Тази
сутрин по ТВ Европа чух Цецка да вади историята за убитият от комунистите дядо фен на Никола Петков .
Аз не гледах дебата снощи , имах по-интересни
занимания
Вярвам и
защото и аз не знаех, че вуйчо ми на 17 години прави опит за бягство от България
с касата на ЗМС и един приятел в Гърция
и доста други неща, като това, че чичото
на майка ми е женен за циганка . Стринка Роза беше много културна и добра жена
преподавател по математика , а чичото с българска филология ,доколкото знам
.Майка ми е била на квартира у тях докато учи в Русе и затова също е станала
учителка . Чичото, мисля, бе върл комунист.Има и един жандар , мъж на леля
Марина ,работеше в ДЗС-то , но да не изброявам цялата рода кой какъв е бил
Та
хората криеха за да предпазят децата си и се нагаждаха към режима .Учеха ги на
това да бъдат конформисти , да са послушни . На бунтарите се гледаше с лошо око
. Който се опъваше нямаше шанс да оцелее
и да се развива
.Когато
ми предложиха да ставам комунист също през 1980 година, аз бях вече изключен от
комсомола още в казармата , само че никой не знаеше, когато се уволних. Не
посмях да кажа и на родителите си даскали , защото за всичко, което ми се
случва според тях си бях сам виновен. Просто знаех какво ще последва . Три пъти
бях бягал от къщи и един път ме загубиха
на една екскурзия, та недоверието беше взаимно.
И
излъгах. Казах че съм загубил отчислителната бележка и
да не ме занимават с това, те ми напомниха как не съм искал да ставам
комсомолец защото било задължително . Действително имах и такъв проблем имам и
сега със задължителните неща като задължителното гласуване
Бях
много притеснен какво да реша . В казармата ме прецака комсомолският, защото аз
бях младши сержант , бацил, а той ефрейтор и на всичко отгоре го биех на шах и
тенис на маса . Не се сещам какво друго го е напушило ,но той бе доносник , беше в секретна секция писарушка . Дойде
ВКР-то и се опита нещо да ме работи. В интерес на истината тогава привикаха доста хора , бяхме секретно
поделение, и после ме изключиха , а тъкмо
си решавах задачи и се канех отново да кандидатствам Автоматизация . От много
четене на фантастика си бях втълпил,че един ден ще имаме Фабрики за Абсолют.
Пишех и стихове и пращах. Дойде и ЗКПЧ-то от Плевен българик , поделението бе в
Торос тогава Лазар Станево и не разбарх какво точно искаше . Просто си
говорехме , културен човек за разлика от Копоя, ЗКПЧ-то на поделението .
Спомням си че му казах , че ако комунизма не е човещина и вътрешно убеждение на
мнозинството , няма начин да се построи безкласово общество .Очите му се
уголемиха . Аз говорех каквото мислех тогава . Вярвах, че капитализмът е по-лош
от социализма ,но не виждах как с този материал, момчетата в секретният кеч
бяха полуграмотни и прости ,някои агресивни и старите войници тормозеха младите
, ще се строи безкласово общество .
Точно защо така и не разбрах, но ме изключиха от комсомола защото не съм си
гледал работата .Някакви глупости . В
интерес на истината имах 26 ареста за пререкания предимно със майката на ротата
и пращах войниците на зъболекар и лекар
в селото , развалях трудовата дисциплина .Някои бяха много зле със зъбите ,
други имаха вече язва , а условията бяха мизерни . Един го изнесохме на носилка с остър пристъп на ревматизъм . Началника ми по-медицинската част беше паржо
Донков, конски доктор от Плевен, който идваше понякога и носеше лекарства и ме
пращаше да крада буркани за него от кухнята. Пълен боклук .
След
казармата започнах работа за 75 лв заплата , колкото за цигари и закуска като ОТК в Завода за Плодови Сокове
. Номера със загубената отчислителна бележка или мина или помогнаха връзките ,
не знам. Баш комсомолеца на общината май бе роднина , те половината Ряхово сигурно са
роднина и мъж на колежка на майка ми . Много ми е смътен и не съм имал вземане даване с него. Не го
виждам по снимките от разни сватби и кръщенета май. Та аз забравих или поисках
да забравя историята с изключването .
