Днес информация , факти и мнения има в изобилие . Уж всичко е налице като информация да се вземат правилните решения ,но всъщност се получава друго . Защо е така ?
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Голямата картина: Как попаднахме в тази каша и как се измъкнахме от нея.Капитализмът е съвместим с демокрацията само ако демокрацията е доминиращият партньор. Той беше доминиращ от 1933 г. до 1980 г. След това хиперкапитализмът го взе и накрая ни даде Тръмп.
 приятели, Доналд Тръмп не е причината за това, което боледува Америка. Той е следствието. Истинските причини датират от четири десетилетия. Нека започна с малко семейна история. През 50-те и 60-те години на миналия век баща ми, Ед Райх, притежаваше магазин на главната улица, от който продаваше дамско облекло на съпругите на фабрични работници. Това време на годината ми напомня за тревожната му зависимост от празничните разпродажби (а в дните след Коледа неистовото се завръща). Между Деня на благодарността и Коледа той трябваше да спечели достатъчно, за да плати сметките и да има достатъчна сума, за да ни изкара през първата част на следващата година. Не бяхме богати, но никога не се чувствахме бедни и стандартът ни на живот се покачваше стабилно през 50-те и 60-те години на миналия век – тъй като работниците във фабриките и техните съпрузи се справяха все по-добре и по-добре. Това беше епоха, когато доходът на един фабричен работник или учител, или пекар, или продавач, или механик беше достатъчен, за да си купи дом, да има две коли и да създаде семейство. ЗА ТРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ след Втората световна война Америка създаде най-голямата средна класа, която светът някога е виждал. През тези години доходите на типичния американски работник се удвоиха, точно както размерът на американската икономика се удвои. За разлика от това през последните 40 години размерът на икономиката отново се е удвоил повече от два пъти, но доходите на типичния американец почти не са се помръднали (коригирани спрямо инфлацията). Повечето от печалбите са отишли на върха. През 50-те и 60-те години на миналия век главните изпълнителни директори на големи корпорации печелеха средно около 20 пъти повече от заплатата на техния типичен работник. Сега те събират над 300 пъти повече от заплатата на среден работник. През 50-те и 60-те години на миналия век най-богатият 1% от американците са прибрали около 10% от общия доход на нацията. Днес те прибират повече от долните 90 процента, взети заедно. Тогава икономиката породи надежда. Упоритата работа се отплати. Стандартът на живот на повечето хора се е подобрил през професионалния им живот. Децата им се радваха на по-добър живот от тях. Повечето смятат, че правилата на икономическата игра в основата си са справедливи. Въпреки че много жени, чернокожи и латиноамериканци все още бяха блокирани да получат справедлив дял от печалбите на икономиката, нацията се ангажира да промени това. Новите закони гарантираха равни възможности, забраниха дискриминацията, насърчиха положителните действия и разшириха възможностите за образование за всички. Днес доверието в икономическата система рязко е намаляло. Неговият очевиден произвол и несправедливост подкопаха доверието на обществото в него. Цинизмът изобилства. Равните възможности вече не са водещи в дневния ред на нацията.
