За двете Българии две и половина мнения .
1. Evgeni Kanev
1 ч.
Реакцията от кафявия “консерваториат”
на наградата на Георги Господинов надмина дори самоунижението, което тези няколко обилно отразявани медийни лица си причиниха с Оскара на Христо Грозев.
Те винаги напомнят, че Бай Ганьо не само е жив, но няма никакво намерение да спре да се мисли за “елит”.
Защото неговият безсмъртен “Бай Ганьо Балкански” дава ключа към разбирането на мизантропското отношение на неговите наследници - тупайки се по булгарски в гърдите - към българите, признати от Европа и света.
Защото цялата ни публичност е изпразнена от Европа.
“Европейско” е да говориш разумно, компетентно, безпристрастно, задълбочено, правейки разлика между факти и мнения, доказателства и хипотези, желано (внушение) и реално (обективност).
“Европейско поведение” е да подхождаш с респект към събеседника или трети лица, да си скромен в самомнението за себе си, да си толерантен към слабостите на другите.
“Европейско” е отношението с емпатия, със съчувствие, с разбиране на другата гледна точка, със смирение към твоята.
Това не значи, че всички европейци са такива, а че това е поведенческият стандарт, ценностният код на Европа. Не винаги успяваме, но трябва да се стремим към него - ако искаме да сме от тази ценностна общност.
На този фон спомнете си отношението, поведението и езика на Бай Ганьо.
Какво виждате като включите телевизора, като отидете на опашката в магазина, на всяко едно групово събиране на непознати хора, дори в театъра? Да не говорим като гледате парламента. Или монолозите на някои партийни лидери. Бай Ганьо.
А виждате ли някой, който да ви напомня на Алеко? Рядко, ако въобще. Той си остана един самотник на Витошка, заобиколен от посредственост и дребнотемие, като символ на нашата европейска невъзможност и маркер за нашата балканска примитивност.
Тази примитивност на обществените нрави избуя след 9.9.1944, когато последните станаха първи, когато моралният код на обществото беше погребан, а 100 години Възраждане на нацията бяха затрити.
Така Бай Ганьо уби автора си.
Но докато нашата простащина беше съветизирана и издигната в елит до 10.11.1989, след това тя се върна към ориенталските си корени, като връхлетя с чалгата в културата, а след това завладя политиката и накрая цялата ни публичност.
Всичко европейско в горния контекст - дори проява на елементарно уважение и първична култура в политиката - започна да се етикира с “либералщина”, “толерасти”, “соросоиди”, “умно-красиви”, като нещо срамно и обществено неприемливо.
“Булгар, Булгар” смачка европейското.
В този обществен контекст няма как да очакваме, ако не появата - европейски лястовички все пак има, то доминацията на европейското в политиката ни.
Неспособността за състрадание ни попречи да определим еднозначно агресор и жертва, защото самите ние винаги се възприемаме за нечия жертва.
Неспособността за солидарност ни пречи да помагаме както другите страни в ЕС на Украйна, защото ние като общество още не сме осъдили насилието на същия насилник след 9.9.1944 г., а дори пазим паметниците му.
Неспособността да се идентифицираме с Европа ражда омраза, злост и завист към успелите и признати от нея българи.
Как ни е нужен днес Алеко с неговите фейлетони да настрои сетивата ни за нашата безхаберност и несъстоятелност.
Как ни е нужен да вкара нашия манталитет в Европа и ни направи европейци и по дух.
Съвсем дотам.
Как отчаяно имаме нужда не завистта - както бе казал Алеко - а признанието да стане българският гений.
1/2
Димитър ДимитровИ аз обобщавам наедро понякога ,но чак пък дотам. Всъщност има две Българии и между крайностите много нюанси . Има и нещо друго ,което съм го казвал много пъти , не само генетично сме от най-шарените в Европа , но и културно . Високата дисперсия в качествата позволява въпреки малобройното население и ниското средно ниво , да се появяват от време на време страхотни таланти . Да вземем средният ръст . Не сме от високите и атлетични нации и раси , но си имаме един много успешен баскетболист като Везенков . За съжаление в много случаи успехите и признанието са навън и идват от там , но Сашо Морфов грабна “Аскеер” и заговори за войната с Василев и номенклатурата https://frognews.bg/novini/sasho-morfov-grabna-askeer-zagovori-voinata-vasilev-nomenklaturata.html Много българи се изучиха из Европата и някои се връщат . Ще стане . Бай Ганьо не може да бъде победен , но вече няма да е всесилен както се случва и в политиката вече с Бай Ганьо от Банкя .
Впрочем откъде такива като Шкв-ква-ква-рек ?
Представител на групата на Европейските Консерватори
https://fakti.bg/mnenia/778272-kristian-shkvarek-namame-nujda-ot-novo-pokrastvane
Дали ще стане въпрос за хорото пред Народния театър, дали за геополитическите ни решения или това за коя партия гласуваш - въпросът "европейци ли сме българите" и още повече - "кога ще станем" постоянно се прокрадва във всеки спор и тема.
В центъра на дебата стоят "европействащите" - градските либерали, за които ние категорично не сме европейци, но и също толкова категорично - трябва да станем. И тъкмо те, като малкото хора у нас, "станали европейци", ще научат останалите - "Ганьовците", как. Или ще го накарат да стане, стига да вземат властта.
Но "европействащият" градски космополит греши в изначалната си представа и разбиране за това какво е Европа и какво прави един човек европеец. Той е изтъкан от илюзиите и митовете на Просвещението, от модерното и постмодерно пренаписване на историята. Те му създават една напълно грешна представа за Европа и това какво те прави европеец.
Преди време чух политолог да казва в ефир, че "те, градските либерали у нас нямат нужното разбиране за историческото, защото за тях политическата история на България започва с Нощта на Белия Автобус". Направи ми впечатление колко точно описание е това и го запомних. По същия начин бих прибавил сега, че градските либерали нямат и нужното разбиране за Европа, защото за тях тя започва с "Просвещението", Волтер, Френската революция и "Пролетта на народите". За тях европейското се олицетворява от "костюма, бомбето" (тоест да си по последна мода във всичко Западно, да си "Алафранга") и две-три крайно простовати идеологии на постхристиянския езичник, като Либерализма, Демокрацията, Социализма и други.
Тоест, за да си "европеец" в очите на днешния градски либерал, ти трябва да си модерен/Алафранга, носейки културните белези на Запада (особено, впрочем, в музикално отношение), както и да си духовен и политически последовател на някоя от идеологиите на модернизма. Ако пък това е баш водещата идеология днес - либералната демокрация в нейния зелен, постмодерен и ЛГБТ вариант, то ти си завършен европеец - образцов.
А всъщност въпросът за Европа и европейското въобще няма общо с тези елементарни, естетически белези. Продукти на една много скорошна и на път да си замине епоха от историята на тази цивилизация. Защото това, което обособи Европа в отделна и осъзната цивилизация не беше Френската Революция, не беше Волтер, не беше и Демокрацията, камо ли Парламентаризма или "Човешките права".
Беше Християнството.
Следователно този въпрос - за "Европейското", у българина е решен много отдавна. Решен е от човека, когото честваме днес - починалият на този ден през 907-ма г. Борис I "Покръстител". Човекът, който реши веднъж завинаги към коя цивилизация ще принадлежат българите и избра това да е европейската, и по-конкретно нейната гръко-православна половина. Можеше да направи друг избор - Исляма, както правят волжките българи. Тогава щяхме да сме от друга цивилизация. Можеше да ни остави езичници, и щяхме да последваме всички останали езически народи в тази част на света - към небитието на историята.
Но той избра това, което ни направи и продължава да ни прави европейци. Повече европейци от много германци, шведи, французи, холандци и прочее днес, които режат собствения си корен, заличават собствената си европейска същност, обръщайки гръб на кръста и връщайки се към езичеството, пък макар и в модерна, дигитализирана и оцветена в багрите на дъгата форма на езичество.
Затова, ако е християнин, "Бай Ганьо" е точно толкова европеец, колкото и император Франц Йосиф. И същевременно ако не е християнин, "Алеко Константинов" от жълтите павета, ходещ Алафранга и абонирал се за онлайн изданието на Guardian - не е европеец. Или поне не докрай, защото отхвърля сърцето на тази цивилизация.
Честит Втори Май - Празник на Свети Цар Борис-Михаил Покръстител, българи и европейци. Нямаме нужда от второ "европеизиране", нито от нови "европеизатори", защото вече ги имаше Борис и Покръстването, които решиха този въпрос.
По-скоро "европеизаторите" да внимават в един момент да не се окаже, че са повече космополитни езичници, отколкото европейци.
Сега ще кажа още нещо , което съм казвал много пъти . Европа не е само християнство , нито само античност ,нито само просвещение . Ако античността е тезата , а християнството антитезата , то Хуманизма и съвременна Европа е синтеза , който още не е завършен . Тепърва предстоят духовни колизии и търсене на смисъл и идентичност не само за Европа ,но и за целият свят . Да си завреш главата в кокалите на миналото , да вървиш заднешком означава непременно да се спънеш и паднеш лошо .
Няма коментари:
Публикуване на коментар