После сменях работите .От 1978 до 1980 смених три работи ОТК, нередовен даскал
в съседното село , изкарах курс за елетротехник и работих в Леон Таджер и
накрая станах кравар, отговорник за биковете
и маркирането на разгонените юници . Някакъв младежки набор в новият Телекомплекс на АПК то Съветска
Русия . И решиха всичките младежи да ни правят комунисти . Препоръка от комсомола , и две
препоръки и една молба с мотив. Изпотих се докато измисля мотив, но не отказах . Ако откажа ще имам
проблеми не само на работа , но и в къщи . А заплатата бе добра за онова
време около 300 лв. Вземах повече
отколкото моите даскали и ги хвърлях небрежно
в чекмеджето на бюрото . Тъкмо бяха открили една дискотека в Сливо поле и за няколко месеца цялата
гъзария на Русе се изля в нея. Танци и
водка с доматен сок и трудно ставане за работа , но нямах други разходи Един
ден парите изчезнаха . Майка ми ги внесла , направила ми вноска за кола . Тогава се чакаше с години .
След
молбата , треперене да не излезе отнякъде че съм изключен и приемане в селската
организация . Там едни кооператори , механизатори а партийният ветеринарен
техник, познат. Нищо не ме питаха , освен един ,който не познавах . От неговият въпрос
разбрах каква утайка бил вуйчо ми ,какъв престъпник и крадец .Та трябваше да
обещая да не съм като него и да не бягам. Хем бях като треснат , хем ме напуши
смях, зачервих се и взех да премигвам от усилие
да не реагирам . Съжалиха ме . После
трябваше да ме утвърдят и да
отговоря кои са онези на портретите . Бяха политбюро , после някакво писмо на Тодор Живков . Трябва да е било това „Винаги, на всеки
етап от живота на младежката организация партията е полагала бащински грижи за
нейното укрепване и развитие. Пример за това е Писмото на другаря Тодор Живков
до ЦК на ДКМС (1978 г.), което се превърна в боева програма за младежта и Комсомола.”
Така или иначе това
утвърждаване бе формалност, както бе формалност и утвърждаването при
изключването ми 1986 година . Да бях 6 години партиец по неволя , аз един
неорганизиран индивидуалист, който се опитва
да разбере сред какви маймуни е
попаднал, но не обича конфронтацията .
А ме изключиха просто за не плащане на членски
внос . Никога не съм бил дисидент и
някакъв борец срещу комунизма , а просто вътрешен емигрант . Видях отвътре една селска партийна
организация от всякакви хора , видях и
партийната организация отвътре на Русенския Университет , защото 1981 станах студент най-после не по милост на
партията , имаше и такива от рабфак , Наш`та
олигархия дойде от Рабфака в СУ, специалност - "Право" а просто си издържах приемният изпит с
отличен . Бях вече на 24 години , член на партията и студент Автоматизация на
производството, но гузен измамник , човек на тръни , свой сред чужди . Откъде да знам, че някой ден няма да срещна
същият този ефрейтор Лазаров и да излезе
истината, че съм бил изключен от
комсомола. Беше ми лесно и с математиката , само веднъж ме скъса един
идиот , и с техническите предмети защото имах опит и като електротехник, бях
завършил математическа гимназия и ако бях по-амбициозен и нямах този товар,
можех да завърша без проблеми с отличен , да правя кариера
като инженер или преподавател. Не бях по глупав от колегите ми които после станаха асистенти . Единственият проблем ми бе руският с неговите
окончания и английският,който така и не научих в гимназията . И мотивацията .
На всичко отгоре след първи курс ме хвана Хепатит А , а имах изпит по руски . В
болницата четях Белият зъб на руски и още една книга Искатель . Не ми е
проблем да чета и разбирам, но баба Илийца
искаше да говоря . Електрическите машини ги учих от руски учебник
на руски
после , нали имаше руска телевизия в Петък , но все не уцелвах окончанията и не намирах
думите . Явно съм дефектен от към
езиците или просто мързелив . След
хепатита вече не можех да давам кръв за
извинителни бележки . Беше тъпо да се ходи на лекции , а проверяваха и пишеха
отсъствия. На какво можеше да ме научи
пияндето ,което преподаваше физиката . Имах учебника и всичко разбирах, а ако
нещо не разбирах на лекции няма как да питаш и спориш. Той бе партиец . На партийните събрания на
факултета всички студенти партийци бяха
от РАБФАК без мен . Седяхме най-отзад и си решавахме кръстословици докато слушаме как се ядат преподавателите .
Един за малко не го изключиха защото докато ходили в Москва със студенти
изчукал някаква студентка . Как са
разбрали не знам , но явно имаше проблем
. Не е била Цачева . Преподавателите които не бяха партийци не обичаха
студентите партийци . В един момент това ми създаде проблем с едно отсъствие от
упражнение в четвърти курс . Заради едно
отсъствие и един преподавател прекъснах .