Както ще видите във видеото „The Big Picture“ на тази страница, новата американска история може да бъде разделена на пет периода:
*** КОГАТО ПОВЕЧЕТО ХОРА СПРАТ ДА ВЯРВАТ, че те и техните деца имат справедлив шанс да успеят, мълчаливият обществен договор започва да се разпада. И една нация става податлива на демагози като Доналд Тръмп, разпространяващи политиката на омраза. Много от най-гласните привърженици на „свободния пазар“ – включително Илон Мъск, ръководители на големи корпорации и техните вездесъщи адвокати и лобисти, обитатели на Уолстрийт и техните политически лакеи, както и множество мултимилионери и милиардери – активно реорганизираха пазара за собствената си полза. Последствието е пазар, създаден от хора с голямо богатство с цел по-нататъшно увеличаване на тяхното богатство. Това доведе до все по-големи възходящи разпределения вътре в пазара, от средната класа, работническата класа и бедните до богатото малцинство на върха. Тъй като тези дистрибуции се случват вътре в пазара, те до голяма степен са убягнали. Ние сме склонни да обсъждаме само низходящите „преразпределения“, които се случват извън пазара, чрез облагане на богатите и прехвърляне на някои ползи към бедните и работническата класа. Мъск и Тръмп искат да намалят подобни преразпределения. Но скритите възходящи преразпределения вътре в пазара са вероятно по-големи. Ето защо е толкова важно тези от нас, които се интересуват от социалната справедливост, да говорят и да обяснят какво се е случило. И защо е изключително важно демократите да се съсредоточат върху обръщането на зашеметяващите неравенства на тази епоха и извличането на големи пари от политиката. В противен случай единственото обяснение, което повечето американци получават за случилото се, идва от авторитарните привърженици на Тръмп, които фалшиво обвиняват имигрантите, „социалистите“, „дълбоката държава“, „събудения“изъм, демократите, чернокожите хора, жените и други страни. И единственият дневен ред, който повечето американци получават, за да поправят случилото се, е да подкрепят Тръмп и Мъск и тяхното залитане към фашизма. Приятели мои, основният проблем не е размерът на правителството. Това е за кого е правителството . Основният избор е демокрация или олигархия. |
!Митове и заблуди има много !Някои наистина са опасни , а други просто забавни . В Лудницата наречена от самите луди Земя има всякакви луди . За някои от тях хората са тук защото са наказани , а за други живота е дар . Други луди искат да се махнат като убият "неверници " и си заслужат Рая . Трети танцуват в Рила и т.н. и т.н.
Всъщност никой нищо не знае със сигурност защо има живот на тази планета и затова измишльотини и митове всякакви .
Това което казва Робърт Райх до голяма степен е самата истина .Това, което липсва е птичият поглед , останалият свят . Изгледайте и споделете
Приятели,
Тази седмица може да е добра, за да разгледате по-голямата система и да разберете как наистина е организирана - и за кого.
Започнете с 10-те най-големи мита за нашата икономика. Тези митове ограничават нашето мислене. Те правят почти невъзможно да се измисли различна система - точно това е смисълът. Докато се придържаме към тези 10 мита, виждаме основния избор като правителство или пазар, капитализъм или социализъм (или комунизъм).
Не виждаме как растящото неравенство извращава нашата система. Не виждаме как това е допринесло за корупцията, подкупите и... Тръмп.
В действителност изборът е между система, която работи за мнозина или такава, която работи за малцина – избор между демокрация и олигархия.
Моля, отделете малко време тази седмица между Коледа-Ханука и Нова година и разгледайте голямата картина.
И благодаря, че сте член на тази общност.
RR
!
Едно общество има способността да създава свои собствени правила и да определя колко неравенство е приемливо . Колко бедност? Приемливо ли е робството ? Добре ли е малките деца да работят ? Трябва ли да има минимална заплата? Добре ли е възрастен , който работи 40 часа на седмица или повече , да печели толкова малко , че семейството му да обеднява? Добре ли е децата на супер богатите да наследяват толкова много богатство , че никога да не им се налага да работят нито ден в живота си ? Като говорим за морал не може да избегнем въпросът за властта . Колко власт трябва да имат богатите ? !
Добре ли е работниците да се обединят за да създадат профсъюз ?
В края на 19-ти век икономистите започнаха да намаляват акцента върху политиката и морала . Те започнаха да третират икономиката повече като наука и по-малко като философско изследване , което взема в предвид морала . Монументалната работа на Алфред Маршал " Принципи на икономиката " утвърждава икономиката като отделна наука през 1890 година ,но политиката , икономиката и моралът не могат да бъдат разделени . Трябва да видим моралните основи на икономиката!
Политиците от всякакъв вид говорят така, сякаш правилата ,които управляват икономиката ,се определят или от свободният пазар или от правителството . Но това е грешно !
Пригответе са за тази лъжа :
Ето една откровена лъжа
Големите корпорации и супербогатите са манипулирали свободният пазар за своя собствена изгода. През 80-те на миналият век разходите на корпоративните PAC (
за надбягвания в Конгреса се увеличиха почти пет пъти. Разходите на профсъюзите снараснаха само наполовина по-бързо . До цикъла на кампанията през 2016 корпорациите и Уолстрийт са внесли 34 долара за всеки 1 долар внесен от синдикатите и всички организации от обществен интерес взети заедно (Гражданско или корпоративно общество е това, питам и аз ) ! През 1980 година най -богатите 100 от 1% от американците са предоставили 10% от всички дарения за федерални избори .До 2012 година те осигуряват 40% .И двете политически партии се превърнаха в гигантски машини за набиране на средства захранвани с пари от върха .Какъв е резултата от цялото това подкупване ?Политиците използват парите за да бъдат избирани и преизбирани . И тогава законодателите правят това , което искат корпорациите и богатите хора .Това е легализиран подкуп .
