва, Вова, че водата тук е по-топла, отколкото във Волга ?”
Няма коментари:
Публикуване на коментар