Партийното членство не помага в такива случаи , а и никога не съм опитвал , не
ми е минавало през ум да се възползвам
по някакъв начин, да се моля , да лижа задници , да правя четки . Освен това
вече бях разпределен във Тутракан в завода за печки , а мен изобщо не ми се
ходеше там . Бях поопознал Русе и ми харесваше , бях си купил китара , прописал
отново стихове и автоматизацията вече не
ми беше много интересна . Беше времето
когато преименуваха турците и България бе като дискотека поради режима на тока . Вече ми се искаше да
се отърва от това членуване в БКП-то , но не смеех , не знаех как да се измъкна
по терлици без да имам проблеми . Накъде?
Исках просто да си работя като електричар или кипажия , да си живея в
града . Добри пари ми трябваха , а такива места
имаше малко . Не бях и Русенски жител. Селяните от околните села можеха
да работят в града само работа която гражданите не искат и има текучество .
Направо феодализъм . Не помисляй за София
или друг голям град . Навсякъде трябваха връзки , познати . Прекъсналите
студенти караха трудов факултет и мен ме
пратиха в БКС-то тия където правят
канализация , тротоари и подобни . От там ме командироваха в София . Тъкмо бяха махнали зоологическата
градина от центъра и явно не им стигаха работници на Софиянци . Настаниха ни
във виетнамските общежития , близо да една македонска кръчма . Вече не плащах
членски внос . Кой ме знае къде съм пък и май започна да не ми пука . После ме
командироваха във Варна , беше лято строяхме една вила близо до „Шведа „
Направо почивка . Когато възстанових студентските си права вече не ми се учеше
.Беше ми писнало и не виждах
смисъла защото учиш не учиш, работиш не
работиш-200лв и пплащай на партията членски внос . Така че когато един познат ми каза че търсят
електротехник във Фуражният завод , вече бях отново прекъснал поради проблеми
със същият преподавател и ходенето на физическо . Пак не ми
завериха и им теглих една майна . Станах работническа класа , гръмна Чернобил и
вече не плащах. Мислех че съм се измъкнал . Никой не ме търсеше за членство в
комсомола, нито за членството в БКП-то .
Имах работа квартира и честно казано ,
ако ми стискаше бих духнал от кочината , но аз съм кротък бягащ по тъч
линията или загряващ дори цял живот като резерва . Един ден дойде бай Андрей, този
който държеше склада с материалите , дърт комунист, борец против фашизмите и
капитализмите и ми каза че трябва да си
оправя , демек да отида във университета
. Системата ме бе открила . Отидох.
Казаха ми че поради неплащане ще ме изключват, но трябва да се явя на
партийното събрание . Нямаше какво да им кажа
на тези хора там, но не се опъвах
. Нямаха вина за това което става нито
за това което са . Просто не исках проблеми затова и в градскят партиен комитет
отидох съвсем послушно с партийният секретар . Той ,горкият недоумяваше,
искаше да разбере и в кабинета си преди
да тръгнем произнесе една реч как куршумите свистели край него в Чехия, колко
бил зает, започна да ми навира графика си . Дори не ми беше смешно . Човекът
беше болен, ненормален с голяма адамова ябълка и операция на щитовидната жлеза
. В някое друго време и масто щеше да е талибан или християнин фанатик . Казваше
се Палов . Партийният дом бе на пъпа на Русе ,къде
другаде . Овикаха ме че ПАРТИЯТА не била башибозук и утвърдиха изключването .
Май беше Георги Табаков, баща на моята
несподелена любов към една съученичка , на която бях писал стихове . Тя сега е някъде в
САЩ и вече не е точно мой тип, дано е жива и
здрава защото и на срещите на випуска не
се е появявала и не виждам активност във фейса . Историята със изключването от комсомола и що
за птица бе този Лазаров може би помни Христо Азаркин, с който служихме в този секретен кеч над Торос.
От казармата само него открих в мрежата
поради рядкото име Азаркин .
По нататък
историята става по-приятна , но не
е по темата с членството в БКП-то, Рабфака и Цецка .
Докато работех във Фуражният се появи едно
оправно маце и ме излъга .Аз бях вече дърт ерген над 30 годишен . После
направих опит да завърша задочно след
като се появи тази специалност като задочна и стигнах до дипломна работа , но
това бе след като БКП-то си направи дворцовият преврат . Моите
съмнения в превъзходството на соца не започнаха със мръсният въздух, феодализма ,
преименуването и разбира се Чернобил, но
приключиха с тях. Разбрах,че ония горе нямат скрупули , че господарите не им
пука за хората , че са готови да ни насъскат едни срещу други и да ни уморят с радиация . Бях учил като
Бацил в армията за радиоактивността и
случайно разбрах ,че дори валят горещи частици . Една била открита на перваза
на лабораторията в РУ Ангел Кънчев . Работех във фуражния и там хората бачкаха
за да имат фураж, полагаше им се, и да си откраднат за да гледат животни . Един имаше кози и каза че
млякото им се пресякло . Дали радиацията може да има този ефект не знам, но бях
ужасен и не ядях нищо прясно , никакви
плодове и зеленчуци .
