??????????????
Не знам дали осъзнавате ,че това което споделяте от спомените си в политиката е много ценно. Тогава сте бил учуден ,че са правели нов бардак със стари к..... А сега сте си дали обяснение защо е било така. Да за съжаление ,човек е така устроен. Тези демократични от стари демокрации политици са се чуствали комфортно с номенклатурните полтици,познавали са се и заедно са консумирали власта и престижът си и в никакъв слуачай не са искали да си развалят рахатът с нови ентусиазирани политици. Да ги опознават .да рискуват с тях да им развалят партито. За съжаление стигам до изводът ,че решенията и в международната политика се взимат на базата на примитивни инстинкти от циници лишени от морал,съзнание и задръжки. !
Кисинджър всъщност си бе идиот и ситуацията днес до голяма степен се дължи на ...Китайската карта . Но на тази планета ако имаше нормални мегафауната и едрите нелетящи птици щяха да са още тук , а войни нямаше да има изобщо . Човека е зловреден дори за себе си особено някои опасно луди като Путин , Тръмп , Нетаняху и т.н. Такива редовно изплуват отгоре в помийната яма защото нямат скрупули , но амбициите им са безгранични .
След посещение на Версайския дворец през 1970-те години журналисти попитали Хенри Кисинджър какво е усещането във величествената Огледална зала. А той отговорил, че е "прекрасно", защото е "заобиколен от гении".
За неговите поддръжници Хенри Кисинджър наистина е дипломатически гений, който владее изкуството да разпознава политически постижимото като никой друг. За неговите критици той е военнопрестъпник. Повечето хора поставят Кисинджър и неговото политическо наследство някъде по средата между тези крайни определения.
И на 100 години Кисинджър продължава да е влиятелен мислител
По времето, когато Кисинджър е първо външнополитически съветник, а по-късно държавен секретар при президентите Ричард Никсън и Джералд Форд, той допринася за прекратяването на войната във Виетнам, за разведряването в отношенията със Съветския съюз и откриването на такива с Китай. Кисинджър обаче работи и за свалянето на демократично избрани лидери по света и прекрояването на границите на няколко държави. След като напуска поста, той продължава да предлага "геополитически консултации" на десетки международни лидери чрез консултантската си компания Kissinger Associates.
Роден е в еврейско семейство в баварския град Фюрт и получава името Хайнц Алфред Кисинджър. Цели 100 години по-късно той продължава да е смятан за тежка категория в международната външна политика, а с мнението и позициите си участва все така активно в геополитическите дебати.
Наскоро той подписа писмо, в което предупреждава за опасностите, които изкуственият интелект представлява за света. Поставяйки изкуствения интелект наравно с опасността от ядрените оръжия, той предупреждава по-младите си колеги, че това е "напълно нов проблем". Идващо от устата на човек, видял толкова много, това е доста сериозно предупреждение.
"Целта оправдава средствата"
По повод на руската агресия срещу Украйна Кисинджър предизвика фурор миналия ноември, призовавайки за мир чрез преговори. Той направи това в момент, когато западните съюзници на Украйна тъкмо бяха започнали да увеличават значително военната си помощ за Киев. И докато Кисинджър твърдеше, че преговори са необходими, за да се избегне нова опустошителна световна война, Киев го обвини, че се опитва да "умиротвори агресора", като му предложи части от Украйна.
Според Кен Либертал, който многократно е работил с Кисинджър през последните десетилетия, столетникът има "ясна представа за това какво трябва да се направи" и "как да стигнем оттук дотам". Подходът на Кисинджър изисква "несантиментална оценка на възможностите". Той е убеден привърженик на реалната политика, а за конфликтите казва, че "целта оправдава средствата".
Критиките на Украйна оставят Кисинджър равнодушен. Когато говорим за отношения с Русия, трябва да отбележим, че Кисинджър, който през 1970-те години ръководи американската политика на разведряване, сам е бил на ръба на войната с Русия. По-късно той описва усилията за разведряване като "стратегия за водене на конфликта със Съветския съюз", която печели на двете страни време за дипломация и за избягване на горещ конфликт.
Междувременно Кисинджър промени мнението си и вече подкрепя бъдещото членство на Украйна в НАТО, защото е стигнал до заключението, че идеята за неутрална Украйна при тези условия "вече не е смислена".
