Високо , високо ...

Високо , високо летят 

тези хвърчащи прасета

Свинарите също грухтят 

и лаят по медии псета 

 

 

Тосков Веселин

1 дни  · 

На 7 юни 1990 година се проведе най-големият митинг на надеждата на бул. "Цариградско шосе" и Орлов мост.

В него участваха над 1000000 души, които вярваха, че промените в страната ще ни донесат по-добър живот.

Организираният от СДС митинг не само беше и остана най-големият, но и отбеляза върха на надеждите на милиони българи за по-добър живот!

Всички реакции:

131Vencislav Vitanov и 130 други

13

45

Харесване

Коментар

Споделяне

Димитър Димитров

Хората опитваха и все не става и не става вече 33 години . Първо бяха фалшифицирани изборите за ВНС . Резултата е фалшива конституция и грабеж който продължи до следващият фалит . Дойдоха уж баш демократите , ама сложиха Филчев и никой не беше наказан . Напротив приватизацията се случи безобразно и както би я направил убитият Луканов . Чувство ,че всички са маскари и липсва справедливост се засили , но хората пак опитаха и избраха мюрето на Мафията , спасителя от Мадрид . Той се оказа най обикновен мошеник като останалите . И настъпи политическата криза на недоверието , което се задълбочи и от тройната коалиция и от ГЕРБ и Бай Ганьо от Банкя . Затова днес Мафията не пожела нова тройна коалиция като онази и успя да прилъже ПП-ДБ . Проблемът ѝ обаче е че няма ново мюре , нов проект . Президента ѝ се провали с Янев и Шарлатаните , войната в Украйна усложни задачата и обстановката . Сега търсят начин да прецакат ПП-ДБ и провокациите като избора на Пеевски няма да е последната https://www.facebook.com/groups/1807211542892192/posts/3560921620854500/ Провокация на ДПС не е случайна . Вероятно правителството няма да има 100 дни и ще го свалят , но преди това ще опитат всичко само да си подаде оставката . https://warofthecrickets.blogspot.com/…/12/blog-post_15.html Аз не вярвам в летящи прасета !

Димитър Димитров

19 мин  · 

Споделено с: Публично

Нямате много време , Lena Borislavova . Моя съвет е паралелно да се подкара както текущите неотложни проблеми така и съдебната реформа и борбата с корупцията с темпо ,което ще принуди Мафията да се самоизобличи , като започне да спъва правителството и законодателството . Набутахте се в устата на Мафията и трябва да сте костелив орех . Избирателите на ПП-ДБ, не раздават време . Няма време ! По-добре избори до дупка и хаос , отколкото безвремието на Статуквото . То няма друга цел освен да унищожи самата идея и възможност за промяна към нормалност и още от Референдума на Слави си дава сметка ,че трябва да намали демокрацията и представителността чрез мажоритарни избори и замяна на парламентарната република с президентска . Кризата в доверието започна още с безобразното управление на НДСВ и тройната коалиция и се задълбочи от ГЕРБ и Бай Ганьо от Банкя . Днес правите същата грешка като РБ и отлагате агонията на модела . Добрата новина е ,че няма да е за дълго , а лошата , че Мафията ще намери начин да стовари на главите на ПП-ДБ всички неуспехи и негативи . Понякога трябва да се удари дъното за да се изплува .

Lena Borislavova

8 ч.  · 

Десислава Атанасова и Тома Биков обясняват как ГЕРБ не носели отговорност за кабинета. Предстои да забравят, че познават Мария Габриел май?

Но не забравиха да подкрепят Пеевски за член на конституционната комисия.

Коалиция няма.

Предстоят още провокации.

Доверие няма, а работата за вършене е огромна.

Да, ще видите лидерите и депутатите на ПП-ДБ да говорят с техните колеги лидери и депутати в Народното събрание- не в сараи и тъмни стаички.

Да, ще има снимки и срещи.

Защото това им е работата.

Въпреки това чувството не е приятно, нито картината е красива.

Не си правим илюзии и за цветя и рози.

Обаче с 63ма депутати така се реализира мандат за проевропейско правителство, вместо 6ти поредни избори. А има и закони да се гласуват.

Ще ни атакуват и провокират всеки ден.

Следете да не изневерим на законодателната и управленската програма.

Не ни давайте кредит на доверие, дайте ни кредит от време. Това стига.