Ето едно
стихотворение от онова време когато се изсулих от БКП-то
Чернобилско
Бях решил да ставам йога.
Без цигарите,за бога,
как ли можеше да мина?
Трябваше да поспортувам,
да отслабна, да гладувам…
Каних се почти година.
Март- април било на сгода
да започнеш, но народа
казва, че април събира кожи.
Щом черешите узреят,
нощем славеи запеят,
вече, мислех си ,ще може.
Но нещастие се случи,
работата се закучи.
Казват: водката помага.
Десет пъти намалява
вредността, щом превалява-
йогата отново се отлага.
Марс е пясъчен и леден,
и за здравето е вреден-
там бушуват марсиански бури.
Нямам джобни за билета,
но отлитнал бих с ракета
да живея там във буре.
Не, не мога да избягам,
пак към чашката посягам,
пуша като ТЕЦ-а в Русе.
Вижда се- не съм виновен
млад ще си умра отровен
от живота без да вкуся.
Времето не е за йога,
но, ако случайно мога,
бих забил из Хималая.
На ориз и на водица,
безтелесната душица
ще е близо там до рая
Без цигарите,за бога,
как ли можеше да мина?
Трябваше да поспортувам,
да отслабна, да гладувам…
Каних се почти година.
Март- април било на сгода
да започнеш, но народа
казва, че април събира кожи.
Щом черешите узреят,
нощем славеи запеят,
вече, мислех си ,ще може.
Но нещастие се случи,
работата се закучи.
Казват: водката помага.
Десет пъти намалява
вредността, щом превалява-
йогата отново се отлага.
Марс е пясъчен и леден,
и за здравето е вреден-
там бушуват марсиански бури.
Нямам джобни за билета,
но отлитнал бих с ракета
да живея там във буре.
Не, не мога да избягам,
пак към чашката посягам,
пуша като ТЕЦ-а в Русе.
Вижда се- не съм виновен
млад ще си умра отровен
от живота без да вкуся.
Времето не е за йога,
но, ако случайно мога,
бих забил из Хималая.
На ориз и на водица,
безтелесната душица
ще е близо там до рая
По него време са писани и следващите , но съм го публикувал в Хулите 2007. Впрочем от Хулите ме изгониха . На майтап
„изплагиятствах” една боза, но
това е друга история .
Режим на тока
|
|
Публикувано
от Administrator на 12.11.2007 @ 14:11:39
|
$_
Самоанализа
На всеки страх опашка е лъжата-
след него жалките следи замита.
Душата ми се мята в самотата
и в своя страх от нея думи
сплита.
$+САМОТНО
Вали
над града и небето
е
свиснало- тъжно и сиво.
Изобщо
е време проклето-
есенно,
кално, сълзливо.
Случайно
и меланхолично
почукват
капки перваза.
Аз
снощи си пийнах прилично
и
Господ с дъжда ме наказа.
Би
трябвало днес да поскитам,
да ми
поизветря главата,
но,
гушнал китарата, сплитам
думички
за самотата.
$_© ©
©
Нежно слънце в моя песимизъм
и движение на млада
кръв…
Неизгладена е мойта риза,
но и целият съм май такъв…
Скитам се, ни пристан, ни посока,
музата във койката лежи…
Аз съм призрак, сладка, тъмноока
и тъга в платната ми тежи.
$_
Нещастна птица е душата!
Политнала към синевата,
на крилете на мечтата,
между небето и земята,
без път се рее и се мята.
Нещастна птица е душата
Подхване ли я урагана,
ще цопне морно в топла вана,
ще мърка кротка до жената,
ще смята точки и заплата
и ще поглежда към крилата?…
Нещастна птица е душата!
В сън кошмарен ще се рее,
в тъмни бездни ще пропада,
над съня горчиво ще се смее,
крачейки в отъпкан път с
наслада
към вечността, с която ще се
слее.
Задочна реплика
“Кучето скача според тоягата,
така че парцалките да си
налягате”-
Проверка направи и лекция
почна,
а моята реплика ще е задочна:
Според тоягата
скача беднягата,
само че куче ще си остане,
щом някой тоягата хване.