Това е порочен кръг. Всяка промяна в законите увеличава богатството и властта нагоре , което прави по-лесно за богатите и могъщите да получават по-нататъшни правни промени , които повишават още повече властта и богатството нагоре . !
Чували ли сте тази лъжа :Глобалната търговия е добра за всички . Много икономисти вярват в доктрината за сравнителното предимство , която постулира, че търговията е добра за всички нации когато всяка нация се специализира в това ,което прави най-добре . Но какво да кажем за разходите за работниците и околната среда ?Ами ако сравнителното предимство на дадена държава идва от хората работещи при опасни условия или експлоатирани ?Или им пречат да сформират профсъюзи .Или позволяват на работодателите да наемат малки деца ?Или от замърсяване на атмосферата или океаните , или унищожаване на тропическите гори и замърсяване на подпочвените води ?
Старият ми шеф , Бил Клинтън ,нарече глобализацията "икономически еквивалент на природна сила като вятърът или водата ". Но глобализацията не е природна сила . Глобалната търговия е структурирана от правила ,договорени между нациите относно това кои активи ще бъдат защитени и кои не .Тези правила определят кой има полза и кой е ощетен от търговията .През последните десетилетия търговските споразумения като Закона за свободна търговия в Северна Америка и споразумения в рамката на Световната търговска организация защитиха активите на американските корпорации , включително интелектуалната собственост . Например , ако друга нация приеме строги екологични разпоредби , които намаляват стойността на петролните активи на САЩ в тази страна петролните компании на САЩ могат да търсят компенсация за намалените си печалби .Търговските сделки също облагодетелстваха фармацевтичната индустрия с разширени патенти за лекарства . Те облагодетелстваха борсовите търговци като им гарантираха , че могат да преместват капитали във и извън държави ,независимо от местните банкови закони. А търговските сделки защитиха голямото селско стопанство . Сега е вярно, че американските потребители се възползват от стоки на по-ниски цени от Китай , Мексико и други страни където заплатите са по-ниски от тези в САЩ , но търговските споразумения накараха милиони американци да загубят работата си. Между 2000г. и 2017 Общо 5,5 милиона работни места в производството са изчезнали отчасти поради нарастващият внос предимно от Китай. Глобалната търговия сама по себе си не е нито добра нито лоша , но начинът, по който сега се извършва търговията, защитава богатството на тези, които вече го имат и натоварва тези ,които го нямат .
!
Далеч от това да са социалистическа страна, Съединените щати осигуряват корпоративно благоденствие за богатите , като същевременно подлагат всички останали на най-суровата форма на капитализъм в света .Повечето американци , които загубят работата си нямат право на обезщетение за безработица .По-малко от 30% от работещите американци имат достъп до платен отпуск по семейни причини . Само 36% от американците имат държавно субсидирано здравно осигуряване . И докато хората в повечето други страни получават 3-5 седмици платен отпуск ,американците получават само 11 дни . Ръководителите , които управляват компаниите си до основи ,получават позлатени пакети за напускане докато техните работници получават розови фишове .След пробив в сигурността на Equifax , който изложи личната информация на 145 милиона клиенти на хакери ,Ричард Смит се пенсионира с пенсия 18 милиона долара .Главният изпълнителен директор на Wells Fargo , отговарящ за звеното , което отвори повече от 2 милиона неразрешени потребителски сметки ,напусна с пакет от 125 милиона за излизане . Междувременно хиляди големи американски корпорации печелят милиарди всяка година от държавни субсидии , спасителни програми и данъчни вратички всичките финансирани от джоба на данъкоплатците . Когато на работниците им трябва да разчитат на програми като купони за храна и Medicaid ,корпорациите , които на плащат на работниците си заплата , която ги издържат , всъщност получават тлъсти държавни субсидии . Тази щедрост на правителството повишава цените на акциите за най-богатия 1% , който притежава половината от фондовият пазар както и за главните изпълнителни директори и други висши ръководители ,на които се плаща предимно в акции . Парите са там -пари, които вместо това могат да се използват за по-щедри мрежи за социална сигурност. Но ние ги използваме за да пълним джобовете на богатите . ! Корпорациите и изпълнителните директори са създадели на работни места, които се нуждаят от намаляване на данъците и големи печалби за да генерират работни места .