!!!Вероятно преходът към светло капиталистическо бъдеще  за ДС-КГБ-Мафия и номенклатиКурчици  приключи с победата на Олигархичният режим добил завършен вид при Тройната коалиция и Бай Ганьо от Банкя , но за мнозинството  от българите  това не донесе много радост и просперитет .   !!! Това е проблем и за Олигархията , която е нелегитимна  в очите на мнозинството , но  притежава средствата да манипулира  недоволството  и да го  каптира за свои цели с проекти като ИТН, Възраждане , преди това РЗС и т.н. !!! Проблемът расте  с нарастване неравенството  и бедността , със застаряването и недоверието изобщо в политиците и дори демокрацията . !!!Как Мафията , Статуквото , Олигархията ще използва това може да се досетите .!!! Тя се опитва да насочи недоволството към  своите врагове и демокрацията и Запада  за да вкара стадото  в кошарата на  Автократичен президентски режим.  ???  Това направи и Путин  използвайки недоволството от "либерализма" на пияницата Елцин , който си беше просто разграбване  на ресурсите и  създаване на олигархична клептокрация .  ???  Ще ли се отдаде това и на нашите  Шкв-ква-ква-рекови десняци , възрожденци , антилиберали и борци с джендърите ? ?? ПОЛИТИКАБЪЛГАРИЯ

Погнусата: патологията на България

Ивайло Дичев

Коментар ?

Ако учителката ме попита "Какво е основното чувство на българина?", ще отговоря така: "Погнусата".

Погнусата от новата коалиция

Изненадани ли сте? Ами погледнете гласуването на дълго чаканото правителство. Една година го чакаме, социолозите мерят нарастващото нетърпение на електората, а есхатолозите вещаят срив на държавата, останала без управление. И ето, след дълги кандърми се зададе приемлив за двете враждуващи страни, макар и временен компромис; гласувани бяха прилични министри. И каква е обществената реакция? Погнуса. Как можаха тези врагове, дето се заричаха, да се коалират, макар и ротационно.

Говорим за емоция, която не се храни с абстракции: погнусата е телесен феномен. Затова политическата договорка беше представяна като неестествена (хомосексуална?) целувка, паметливи анализатори припомнят онази на площада между Станишев и Доган. Следват серия простовати метафорични развития като брачно ложе, сватба, консумиране на брака, коя от коя по отблъскващи.

Най-много страст бяха насъбрали от ИТН, партия, която вече трудно различаваме от "Възраждане". И все пак призът безспорно спечели президентът Румен Радев, който не само отправи всевъзможни проклятия срещу новата коалиция, но дори отказа да се ръкува с академик Денков и напусна парламента преди клетвата на правителството. Някои определиха това като простотия, но според мен става дума за друго - това бе публична демонстрация на погнуса, която е важен елемент от българския обществен живот. Впрочем с държанието си самият Радев стана обект на контрапогнуса и така спомогна за психологическото стиковане на враждувалите до сега електорати. Което подсказва каква политологическа роля играе обсъжданата първична емоция.

Дали когато в Германия или Нидерландия правят широки коалиции, следват гнусливи коментари? Може и някъде в периферните медии, но едва ли това е основното чувство на лирическия герой, депутат или президент. Всяка коалиция е морален компромис, справедливо отбеляза Румяна Коларова. И понеже няма как да си представим политиката без коалиране, вероятно трябва да преосмислим понятието за морал в тази сфера. Може да ни е полезен Макс Вебер, който различава етика на убеждението и етика на отговорността. Първата ни кара спонтанно да реагираме на това, което приемаме, и това, което отхвърляме. Втората предполага да извършим определени неприятни сега действия с оглед на бъдещия резултат. Убеждението ни кара да реагираме с морална погнуса: Ама те вчера казаха еди какво си, а сега правят обратното - и това е сякаш спонтанен рефлекс, подобен на изплюването на нещо отвратително. Във втория, собствено политическия, чакаме да видим в името на каква по-голяма цел са погазили заричанията си. Морално ли е човек да променя позициите си? Ами не е хубаво, ама понякога се налага, защото светът се променя и не се върти около нашите мнения.„

За Бай Ганьо и погнусата

Българската погнуса обаче отива по-дълбоко. В едноименния роман на Жан-Пол Сартр тя изразява отчуждението от произволния свят, в който героят Антоан Рокантен се чувства захвърлен. В България тя изразява отчуждение от самите себе си. Модерните нации обичат да се оглеждат в иронични образи. Британският бонвиван Джон Бул е практичен контрапункт на аристократа, германският Михел е сънлив, мързелив и простодушен, за чешкия Швейк така и не разбираме дали е или само се прави на идиот, за да клинчи от австроунгарската казарма. Но едва ли има друг като българския Бай Ганьо, който да буди у избралите го за национален прототип… погнуса.

Тази погнуса е структура на самото Алекоконстантиново повествование: образовани, европеизирани като самия автор българи си разказват истории за подвизите на сънародника, за това как се излага във виенската баня, за косматите му гърди, за мляскането и потенето му. Във втората част, когато героят се връща у дома, погнусата преминава едно ниво по-високо, в сферата на политическото.

Персонажът е станал нарицателно, върху него се проецират всички онези неща, които българинът опитва да изхвърли от себе си - простотия, егоизъм, ориенталщина. Погнуса от леденото хоро, от силиконовата чалга певица, от съседа, който хвърля боклука си през прозореца.