Къде е чистотата
Гъне се
трибуната от хора.
В раменете мравки от умора.
Най- отпред с плакат съм за заслуги.
Музиката маршово гърми.
Без чадър съм.
Есенно ръми.
Кестените вадя, вместо други
Някой се е чупил! Вече зная:
опнал се е в топличката стая
с чашка, а пържолата цвърчи…
А пък аз вървя отпред, за здраве!
Без чадър съм и на горд се правя,
със брадата бия на очи.
Но нали не мога да откажа
ни на шефа , ни на грозно гадже,
мислено трибуната взривил,
аз вървя с плаката най- отпред,
псувам всички, кмет и комитет,
а пък казват, че добряк съм бил.
Махат ми ония там отгоре,
вързани по-зле, с това не споря.
Който там почувства се глупак,
той човек е, мисля, за народа,
другите са въздух, гола вода
и врата им бих извил с мерак.
Може би за вас съм кръвожаден,
но съм мокър, пък и много гладен,
висихме в пресечка с часове.
Ако не заплашваха с удръжки,
карнавал ще има, ама дръжки,
но ще духнат други ветрове.
Та кому е нужен комуфлажа,
и кому какво ли ще докажем?
Музиката маршово гърми.
За ония горе сме “награда”,
ала свършва с Чистотата и парада
и ще дойде…Нека си ръми!
В раменете мравки от умора.
Най- отпред с плакат съм за заслуги.
Музиката маршово гърми.
Без чадър съм.
Есенно ръми.
Кестените вадя, вместо други
Някой се е чупил! Вече зная:
опнал се е в топличката стая
с чашка, а пържолата цвърчи…
А пък аз вървя отпред, за здраве!
Без чадър съм и на горд се правя,
със брадата бия на очи.
Но нали не мога да откажа
ни на шефа , ни на грозно гадже,
мислено трибуната взривил,
аз вървя с плаката най- отпред,
псувам всички, кмет и комитет,
а пък казват, че добряк съм бил.
Махат ми ония там отгоре,
вързани по-зле, с това не споря.
Който там почувства се глупак,
той човек е, мисля, за народа,
другите са въздух, гола вода
и врата им бих извил с мерак.
Може би за вас съм кръвожаден,
но съм мокър, пък и много гладен,
висихме в пресечка с часове.
Ако не заплашваха с удръжки,
карнавал ще има, ама дръжки,
но ще духнат други ветрове.
Та кому е нужен комуфлажа,
и кому какво ли ще докажем?
Музиката маршово гърми.
За ония горе сме “награда”,
ала свършва с Чистотата и парада
и ще дойде…Нека си ръми!
1986 г.
За разлика от Цецка Цачева , аз не се гордея с шестгодишното си
членство в БКП-то . Това беше просто една гадна история , гадна като онова
време . Онези, които ги пере носталгията просто са забравили лошото и си
спомнят младостта . За мен е проблем да
гласувам за хора членували доброволно в БКП-то , които не се срамуват от това
или станали доносници доброволно за да правят кариера . За съжаление с такива
все още е пълно из партии, медии и институции и те тровят средата . Прав е кандидата за президент Румен Радев, че не
може да сложиш всички в кюпа, но как да ги различиш . Затова никога няма да гласувам за бивши партийци дори да подозирам че като мен
са били поканени и не е било удобно да
откажат. Аз се изсулих по терлици и ми олекна , защото да живееш в страх и лъжа
в тила на врага години наред е само за разни шпиони със здрави нерви . Моите издържаха по-малко
от 6 години . Питам се , ако не бяха ме изключили от комсомола в казармата дали
щях да се чувствам така . Вероятно да , след като разбрах и видях отвътре какво
представлява БКП-то , социализма и как уж най-хуманният строй тормози и убива своите граждани ,тези които работят и го издържат.
Когато бе Голямата екскурзия в завода
останахме без работници . Едно комсомолско мекеренце го пратиха да работи , а той блъскаше с една дървена лопата
по ел.таблото . Беше го яд че са го
засилили сред простолюдието . Щях да го бия
Та ако искате повярвайте на Цецка и историята с убитият и дядо ,
но аз не й вярвам, не вярвам и на ГЕРБ, нито на пишман Реформаторите , да не
говорим за останалата измет в този парламент и въобще на политиците от прехода
. Видях какво направиха и мисля, че е
време да си ходят. Цецка и Румен са
сенки от онова време ,което не иска да си отиде . За такива аз не гласувам
колкото и да ме плашат с Путин и зелени човечета .
Стига толкова страх .
4