Повечето американски работни места се създават от бедни работещи хора и хора от средната класа ,чиито разходи за стоки и услуги кара бизнеса да създава работни места . Ако повечето американци нямат достатъчно покупателна способност , фирмите няма да наемат . През 1914 година Ford Motor Company повишава заплатите на своите работници .Техните служители можеха да си позволят да купуват Ford Model T, увеличавайки търсенето на Model T,като по този начин създаваха повече работни места във Ford . Голямата катастрофа от 1929 година постави началото на Голямата депресия от 30-те години на миналият век ,защото хората нямаха достатъчно пари , за да купят стоките и услугите ,които икономиката можеше да произведе ,което доведе до порочен кръг от по-малко работни места и още по-малко пари в джобовете на обикновените хора . ( коментар от мен . Ако всички работят без пари , кой и какво ще купува ? Глобализацията не се ли превръща в състезание кой да работи за по-малко пари , състезание по мизерия , а това би трабвало да доведе до дефлация, стагнация и дори нова Голяма депресия . Засега се разминава защото се трупа колосален дълг .) ! Цикълът приключи едва когато правителството се намеси чрез огромни публични разходи за Втората световна война .Така че ,когато чуете, че корпорациите се нуждаят от облекчаване на данъци за да създадат повече работни места , или че увеличенията на данъците за корпорациите и богатите са убийци на работни места , знайте ,че това е глупост . ( пак коментар. Ако корпоративните данъци са в зависимост от нивото на заплащане и инвестирането в нови работни места води до данъчни облекчения може би ще се получи по-висока заетост и доходи . ) ! Най-добрият начин да създадете повече работни места е да поставите повече пари в джобовете на повече работници . Ето защо се нуждаем от по-висока минимална заплата ,разширен данъчен кредит върху доходите и по-силни синдикати , които могат да спазарят по-високи заплати . Не забравяйте , работещите хора създават работни места когато имат достатъчно пари в джобовете си за да купуват !
Чувате тези глупости през цялото време -инфлацията се причинява от твърде много държавни разходи заедно с увеличенията на заплатите . ! По-високите заплати и държавните разходи не повишават потребителските цени. В много случаи мегакорпорациите повишават цените за да увеличат печалбите си . Те могат да направят това защото са изправени пред толкова малка конкуренция. Притеснявате се за главоломно високите самолетни билети и лошото обслужване ? Това до голяма степен се дължи на факта , че авиокомпаниите са се слели от 12 превозвача през 1980 до само четири днес . Загрижени за цените на лекарствата ? Между 1995 и 2015 60 водещи фармацевтични компании се сляха само в 10 . Разстроени сте от разходите за храна ?Сега 4 големи компании контролират 85% от преработката на говеждо месо , 70% от пазара на свинско месо и 54% от птичето месо .Тревожите се за цените на хранителните стоки ? Само три гиганта
Много хора се хващат на тази лъжа
Вече е на път !
Много хора отхвърлят поддръжниците на Тръмп като невежи ! Ако искаме да намалим примамката на авторитаризма ,трябва да се заемем с неговите първопричини . Истината е ,че много от ключовите политически и икономически институции на нашето общество са изоставили американските работници . Свободният пазар е манипулиран и властта се измества нагоре към корпоративни ръководители и инвеститори, които участват в организирани подкупи финансиращи законодатели , които променят законите и разпоредбите в своя полза .Това позволява на силните да монополизират , да ударят профсъюзите , да плащат по-ниски данъци ,да правят големи финансови залози на Уолстрийт и да бъдат спасявани когато се провалят , да изнасят работни места в чужбина и да се преструват ,че създават работни места , които заслужават цялата власт !
Не можем да отделим случилото се с типичния американец от опасната примамка на тръмпизма . Тръмп използва гнева и безпокойството на много американци за собствените си цели , но гневът и безпокойството са истински . Освен ако не бъдат забелязани , те ще продължат да бъдат експлоатирани от други авантюристи дълго след като Тръмп си отиде . Първата стъпка към оправянето на икономиката е разбирането на истинският проблем : Големите пари корумпират нашата политика и манипулират системата срещу работещите хора .
