Джес Унръх, известен калифорнийски политик от 60-те години на миналия век, описва парите като "майчиното мляко за политиката", а в древният Рим имиджа се купувал с хляб и зрелища. Изпитана схема, която продължава да действа и до днес.
Може би злият дух са парите?!Може би без тях играта сама ще скочи в кутията и ще се възцари мир и щастие. В началото на промишлената революция, работниците чупели машините. Този наивен протест срещам и в много от филмите по темата за парите и властта. Нима е виновен ножът, който сте хванали за острието, нима ще го изхвърлите, защото някой може да се пореже или да убие друг човек? Парите са инструмент, удобство, от което е утопия, че ще се освободим. Проблемът не е в това , че съществуват, а във отношението ни към тях, правилата, по които се купуват-продават,създават, разменят срещу стоки и т.н. Парите са информация,част от общественият договор, който лесно се нарушава от тези, които ги имат в изобилие или имат право да ги печатат. Но по подробно за парите по нататък.
Както инфлацията, така и дефлацията са тотално нарушение на общественият договор, на неговото основно положение, че частната собственост е неприкосновена.Те са измама, подправяне на разписката, на информацията какъв дял притежавате от стоките на пазара. И в двата случая, една от страните по един договор, сключен в пари и за пари, е губеща. Парите са знак за притежавана стойност, за дял от общественото богатство, което е на пазара.Срещу сумата, с която разполагате, може да напишете равенство и количеството злато, което може да си купите, и след това ново равно, и така да изредите всички стоки на света. Тази натурална верига или дори кръг е относително стабилна, защото за производството на всяка стока или добиването на ресурс, се харчи друг и в крайна сметка човешко време, интелект и енергия.В тази връзка ще отбележа, че под обществено богатство трябва да разбираме всички природни ресурси, от които се нуждаем, знанията, технологиите и средствата за производство, с които да ги използваме и човеците , които притежават знанията и уменията,здравето им, спокойствието, щастието им, човешките ресурси. В крайна сметка това е природата, човека и натрупаните от него знания , умения, и капитал, и наличните стоки, и преработени до някаква степен суровини...Всичко, остойностено или не, без което живота ни става по-беден или невъзможен. Икономическата наука разглежда само част от това богатство. Никой икономист все още не е остойностил природата и нейните дарове,човешкото щастие и дълголетие, нито има цялостна възпроизводствена теория, която включва и възпроизводството на човешките и природните ресурси. Ако имаше такава теория и адекватен модел, бихме могли да правим виртуални експерименти и да моделираме общества, стратегии и решения на проблемите. Не е ли странно , че имаме суперкомпютри, които могат да изчислят времето със дни и седмици напред, да моделират ядрен взрив и какво ли не още, а нямаме Възпроизводствена теория?Толкова ли е сложно? Представете си, че цялата информация, касаеща икономическите отношения, собственост, банкови сметки и т.н. изведнъж изчезне включително и парите в брой. Да речем, диверсия на Зелените човечета. Какво ще правим тогава? Безкрайни дела, свидетели, измами, насилие, разграбване и упадък за дълги години, граждански войни. Ступор, алцхаймер в управлението на икономиката. А не се ли случва нещо подобно и при кризите? Без да има някакви бедствия и разрушения и уважителни причини, нещо се обърква и играта на Монополи загрубява. И ако дори милионерите са губещи, то кой печели?Не е ли логично да проследим кой печели и дали играе честно? Има ли възпроизводствена теория, която да обяснява смислено защо и какви сили действат, къде е входа и къде изходът на системата,кои са положителните обратни връзки, които я правят нестабилна, каква е предавателната и функция W[p] и как може да се стабилизира?
Такава теория няма, но има Индекс на човешкото развитие, статистика, която показва как живеят хората по света. Доколко тя отчита човешкото щастие? Има ли такъв индекс?
Може би е нужна легенда, но ако си имате малко поне понятие от география май не се налага.
Human Development Index (en.wikipedia)
"Индексът на човешкото развитие (ИЧР) на ООН оценява нивото на бедността, грамотността, образованието, очакваната продължителност на живота и др. Той е стандартизирано средство за оценяването на благосъстоянието и най-вече на детското благополучие. Индексът е разработен през 1990 г. отпакистанския икономист Махбуб ул Хак и се използва от 1993 г. в годишния доклад на Програмата на ООН за развитие.
•
Методология
ИЧР оценява средните постижения на дадена страна в следните три основни аспекти от човешкото развитие:
Продължителност на живота и здравословен начин на живот, който се преценява според вероятната продължителност на живота към момента на раждането; позволява да се изчисли косвено задоволяването с продукти от първа необходимост, между които достъпа до питейна вода, жилище, добра хигиена и медицински грижи и услуги.
Знание или равнище на образованието, което се преценява според степента на грамотност на възрастните. Това е процент от населението над 15 години, които могат да четат и разбират кратък и лесно достъпен текст за ежедневния живот. Отчита се и общия сбор от съотношението на записалите се учащи начално и основно, средно, и висше образование(тежестта му е 1/3). Това число изразява задоволяване от нематериални блага като възможността за участие при взимане на решения в обществото или на работното място. (тежестта ѝ е 2/3)
Жизнен стандарт - естествен логаритъм от БВП на глава от населението в съотношение с покупателната възможност, за да могат да бъдат включени елементи от качеството на живот като мобилност, достъп до продукти на културата и др., които не са отчетени от първите две категории."
Индексът се изчислява по формулата...
Продължение
Няма коментари:
Публикуване на коментар