Някой може да открие символика и надежда в това че № 9 се падна на "Продължаваме промяната ", но да си помисли пак, №1 се падна на ДПС .
За мен е странно друго , че има 29 партии от които 20 сигурно никой не е чувал и шанса да вкарат депутати в парламента е под нулата . Защо тогава толкова мераклии и защо правилата по регистрация и издигане на кандидатите не са по рестриктивни и справедливи в същото време към независимите кандидати . Мисля, че независимите и зависимите партийни мераклии да станат законодатели и депутати трябва да са равнопоставени в изборният процес както при издигането и регистрирането ,така и при самият избор , така че при равен брой гласове да имат равни шансове да станат депутати . Ще обясня сложната си мисъл и проблема просто като напиша правилата ,които смятам за справедливи .
I. Издигане на кандидатите
1.Агенция БГНЕС отбелязва, че общо 24 партии и 7 коалиции са подали документи за участие в изборите. В четвъртък ЦИК ще приключи проверката на всички подали документи и ако има някоя от подписките, в които не фигурират 2500 валидни подписа, формацията ще бъде заличена. Някои се отказаха , но и 29 не са малко . Защо партиите трябва да събират подписи , а не кандидатите за депутати ? Да сметнем 2 500 подписа разделени на 31 МИР . Това прави 80 подписа на партия . Ако издига 8 кандидата едва по 10 подписа на човек . Колко подписа трябва да събере един независим кандидат като Луна за да се кандидатира в един РИК ? Луна внесе в 25 РИК 1260 подписа
Затова е редно независимите и партийните кандидати да събират подписи така че да са равнопоставени . Нека това има състезателен елемент и само тези 200 събрали повече от 100 подписа в един МИР да участват в играта . Това гарантира, че на национално ниво няма да се повече от 6 000 . Ако една партия иска да има максимума кандидати в МИР ще трябва да се организират местните и да съберат поне по 100 на човек . Някъде 1300 подписа в 25 МИР ако издигнат 13 кандидата . В по-малките МИР по- малко .
По- интересно е колко подписа със сигурност пласират един кандидат между тези 200 разрешени . Не е трудно да се съобрази ,че ако имаш 0.5% подписа от всички възможни си сигурен участник . Възможните са всички избиратели в МИР . 25 МИР има към 300 хиляди избиратели 1% от тях са 3 000, а 0,5 1 500 . Значи ако събереш толкова 100% си участник . Вероятността всички да се юрнат да подписват е на практика 0 ако това са 10% от гражданите значи 200 подписа са достатъчни .
2. Не е редно партийните мутри да могат да се кандидатират в два МИР, а независимите само в един . Тази партийна привилегия трябва да се премахне .
3.Депозит който се връща при успех . И партийните и независимите кандидати трябва да внасят депозит да пропорционален на събраните подписи , който да се връща при успех . Да речем 10 лв на подпис .Това ще ограничи мераците да се събират много подписи и намали броят на кандидатите на една партия до разумно очакваният успех . За един кандидат ще трябва да се бръкнат с поне 1 000 лв
Все пак за партиите трябва да се предвиди да имат поне трима кандидати в един МИР и не по-малко от 100 на национално ниво . Това означава една партия да се бръкне най-малко за 100 000 лв . Колкото от тях не се пласират между първите 200 в МИР толкова чиста загуба още на старта . Отделно загубата , ако не влязат в парламента .
При тези правила много малки партийки ще предпочетат да издигнат независими чрез инициативни комитети само там където имат шанс .
II.Равнопоставеност при гласуването и класирането
1. Избирателят гласува задължително за личност , а когато тя е партийна кандидатура ,този глас се преброява и за партията . Тоест системата е задължително преференциална без праг .
2.Мажоритарен елемент . Първите двама кандидати от всеки МИР независимо дали са партийни или независими се класират директно за парламента .
3. След като се пресметне колко избиратели се падат на един депутат . Тоест като се раздели броя на гласувалите на 240 , всички кандидати които са събрали повече гласове също влизат в парламента независимо дали са партийни или независими кандидати .
4. Пропорционален елемент . Незаетите места се разпределят така , че партиите да имат максимално близък резултат до пресметнатия по пропорционалната система . Тоест от пропорционалният им резултат се изважда вече вкараните по точка 2 и 3 и полученият недостиг се попълва от НАЦИОНАЛНА ЛИСТА в която кандидатите са подредени според личният им принос (резултат )
5. Независимите се третират като партия . Ако 2% от избирателите са гласували за независими и само 1 е влязъл директно , останалите 4 се избират от национално подреждане по резултат . Тоест няма праг и преразпределение . Закръглянето се прави в полза на малките дори .
