Накратко за победата на Олигархията

А)

1. Приватизация на външния държавен дълг (1985 - 1991)

2. Приватизация на приходите и национализация на загубите в държавната икономика (1992 - 1996) +присвояване спестяванията на населението  и банките чрез  надуване на инфлацията и необезпечени кредити . Върнаха жълти стотинки .

Става под зоркият надзор на съответните служби , които знаят кой какво къде е скрил и откраднал . Не са ли външнотърговските дружества контролирани от ДС и поверени на проверени хора ?А престъпната дейност с търговия на оръжия и наркотици ? Освен това източването започва почти веднага . Наистина банките , готовите пари по сметките на разните търговии са с приоритет ,чуе са по-лесни, но аз не бих делили периода от указ 56 до края на Жан Виденов глупака на части .

В)

3. Приватизация на държавната и общинската собственост (1997 - 2002)

4. Концесиониране и замяна на държавната собственост (2003 - 2008)

Така че след като обраха външнотърговските касички , банките и чрез инфлацията и спестяванията на хората , дойде време на приватизацията и един полезен идиот като Иван Костов , който си мислеше че пазарът е всичко от което е нуждаем  и ще реши сам проблемите на дъргавното строителство . Провалът е видим на такова мислене .Не бих делил периода от 1997 до 2008 на части .Просто първо бяха глътнати по -апетитните и лесни хапки .Прислугата в лицето на Иван Костов и сие и Царя си свърши добре работата  и перфектно обслужи Господарите .

С)

4. Концесиониране и замяна на държавната собственост (2003 - 2008)

6. Подаряване на държавна собственост и права (2014 - 2019)

Това е Ерата на Мутрата и победилата олигархия

D) „В крайна сметка концентрацията на частен капитал и политическо влияние в няколко лица и групи достига нива, които в голяма степен обезсмислят политическия процес и изпразват от съдържание демократичните институции.” Грешка на анализатора

2019-2025

Политически битки за кокала между политическите крокодили в пресъхваща бара . Олигархията не е някаква  глутница със строго определена йерархия . Това са глутници  и те са гладни за власт и пари , за участие в схемата ПАРИ-ВЛАСТ-ПАРИ`Ще има опити за отнемане не бизнес  и разправа със олигарси

Кратка хроника на новия български капитализъм

Какви изводи можем да направим за възродения български капитализъм?

Ами Мутренски , като се има в предвид Мутрата премиер символ на завършилият преход и победата на олигархичният модел общество .

„”1. Неговият генезис - от кръгове свързани с бившата комунистическа партия и нейните служби, определя характера и формата на икономическия преход към пазарна икономика, а оттам и днешния облик на българската държава и общество.

2. Беше продължена лошата традиция на следосвобожденския капитализъм за трупане на богатство чрез участие в политиката или в тесни връзки с нея. В резултат вместо предприемачески капитализъм, основан на конкуренция и върховенство на правото, имаме олигархичен капитализъм, основан на протекция на избрани капиталисти с подаръци от държавата, защита от закона и подкрепа от специализирано законодателство. Не е случайно, че трудно можем да асоциираме богатството в България с голям бизнес, наложил брандиран продукт на българския или международните пазари.

5. Българската икономика е сравнително ясно разделена на експортен сектор, който функционира на пазарен принцип и произвежда около 2/3 от БВП, и вътрешен, който е силно зависим от политическото влияние през обществени поръчки, еврофондове , акцизни стоки и лобистко законодателство.


6. Благодарение основно на своя експортен сектор и еврофондовете българската икономика расте и осигурява политическо спокойствие на управлението и на останалата част от икономиката. България започва прехода към пазарна икономика с близо 70% от износа си за СССР и изживява тежки политически и икономически трусове, губейки основните си пазари при липса на силно вътрешно търсене и малък пазар, а започва своето възстановяване с увеличаване на износа си за европейските пазари във връзка с предстоящото членство в ЕС.




7. Може да се каже, че при износ в размер на 2/3 от БВП и 70% от него за ЕС преходът като икономическа интеграция в друга политическа общност е завършил. Но това се случи, без България да отговаря на копенхагенските критерии за върховенство на правото и в известна степен на критерия за функционираща пазарна икономика, съгласно които беше приета в ЕС. Затова не е пресилено да се твърди, че в политически план България днес е по-близо до 1989 г., отколкото до 2005 г., когато подписахме договора за присъединяване към съюза.””

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/mnenia/2019/01/04/3369500_kratka_hronika_na_noviia_bulgarski_kapitalizum/?fbclid=IwAR2f9aZjk1TB9dcAAgabGQGjPcdb1p2qNvJH9hgBf-o5OvDUG--0qj4EOco

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/mnenia/2019/01/04/3369500_kratka_hronika_na_noviia_bulgarski_kapitalizum/?fbclid=IwAR2f9aZjk1TB9dcAAgabGQGjPcdb1p2qNvJH9hgBf-o5OvDUG--0qj4EOco