Заради това, че не разглежда принципите на международното право и човешките права като безпрекословни, а ги смята просто за фактор в процеса на вземането на политическите решения, защитниците на човешките права по света настръхват при споменаване на името му. Американският сенатор Бърни Сандърс веднъж заяви, че се гордее с това, че Хенри Кисинджър не му е приятел. Той дори го нарича "най-деструктивния държавен секретар в съвременната история" заради политиката му в Азия през 1970-те години.
Лидерството като "балансиране по въже"
Кисинджър описва своя често противоречив подход към стратегическото лидерство като "ходене по въже", което е "окачено между относителната сигурност на миналото и неизвестностите на бъдещето".
Кисинджър е писал много за процеса на вземане на решения. Първоначално той скрива от американската общественост бомбардировките над Камбоджа. САЩ целят да победят Виетконг там, но в крайна сметка позволяват възхода на Червените кхмери, които според различни оценки са убили повече от 2 милиона души. Целта на този план е да бъде прекратен огънят и в крайна сметка да се сложи край на войната. За него Кисинджър и северновиетнамският му колега Ле Дък Тхо получиха Нобелова награда за мир, която само бившият американски държавен секретар прие. След провала на мирните преговори и падането на Сайгон той искаше да върне наградата. Решенията, които е взел, струваха живота на десетки хиляди хора във Виетнам, Камбоджа и съседен Лаос.
Документи от Националния архив от 1970-те години, публикувани 40 години по-късно, доказват, че Кисинджър е притискал Никсън да бъде свален демократично избраният чилийски президент Салвадор Алиенде през 1973 година. Той е смятал, че ефектът от модела, по който се управлява Чили, може да е неизгоден за САЩ и техните интереси в региона. По този начин Кисинджър на практика дава възможност за възхода на чилийския диктатор Аугусто Пиночет, чието правителство убива и измъчва хиляди хора.
Наследството на Кисинджър
"Той винаги е мислел за някакъв вид баланс на силите", казва Либертал по адрес на Кисинджър. Според него Кисинджър се е ръководел от убеждението, че "господството на една страна провокира предприемането на съответни действия от други страни". Опасността от нестабилност, която подобна верижна реакция би могла да предизвика, кара Кисинджър да стане посредник на Никсън за историческото признаване на Китай през 1972 г. - едно политическо действие, което и до днес продължава да принужда САЩ официално да признава, че "Тайван е част от Китай".
Напрежението в Тайванския проток днес и страхът от война показват колко влиятелна е линията на Кисинджър в американската външна политика от седемдесетте години на миналия век до днес. Разбира се, самият Кисинджър може да твърди, че е предвидил развитието на Китай и превръщането му в глобална сила и системен съперник още преди десетилетия.
Днес, когато Кисинджър отбелязва своя 100-годишен юбилей, политици и учени от цял свят продължават да дебатират значението на политиките на една американска легенда, чийто акцент все още издава неговите германски корени.
1Да създава връзки между целите и ценностите си и това на неговото общество към ценностите на системата, в която той работи. Аз винаги настоявам решенията да стъпват на точен и коректен анализ на условията, в които даден лидер действа. Но аз смятам, че един лидер не може да бъде средство на обстоятелствата и да действа като машина, защото изкуството на ръководенето е да придвижва обществото, откъдето е в момента дотам, където не е било. А това изисква голям набор от ценности.Не не мога, но това е защото не мога да проследя всичките детайли в развитието на Балканите. Усилието да се създаде една истинска общност от независими и икономически жизнеспособни държава. Това е голямата задача за постигане в отделните страни в региона. Но отношенията са сложни и тази задача не може да бъде осъзната от отделните държави там. Затова и не мога да ви кажа имената на определени лидери.
Хенри Кисинджър почина на 29 ноември 2023 година на 100 години. Статиите по повод смъртта му варираха от религиозно поклонение пред чудотворец до буря от ругатни.
Списание Rolling Stone, което има амбициозна секция за политика, изписа заглавието „Хенри Кисинджър, обичан от властта военнопрестъпник, най-сетне умря“. И добавя, че архитектът на външната политика на Никсън се нарежда за вечни времена до най-зловещите масови убийци в историята. И в срам ще потънат онези, които все още го почитат.