И все пак властта е онази, която у нас буди най-голямата погнуса. Живков бил "селянин", Желев бил "невзрачен", Костов бил "циганин", Сакскобургготски бил "дементен", снимат Борисов гол, космат и дебел, а Пеевски е изобразяван по митингите като дебело прасе, Трифонов бил "татуиран чалгар", Петков и Лена взимали решения "по оргии на пици с кристали", Габриел била "анорексичка" и тъй нататък. Да упражняваш власт в България означава да караш хората да им се повдига. Един нов виц възкресява националния герой в предизборен ключ: "Защо махнаха Бай Ганьо от учебната програма? Защото го дават всеки ден по телевизията."

Погнусата е емоция, която определят като обратна на гнева, който вдига кръвното и води до агресия. При погнусения се наблюдава спад на сърдечния ритъм, дишането, дори температурата; той се отдръпва от опасната храна или потенциално заразния сексуален партньор. Още по-странната морална погнуса: според някои изследователи тя е еволюционен механизъм за избягване на конфликти: вместо да се бие, субектът бяга, затваря се в себе си. Да направим ли още една крачка и да кажем, че да се гнусиш от властта е начин да я оставиш да се разпорежда с живота ти?

Погледнато от другата страна, границите, които погнусата издига, позволяват на политическата класа да се възпроизвежда. Който иска да проникне там вътре, трябва да е готов да се среща с неприятни хора, с които понякога го снимат, да отстъпва от заричанията си, да лавира и съответно - да бъде готов да стане обект на всеобщото отвращение. Който иска да бъде обичан - да си търси други професии.

С тази двусмисленост на ум, погледнете българския политически живот от последното десетилетие. "Па да ти кажа ли правичката - споделя Бай Ганьо след като се е натресъл на Иречек, сърбал звучно разлютената супа и се оригвал - И едните, и другите са маскари!". Това определение на политическата класа е станало очевидно за тукашния избирател. "Маскара" идва от италианската дума за грим, а през 19 век са се гримирали само проститутките и от там маскарата е престорен, долен човек. Но отношението към тялото на проститутката е амбивалентно, на едновременно привличане и отблъскване. Да мислиш властта като проститутка в този смисъл означава, че от една страна те блазни мисълта да я имаш, но от друга страна знаеш, че близкият ти кръг ще те осъди за този "грях".

Как се лекува тази национална патология?

Бедата е, че гнусливият морален гражданин свиква да се отдръпва, да избягва простотията, наречена политика и по този начин осигурява комфорт на онези, които я практикуват. Тук е така - издигаме некадърници, търпим безобразия, абе никога няма да се оправим. Гнусейки се от всичко, което се случва в държавата му, той на практика се гнуси от себе си, сякаш е почнал да възприема собственото си тяло като чуждо, както ни гнуси собствената кръв, когато засъхне по бинта.

Как се лекува подобна национална патология не знам. Може би като спрем за малко да се взираме в петната по бинта и погледнем през прозореца?

***
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
***

Вижте и това видео от нашия архив:???  ????????? ???

Има Такава Държава / Не искаме Слави Трифонов

21 ноември 2021 г.  · 

Това е Слави Василев.
Щеше да е обикновен млад безработен, ако не беше син на величие от Държавна сигурност.

При славното раздаване на куфарчета в разграбването на посткомунистическа България, таткото Васил Василев получава 10 милиона, плюс предимството с тях да стане автомобилен представител и да купи най-големия хладилен завод на Балканите на безценица.
Комунистическият милионер става във времената на прехода тежък мултимилионер.

Което се отразява и на синчето му. Още от малко кара коли за по 100 000 евро, учи в чужбина, уж там трябва да се реализира.

Да, ама не. Връща се, за да става политик. Пробва в няколко партии, докато баща му не му купува място като придворен социолог на Румен Радев. Това не е трудно, тъй като таткото е спонсор на президентската кампания на летеца. Организира схема от безработни и цигани, чрез които дарява над милион!

Сега това пишлеме Слави Василев обикаля из студията и твърди, че България трябва да стане президентска република. Даже и книга написа, която татко му плати.

Гласувайки днес за Радев, гласуваш за ето тази олигархия. Тя утре ще командва Мунчо, когато станем президентска република. Заради твоята глупост!
Още можеш да спреш преврата с: 

Вижте по-малко

Всички реакции:

127127

25

15

Харесване

Коментар

Споделяне

Коментари

Най-уместните



• Rumen Mishonov

  Браво на Слави Василев високо образовано и достойно момче.Хубавец добре разумно правдиво говорещ.Нищо не е откраднал,нищо дарум не му е дадено .Заслужава си себе уважението.

  Може ли някой да сравни онзи със средният пръст уш доцент Стойчо Стойчев с това лично момче??

  

  16

  • Харесване
  • Отговор
  • 1 г.
  • Редактирано
  18 отговора
• Ani Stanoikoval

  Този задник защо не попита баща си колко българи остави на улицата,след като приватизира завода за хладилници Мраз?

?!!!!!