6. Партиен кандидат ,който не е получил нито един глас не влиза в парламента .
7. Ако след точка 4 и5 останат незаети места поради "дупки " от нула гласове в националните партийни листи . Печелившата партия попълва от своята листа .
8. Ако отново има незаети банки , местата се попълват със кандидати ,които не са били класирани до момента според резултата им и събраните подписи без значение дали за независими и от чия листа са .
Аз бих препоръчал това вместо мажоритарна система и президентска република при условие , че парламента не се разпуска и правителството не пада след вот на недоверие, ако няма излъчено ново както е в Германия . Ако някой иска да свали правителството ще трябва да предложи ново ,което да довърши мандата на парламента и ако то не мине , не се гласува , остава старото . Разпускането на парламента трябва да е саморазпускане с 2/3 мнозинство . Иначе бачкане .
Разбира се има и друго още "по-екзотично" решение . Изобщо да няма президент , а всяка четна година да се избира около една трета от парламента от около една трета от страната Така мандата на един депутат ще бъде 6 години . За сметка на това ,няма да има право на пореден от същата третина и ще трябва да почака поне 2 години .
А най-екзотично ще да е ,ако парламента не само се избира и подменя на порции през две години , но няма точно определен състав , а той зависи от активността на избирателите .
Когато тя е голяма и стигне близо до максимума от 400 депутата , парламента става ВНС .
Как се прави това .Тоест как може да стане .
1. Страната се разделя на приблизително три области като територия и население .
Например Северна България , Югоизточна и Югозападна .
2. Всяка от областите има право на толкова депутата колкото процента от територията на страната представлява +колкото процента от БВП произвежда + двама депутата за всеки процент от цялото население на страната ,което има , ако гласуват обаче 100%
3.Така винаги в парламента ще има 200 сигурни определени от БВП и територия и още 100 до 200 за избирателна активност . Най-вероятно между 280 и 320 .
4. Стигнат ли 350 обикновено народно събрание става ВНС и може да променя конституцията с 201 гласа
Северна България има около 48% от от територията може би не повече 20-25% от БВП и 35-36% от населението . Тоест средно 48+22+20 =70 сигурни + 20 за активност = 90
Как изглежда от към избирателя картинката .
1. Активна регистрация у нас и чужбина . Целта е а)да няма мъртви души и да се знае приблизително колко хора ще участват в парламентарните избори у нас и чужбина и б) избирателят да заяви как иска да гласува .
2. Демокрацията е право на избор , процедури ,правила и институции , които осигуряват това право. Затова негово величество избирателя , гражданина има право да реши дали иска с хартиена бюлетина , дали машинно , дали по пощата с плик или от своя компютър , но трябва да го заяви за да може да се осигури желаната възможност .
3. Понеже кандидатите в един МИР няма да са повече от 200 хартиената бюлетина може да бъде много проста и да не съдържа имена , а само номера или дори цифри и да се ползва за всеки избор както и за гласуване по пощата . Освен това тя може да се сканира на момента и така гласуването да стане също електронно ,макар да е с бюлетина .
4. Машинното вече е ясно , но най-добре е резултата да се отчита в реално време при пълна сигурност след като първо се записва , при това в РИК и ЦИК едновременно по сигурна връзка .
5. По пощата е ясно, специален плик и бюлетина дори преди да са ясни кандидатите и кой номер са на дадена партия . Това ще излезе и ще се каже много пъти в медиите за всеки МИР .
6. От компютъра по същата технология ,с която се плащат сметки , но може и по-просто с електронна поща и телефон . На пощата получаваш линк и къде да влезеш с паролата която ти идва като SMS на телефона . Пишеш си ЕГН и паролата и гласуваш . На пощата получаваш нов линк ако искаш да промениш гласуването . Ако го потвърдиш , край .
7. В Чужбина по пощата и електронно . Няма смисъл да се разнасят машини и отварят секции .
Ако има желание може всичко да се изпипа както трябва ,но проблемът е следният . Тези които пишат закона после се явяват на изборите и си правят тънки сметки и търсят начин ако може да спечелят служебно . Това изобщо е големият проблем, победителите в играта да пишат правилата . Крайният резултат е право на първа брачна нощ .
Забравих за номерата . Кандидатите се подреждат по броя подписи и внесени пари , а когато са равни ,който по-рано се е регистрирал . Така те ще са разбъркано като номерация ,но в коридорите и навсякъде ще има информация кои са, от коя партия или независими и под кой номер са . Най-лесно ще е за машинното защото първо ще посочиш партията и като ти излезе списъка с номерата ще избереш човека по името . Същото и от компютъра . Смятам че тези два начина просто ще се наложат и хартията и по пощата от само себе си ще отпадне само след два ,три избора .