По подобен начин ме посрещнаха 1990 година моите колеги-докторанти в Ню Йорк. Като казах къде временно живея в Източен Манхатън се смяха, че съсед ми е известен военнопрестъпник. Така гледаше на него либералното The New School for Social Research, изградено от евреи-емигранти от нацистка Германия, сред които Хана Аренд, Ерих Фром, Лео Строс, Ханс Моргентау и много други. Такъв емигрант-евреин е и Кисинджър.
Различните лица на Кисинджър
Хенри Кисинджър има няколко лица, публични роли и професионални кариери. В дълбочина се разпознава принадлежността им към една персона.
Кисинджър е автор на великолепни книги, около петнайсет значителни монографии.
Кисинджър е автор на великолепни книги, около петнайсет значителни монографии. Някои от тях, като "Дипломацията" (1994), "За Китай" (2011), "Световен ред" (2014) са задължителни за всяка учебна програма по международни отношения. Аз лично бих отделил две по-ранни книги, които не са преведени на български и е добре да бъдат издадени: "Ядрени оръжия и външна политика" (1957) и базираната на дисертацията му в Харвард "Възстановен свят:Метерних, Каслрей и проблемите на мира, 1812-1822" (1957).
Едната показва как Кисинджър се включва в драматичния дебат за екзистенциалните рискове на ядреното противопоставяне. Другата дава представа какъв точно теоретик е Кисинджър, в каква тематична област ще се развива десетилетия напред.
Като писател Кисинджър е голям талант и при други обстоятелства, подобно на Чърчил, можеше да получи Нобелова награда за литература
Реализмът на Кисинджър
В тези и други трудове Кисинджър е историк, а не теоретик. Тук масово се прави грешка с причисляването му към т.нар. реализъм в теория на международните отношения. Но Кисинджър е реалист в един интуитивен смисъл на думата, според който реалистът преценява какво е реалистично в практиката по водене на външна политика. Това няма нищо общо с традицията на реализма, която води началото си от Хобс, в 20 век се свързва с Карл Шмит, по-късно с фундаменталните работи на Ханс Моргентау.
От края на 1960-те години традицията навлиза в новата фаза на нео-реализъм, главно с трудовете на Кенет Уолц, след него и станалият печално известен с позициите си по Украйна Джон Миършаймър, иначе великолепен историк и теоретик.
Кисинджър споделя възгледа, че редът в световните дела е резултат на ефективна комуникация (дипломация) между велики сили.
Отвъд интуитивното значение Кисинджър е реалист-практик в смисъла на Realpolitik (в компанията на Бисмарк) и не е коректно да се причислява към теоретични парадигми. Това не променя факта, че и като историк, и като практик Кисинджър споделя възгледа, че редът в световните дела е резултат на ефективна комуникация (дипломация) между велики сили.
В ранните си книги Кисинджър твърди, че най-важното нещо в международните отношения е „легитимността“. И пояснява, че легитимно е онова, за което великите сили се договорят.
Този възглед е заложен още в дисертацията му и не се променя до противоречивата му позиция към най-фаталния конфликт днес - войната на Русия срещу Украйна. Във войната в Украйна Кисинджър търси и не намира великите сили от Виенския конгрес, които да установят ред и да „възстановят света“.
Това обяснява факта, че от анексията на Крим до смъртта си лансира противоречащи си тези и изобщо говори доста объркано.
Военнопрестъпник ли е Кисинджър?
Пак в моя университет беше популярно да се дава пример с Кисинджър, когото питат за решение на голям международен проблем. Той, според докторанти и преподаватели, би го решил с един жест: „Ами да ги избием всичките“. Това може да е шега, но зад нея стоят многобройните му решения тъкмо в тази посока.
През 1970 година Кисинджър е основният инициатор на инвазия в Камбоджа. Никсън се оплаква, че бомбардировките не са много ефективни и Кисинджър лично нарежда „масирана бомбардировка на Камбоджа“. По-късно допълва „Всичко, което лети, всичко което се движи. Ясно ли е?“
Резултатът за Камбоджа е между 150 и 500 хиляди убити. През 1975 година Червените кхмери вземат властта, отчасти в резултат на създадения хаос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар