№ 9

 Някой може да открие символика и надежда  в това че № 9 се падна на "Продължаваме промяната ", но да си помисли пак, №1 се падна на ДПС . 

За мен е странно  друго , че има 29 партии  от които 20 сигурно никой не е чувал и шанса да вкарат депутати в парламента е  под нулата .  Защо тогава толкова мераклии и  защо правилата  по регистрация и издигане на кандидатите не са по рестриктивни  и справедливи  в същото време  към независимите кандидати . Мисля, че независимите и зависимите партийни мераклии да станат законодатели и депутати трябва да  са равнопоставени  в изборният процес както при издигането и регистрирането ,така и при самият избор , така че при равен брой гласове да имат равни шансове да станат депутати . Ще обясня сложната си мисъл и проблема  просто като напиша правилата  ,които смятам за справедливи .

I. Издигане  на кандидатите 

1.Агенция БГНЕС отбелязва, че общо 24 партии и 7 коалиции са подали документи за участие в изборите. В четвъртък ЦИК ще приключи проверката на всички подали документи и ако има някоя от подписките, в които не фигурират 2500 валидни подписа, формацията ще бъде заличена.  Някои се отказаха , но  и 29 не са малко .  Защо партиите трябва да събират подписи , а не кандидатите  за  депутати ?   Да сметнем 2 500 подписа разделени  на 31 МИР . Това прави  80 подписа  на партия . Ако издига 8 кандидата  едва по 10 подписа на човек . Колко подписа трябва да събере един независим кандидат като Луна  за да се кандидатира в един РИК ? Луна внесе в 25 РИК 1260 подписа  

Затова  е редно  независимите и  партийните кандидати  да събират подписи  така че  да са равнопоставени . Нека това има състезателен  елемент и само тези  200  събрали  повече от 100 подписа  в един МИР да участват в играта  . Това гарантира, че на национално ниво няма да се повече от 6 000 . Ако една партия иска да има   максимума кандидати в МИР ще трябва да се организират местните и да съберат поне  по 100 на човек . Някъде 1300 подписа  в 25 МИР ако издигнат 13 кандидата . В по-малките МИР по- малко . 

    По- интересно е колко подписа  със сигурност пласират един кандидат между тези 200 разрешени . Не е трудно да се съобрази ,че ако имаш 0.5% подписа от всички възможни  си сигурен участник . Възможните са  всички избиратели в МИР . 25 МИР има  към 300 хиляди избиратели 1% от тях са  3 000, а 0,5 1 500 . Значи ако събереш   толкова 100% си участник . Вероятността  всички да се юрнат да подписват е на практика 0  ако това са 10%  от гражданите значи 200 подписа   са достатъчни . 

2. Не е редно партийните мутри да могат да се кандидатират в два МИР, а независимите само в един . Тази партийна привилегия трябва да се премахне .

3.Депозит който се връща при успех . И партийните и независимите кандидати трябва да внасят депозит да  пропорционален на събраните подписи , който да се връща  при успех . Да речем 10 лв на подпис .Това  ще ограничи мераците да се събират много подписи  и намали броят  на кандидатите  на една партия до разумно очакваният успех . За един кандидат ще трябва да се бръкнат с поне 1 000 лв 

  Все пак за партиите трябва да се предвиди да имат поне  трима кандидати в един МИР  и не по-малко от 100 на национално ниво .  Това означава една партия   да се бръкне най-малко за 100 000 лв . Колкото от тях не се пласират между  първите 200 в МИР толкова чиста загуба още на старта . Отделно  загубата , ако не влязат в парламента .  

При тези правила много малки партийки ще предпочетат да издигнат  независими чрез  инициативни комитети само там където имат шанс . 

II.Равнопоставеност при гласуването  и класирането 

1. Избирателят гласува задължително за личност , а когато  тя е партийна кандидатура  ,този глас се преброява и за партията . Тоест системата е задължително преференциална без праг .

 2.Мажоритарен елемент . Първите двама  кандидати  от всеки МИР  независимо  дали са партийни или независими се класират директно за парламента . 

3. След като се пресметне колко  избиратели се падат на един  депутат . Тоест като се раздели броя на гласувалите на 240 , всички  кандидати които са събрали повече гласове също влизат в парламента независимо дали са партийни или независими кандидати .

4. Пропорционален елемент .  Незаетите места се разпределят  така , че партиите  да имат максимално близък резултат до  пресметнатия по пропорционалната система . Тоест от пропорционалният им резултат се изважда  вече вкараните по точка 2 и 3   и полученият недостиг се попълва от НАЦИОНАЛНА ЛИСТА  в която кандидатите са подредени според личният им принос (резултат ) 

5. Независимите се третират като партия . Ако 2% от избирателите са гласували за независими  и само 1 е влязъл директно , останалите  4  се избират от национално подреждане по резултат .  Тоест няма праг и преразпределение . Закръглянето се прави в полза на  малките дори . 

6. Партиен кандидат ,който не е получил нито един глас не влиза в парламента . 

7. Ако след точка 4 и5 останат незаети места поради  "дупки "  от нула гласове в националните партийни листи .  Печелившата партия  попълва от своята листа . 

8. Ако отново  има незаети  банки , местата се попълват  със кандидати  ,които не са били класирани  до момента  според резултата им  и събраните подписи без значение дали за независими и от чия листа са .  

Аз бих препоръчал това  вместо мажоритарна система и президентска република при условие , че парламента не се разпуска   и правителството не пада  след вот на недоверие, ако няма излъчено ново  както е в Германия .  Ако някой иска да свали правителството  ще трябва да предложи  ново ,което да довърши мандата  на парламента  и ако то не мине  , не се гласува , остава старото .  Разпускането на парламента трябва да е саморазпускане с 2/3  мнозинство . Иначе бачкане . 

Разбира се има и друго  още "по-екзотично" решение . Изобщо да няма президент , а всяка четна година да се избира около една трета  от парламента от около една трета от страната  Така мандата на един депутат ще бъде 6 години . За сметка на това ,няма да има право на пореден от  същата  третина  и ще трябва да почака поне  2 години .

А най-екзотично ще да е ,ако парламента не само се избира и подменя    на порции през две години , но няма точно определен състав , а той зависи от  активността на избирателите .   

Когато тя е голяма и стигне близо до максимума от 400  депутата , парламента става ВНС . 

Как се прави това .Тоест как може да стане . 

1. Страната се разделя на приблизително три  области  като територия и население . 

Например Северна България , Югоизточна и Югозападна . 

2. Всяка от областите има право на толкова депутата колкото процента от територията на страната  представлява  +колкото процента от БВП произвежда  + двама депутата  за всеки процент от цялото население  на страната ,което има , ако гласуват обаче 100%  

3.Така винаги в парламента ще има 200 сигурни  определени от БВП и територия и  още   100 до 200  за избирателна активност . Най-вероятно между  280 и 320 .

4. Стигнат ли 350  обикновено народно събрание става ВНС  и  може да променя конституцията с 201  гласа 

  Северна България има около 48% от  от територията може би не повече 20-25% от БВП   и 35-36% от населението . Тоест  средно   48+22+20 =70 сигурни + 20 за активност = 90 

Как изглежда от към избирателя  картинката .

1. Активна регистрация у нас и чужбина . Целта е а)да няма мъртви души  и да се знае приблизително колко хора ще участват в парламентарните избори у нас и чужбина и б) избирателят да заяви как иска да гласува . 

2. Демокрацията е право на избор ,  процедури  ,правила и институции ,  които осигуряват това право.  Затова негово величество избирателя , гражданина има право да реши дали иска с хартиена бюлетина , дали машинно , дали по пощата с плик или от своя компютър , но трябва да го заяви за да може да се осигури желаната възможност .

3. Понеже кандидатите в един МИР няма да са повече от 200  хартиената  бюлетина  може да бъде много проста и да не съдържа имена , а само номера  или дори цифри  и да се ползва  за всеки  избор  както и за гласуване по пощата . Освен това  тя може да се сканира на момента  и така гласуването да стане също електронно ,макар да е с бюлетина .

4. Машинното  вече е ясно , но най-добре е резултата да се отчита в реално време  при пълна сигурност след като първо се записва , при това в РИК и ЦИК едновременно по сигурна връзка . 

5. По пощата   е ясно, специален плик и бюлетина  дори преди да са ясни кандидатите  и кой номер са  на дадена партия . Това ще излезе  и ще се каже много пъти в медиите за всеки   МИР . 

6. От компютъра  по същата технология ,с която се плащат сметки , но може и по-просто с  електронна поща и  телефон . На пощата получаваш линк и  къде да влезеш  с паролата която ти идва като SMS на телефона . Пишеш си ЕГН и паролата и гласуваш .  На пощата получаваш нов линк ако искаш  да промениш  гласуването . Ако го потвърдиш , край . 

7. В Чужбина по пощата и електронно . Няма смисъл да се разнасят машини и отварят секции .

              Ако има желание може всичко да се изпипа както трябва ,но проблемът е следният . Тези които пишат закона  после се явяват на изборите и си правят тънки сметки  и търсят начин ако може да спечелят служебно .   Това изобщо е големият проблем, победителите в играта да пишат правилата . Крайният резултат е право на първа брачна нощ . 

Забравих за номерата . Кандидатите се подреждат по броя  подписи и внесени пари , а когато са равни ,който по-рано се е регистрирал . Така те ще са разбъркано  като номерация ,но в коридорите и навсякъде ще има информация  кои са, от коя партия или независими   и под кой номер са .  Най-лесно ще е за машинното защото първо ще посочиш партията  и като ти излезе списъка с номерата ще избереш човека по името . Същото и от компютъра .  Смятам че тези два начина просто ще се наложат и хартията и по пощата от само себе си ще отпадне  само след два ,три избора .